С куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват...

Можете да я видите в Историческата експозиция на Бургаския музей. На улица „Константин Фотинов”.
Какво оръжие са носили страшните хайдути, с чиито легенди са израснали и възпитани по-възрастните читатели на „Десант”? Само български глави ли е клал ятаганът? Не, разказват оръжията, дошли до нас през вековете.

„Вълчан майци си думаше:
Мале ле, мила майчо ле,
Гора се, мале, развива
Развива, раззеленява.
Мойто се, сърце, налива
Ше пода, мале, ше пода,
Хайдутин, мале, ше стана!”

Ятаганите били най-разпространени сред башибозука. Народните отмъстители, обаче, векове преди гениалната мисъл на Ричард Марчинко (създател на най-добрата бойна единица „Тюлен – група 6”), измислили системата „с вашите оръжия по вас”. От хайдушки ятаган са паднали много глави на изедници в Сливенско и дивата и горда Странджа, сочи историята. Закачащият елемент на обратно закривеното острие и бързото оттичане на кръвта били решаващи за бързите схватки в гората.
Хайдутите, обаче, променили филигранната изработка на страшните арнаутски саби. Свидетелства за това има и в „Под игото”. Все по – често, на закалените остриета на харамиите, пишело „Свобода или смърт”.
Особен ужас сред войнствените османлии предизвиквал „кулаклията”. Неособено добре преработена, но страховита версия на ятагана. Почти права сабя, по руски образец. С характерна дръжка, но дълго и голямо (вследствие на продължителното наковаване), този вид оръжие докарвало до панически страх поробителят, дръзнал да преминава самодоволен и сам планинските проходи по южните земи на България.
Много често, по време на стихийните бунтове, писналите от издевателства стопани, преправяли колачите на своите поробители „на камък и с чук”. Оттам се родила и страшната легенда на „каракулака”. Каракулакът е страшен, дори и само затова, че „мирно пребиваващите” башибозуци, го определили като такъв. Възтънък и бърз нож.
Сабите на хайдутите са били повлияни от кавказката оръжейна школа. Извити назад, те позволявали бързо сечене и оттегляне в шумаците на планината.
Интересен образец в изложбата в Бургаския исторически музей е армейски прав тесак. Обикновено, на въоръжение на руските сапьорни и инженерни части. Как е попаднал в хайдушка ръка и какво правосъдие в мрака на петвековното робство е раздавал, не знае никой!

„Индже на Колю думаше:
Развивай, Кольо байрякят,
в Хасекията да подем!
Кольо на Индже думаше:
Ми ходи, Индже, в Хасекията!
Че хасекийци са авджии,
авджии и куршумлии.
Та, ше не, Индже, убият!”

Сливенските оръжейни майстори, обаче, извадени от данъчните списъци на Османската империя, заради доставките за армията, били и твърди поддръжници на смутителите на кефа на Султана.
Полутайно, техните невероятни образци на тюфекчийското изкуство стигали до хайдутите. Пушките кремъклийки, с които те снабдявали народните отмъстители, били същите, които носила тогавашната турска войска.
Чували ли сте думата „шишане”? Със сигурност от Иван Вазов. Шишането тежи около 25-30 килограма. Вижте го в Историческия музей. Представете си какъв Българин го е носил и стрелял с него!
Това е пушка, с която нашите предци, укрепили се по време на поредния бунт срещу робството, отблъсквали нападенията на башибозуците. Крепостна пушка, създадена да стреля, подпряна на бойниците. Но бързо понесена под мишница от хайдутите. Подобни чудовища носили и част от защитниците на Шипка.

Старата легенда спомня, че виден сливенски оръжейник имал трима чираци. Поставил им задача. „Изненадайте ме”.
Първият направил най-невероятният спусков механизъм за пушка.
Вторият изковал страшна сабя.
Третият, полуучено българче, направил желязна муха. Муха. Миниатюрна. Майсторът се прекръстил три пъти и го изгонил. Прекалено явен бил българският гений...

Легендата е жива...

Но, само ако българите искат да я видят. В Историческия музей в Бургас. Нарича се „Легендарното хайдутство в светлината на една колекция от хладно и огнестрелно оръжие”.

Вход свободен. За всички.

Бракаловата награда влезе в Бургаския музей
Престижната награда на Бургаската гражданска камара „Димитър Бракалов“ тази година влезе в Регионалния бургаски музей. Институцията я получи за цялостната си дейност през 2008 година и най-вече за изключително сериозните археологически открития в квартал Крайморие и Минералните бани.
Пластиката на художника Радостин Дамасков, обединяваща символите на Бургас, се присъжда за приноса на музея за издигането на духовността в Бургас и за утвърждаването му като туристически град, заяви председателят на камарата Любомир Атанасов, докато връчваше приза на директора на музея Цоня Дражева.
„Изключително съм щастлива от тази награда, защото ние наистина я заслужаваме“, каза в отговор тя.
На 18 май Цоня Дражева заминава за Каварна, където ще представи изложбата „Нестинарството – българската магия с огнена жарава“. Тя включва уникален архив от 1946 и 1953 г. от фонда на музея, запечатал последните оригинални нестинарски обреди в с.Българи, Царевска община.
Още за магическите ритуали в Странджа очаквайте в следващия брой на „Десант“.



В категории: История , Традиции