„Ноктите на Буда” виреят и у нас

Автор: Дина Харизанова

Екстрактът от листата на това екзотично дърво доби славата на уфикасно средство срещу добиващото епидемиологични размери отслабване на паметта. „Склерозата”, както народът масово нарича забравянето, все по-често спохожда изтерзаните българи. Гинкото се справя и със студените крайници, и с неприятниуя шум в ушите, с умората и какво ли още не.
Повечето хора нямат представа що за чудо е това растение, въпреки че в Бургас от години растат на воля няколко такива дървета. Може би гинкото е един от най-старите дървесни видове, доживяли до наши дни. То съществува на земята вече 250 милиона години. Описано е и в първият справочник на лекарствените растения в света, проявил се преди 5 хилядолетия в Китай, където е наречено „Ноктите на Буда”. На японски гинко буквално означава „сребърна кайсия”. Наричат го още „Удължаващо живота” и „Подобряващо познавателните способности”. Това е и единственото растение, което е „преживяло” успешно атомната бомбардировка в Хирошима и не се е променило от времето на Ледниковата епоха, благодарение на издържливостта си срещу замърсявания на околната среда, вредители и болести. Тъй като е съвременник на динозаврите, някъде го наричат и „динозаврово дърво”. В Германия пък е известно като „Дървото на Гьоте” – известният поет се увличал от ботаниката и дори му посветил стихотворението „Гинко билоба”, в което възпява листата му, които според него символизира единението на две любящи сърца. Светът отново открива лечебните му свойства едва в 50-те години на миналия век. Днес гинкото е едно от петте най-продавани лекарствени растения в света.
Гинко билоба представлява високо двудомно листопадно
дърво, достигащо до 30 метра височина и до 3 метра в диаметър. Произхожда от Япония и Китай, а в Европа се култивира като декоративно дърво в редица градски паркове и градини. В източноазиатските страни гинкото се тачи като свещено дърво в храмовете и се счита за символ на дълголетието- По време на листопада му японците с благоговение събират опадалите листа, а японските младежи ги използнат за различни гадания. Листата му съдържат флавоноиди, процианиди, дитерпеноиди, както и гинколиди, билобалиди, които се откриват единствено в него и повишават еластичността на кръвоносните съдове. Съдържащите се в листата алкалоиди и повече от 40 други съставки имат свойството да блокират и обезвреждат свободните радикали. Младите дървета имат пирамидална корона, която с възрастта става по-рехава. Листата представляват широка клиновидна ветрилообразна пластинка, пронизана от разклоняващи се на две жилки. Те са събрани в китка по 3-5. През есента те добиват красив златистожълт цвят. Плодове и семена гинкото започва да дава едва на 25-30-тата година от живота си, затова и е практически невъзможно да се определи преди това дали дървото е мъжко, или женско. Плодовете, достигащи понякога размери на кайсия, са меки, жълтозелени, дълги до 2,5 см. и издават неприятна миризма на гранясало масло. Семената са с твърда черупка, но сърцевината им е ядлива и след като се свари, се използва в японската национална кухня. Изкиснати в солена вода и изпължени след това те се поднасят като изискано лакомство. Кората на дървото е сива, като на старите стволове е дълбоко набръчкана.
Както вече споменахме, в Бургас стари дървета гинко билоба може да се видят на няколко места в Морската градина и в началото на тясната ул „Хан Крум” срещу хотел България, непосредствено след сградата на НАП. За късмет на бургазлии, малката групичка то тези дървета, която се намира точно там, съчетава и мъжки и женски представители, което способства за  опрашването и получаването на плодове. Ако минете оттам в късна есен (плодовете узряват в края на ноември), може да си съберете от опадалите плодчета и сами да си отгледате гинко,
макар че развити вече растения се предлагат на изложението „Флора” и в някои от цветарските магазини в града. Аз лично преди две години си събрах плодове, на които отделих ядките и ги засадих, като предварително ги стратифицирах с малко навлажнена почва в една чинийка, която завих с найлонова торбичка (за целтя семената може да се поставят и между два пласта мокра марля). Така приготвените семена оставих на хладно място и в края на зимата ядките се разпуката и се показаха връхчетата на пониците. Тогава ги насях в саксии и не след дълго вече се радвах на първите зелени стръкчета. Тъй като нямах достатъчно свободни саксии, няколко от семената насадих директно в градината си. За мое учудване малките растения с по две-три листа, които се развиха през лятото, преживяха успешно зимата без да измръзнат и на следващата пролет отново се раззелениха. Гинкото се явява и много пододящ изходен материал за получаването на изящен бонсай. Тъй като растението в течение на хилядолетия е водило еволюционна борба з асвоето съществуване, то няма някакви специални изисквания към почвата, освен, че трабва да е добре дренирана. Но при отглеждане в стайни условия растението се нуждае от редовно поливане и разсеяно осветление. През зимата дори може да вирее и без никаква светлина. Най-добре е саксията с гинко да бъде държана на прохладно място с температура на въздуха 5-10 градуса, но ще издържи и на по-топло. Растежът му започва през март, когато пъпките се разпукват и се появяват младите листа. Тогава поливките трябва да се засилят и леко да се подхрани с торове. Имайте предвид, че семената запазват кълняемостта си само една година. Поникват бавно, тъй като, когато плодовете опадат на земята, все още семената им не са узрели и развитието на зародиша в тях тепърва започва. Затова прорастването на семената стартира едва през пролетта. Младите растения трябва да се пазят от директно слънчево огряване, а ако имате възможност да ги засадите на открито, по-добре това да стане на втората година, макар че в моята градина си расте направо от самото засаждане. Отглежданите в саксии и контейнери растения се пресаждат всяка година, когато отстрани по стъблото започват да се появяват зелените бутони на листата.


В категории: Съвети за земеделието