В наше време обитателите на държавата България се делят на три вида - такива, които са чели "Видрица", такива, които ще прочетат "Видрица" и такива, които никога няма да прочетат "Видрица".
Ако вие държите в ръцете си в.Десант" и четете тези редове, значи сте истински българин и патриот и сигурно сте чели "Видрица".
Знаем, че поради тази причина с особено чувство за гордост ще си припомните откъса от спомените на великия възрожденец поп Минчо Кънчев. Но този кратък разказ е посветен на втория вид българи - на тези, които ще прочетат "Видрица" - необикновената епопея за една велика епоха от нашето Възраждане. Едва ли има друг източник, който по-вярно да внушава с какви хора и при какви условия Апостолът на свободата Васил Левски е изграждал вътрешната революционна организация в България. Много дейци си имат своето достойно място в големия български календар, но нека не се смята, че всички те са светци. Докато се отприщи енергията за съпротива, е нужен черен труд. Неимоверно по-голяма и дяволски сложна работа се изисква да се превърне стихията на стотици пробудени учители, попове, войводи в някакво организирано действие.
За да опознаеш българина, необходимо е да се спуснеш в неговата пулсираща разрушителна страст, дълго да се вслушваш в нашия език, който придобива особен блясък при низвергването на царе, папи, патриарси, земни и небесни царства и империи, всякакви власти и властници, всевъзможни „високи материи”. Апостолът не спира само до това познание и поп Минчо Кънчев го описва по един неповторим начин - тъкмо на българския народ - такъв, какъвто е, тъкмо при българските условия - такива, каквито са, той е дал висока идея и организация. Изисква се дълго и търпеливо натрупване, докато стане възможно отделянето на личността от раята. Още по-много неща са нужни по-нататък, когато самоизтъкването и самоунижението, самохвалството и самобичуването ще се осъзнаят бавно и мъчително като начало на самопознание и себеизграждане извън познатите очертания на гибелния път – „Всяка коза за своя крак”.
Хубава огърлица Казал Тодор войвода: “Дружина, оттук ще станем и ще идем при Русчова гьол. И ще завардим пътя, за да хванем Мерджана арапина. Станали и отишли и завардили пътя. Колко дена се стоели и вардили пътя, не останали излъгани.
Листото изсвири, скоро на крака, а шишанета в ръце, пайтоните идат. Пайтоните пристигат с 20 конници вардачи. Ето и Тодор войвода излиза с гол ятаган в ръка: „Стойте, долу оръжие сваляйте!“, юнаците с шишанетата отстрана мерят и викат: „Не мърдайте, избити сте!“ Ханъмките жално пищят, та плачат, атове скачат, вардачи се молят и пушки, пищове, големи ятагани на земя свалят. Юнаците като прибрали всичкото оружие, казал Тодор войвода на ханъмките: „Стойте, не плачете, аз съм Тодор войвода, с жени юнашество нямам, вашта чест никой не може да докачи. Снемете арап Мерджана!" - казал Тодор войвода и арапинът като хвърковат се намерил между юнаците.
Накъсо да разкажем, всички се събрали и Вълчо Колев дошел. Казал Тодор войвода на аретликя(приятеля си -б.р.) си Вълча: „Аретлик, ето вашия наместник Марджан, който взе вашата любовница Жела за жена, та я потурчи. Мерджан е сега наш другар, а Жела ще оттурчим, ако я искаш ще ти я дадем за жена. Аретлик, ако Жела се е запасла от наш Мерджана, като я вземеш за жена, какво ли катърче ще се окончи? Мерджане, даваш ли любимата си ханъмка на Вълча Колев, за която се бихме, кога ви пристана?“
„На драго сърце давам я, не ми се свиди.“
„Мерджане, излез и ти та си вземи ептеза(религиозно измиване -б.р.) и си направи намаза(прочети си молитвата, която се изпълнява 5 пъти в денонощието чрез извършване на определени действия и произнасяния на части от Корана-б.р.)“- казал воеводата.
И Мердаж не знае какво се вий над главата му, послушал войводата , отпретнал се до лактите и взел една кратуна, която била пълна с вода, умил се, та си взел ептеза и направил намаза. „Ха сега Мерджане седни на колене – и Мерджан седнал-неседнал и арапската му глава се търкулнала на зелената трева. Теглете му трупа в храсталака, да не мърси с кръвта си хубавата ни зелена трува, а главата да седи, тя ще ни трябва.“, рече Тодор войвода.
Трупът дръпнали в храсталака. „Идете сега та ми отсечете дива бяла асма(лозница-б.р.) и донесете ми тука.“
Отсекли асма и я подали. Взима войводата асмата и пробива на арапската мерджанова глава дупки през очите и провира преуз дупките дивата асма, та я направи на клуп, издига я нагоре и казва: „Ха ма хубава огърлица! Таман за Желина врат, да я окачи и носи, защото тя сега е млада ханъмка и какво ще й прилича на бялото лице и шарените гащи. Тази глава тая нощ ще я занесем и ще я окачим навън на капъчийските порти (на вратата на началника на пазачите, които обикновено пазят най-важните сгради в османската империя-б.р.)на село Ахиево, чи имаме и друга работа в Топрак хисар, с жаджи Садула тюфекчи алия Чулак Осман и хаджи Аптия. Хайде взимайте черната мръсна Мерджанова глава, че скоро ще се съмне, не щем да завтаса преди да я окачим на вратата.
За скоро стигнали село Ахиево, таман всички заспали, придебват и закачат мерджановата арапска глава на портата. На ти, Жело, огърлица, а на Гяур алия пата(спалня-б.р.)“ и се връщат със смях в гората.
