Освен, че е много практично, отглеждането на саксии с ароматни растения на прозоречния перваз създава неповторима атмосфера в кухнята и внася свежест и красота в интериора
05 Септември 2009, Събота
Всеки може да си отгледа вкъщи най-различни дъхави подправки, вместо да си дава парите за изветрелите пакетчета в магазина
Автор: Дина Харизанова
От хилядолетия подправките не само подобряват вкуса на кулинарните ястия, но и заемат достойно място в палитрата от лечебни средства. Те притежават неповторим специфичен аромат. Дозирани както трябва, ароматните листа могат да променят вкуса на всяко блюдо, да повишат трайността на различни хранителни продукти и да съдействат за по-доброто им усвояване от нашия организъм.
Спор няма, че е най-добре подправките да се използват в свеж вид. Тогава ароматът им е най-упойващ и осезателен. Вместо да купуваме от магазина изветрелите торбички с изсушени и смляни растителни подправки, защо да не им отделим едно кътче на перваза на прозореца, където целогодишно ще ни радват със зеленината и аромата си. Това никак не е сложно и за да стане, не са нужни кой знае какви градинарски умения и знания. Рзултатите обикновено са насърчителни и завладяващи, а отглеждането на ароматни треви често се превръща в любимо хоби на всички членове на семейството.
Поради липса на място в жилищата, обикновено всички растения се отглеждат на едно място. Но трябва да знаете, че някои от тях трудно споделят съседството си, като естрагона и копъра например, но повечето се понасят помежду си. Добре изглеждат в обща саксия засятите заедно чубрица и мащерка. В центъра на по-голям съд може да се насади стрък маточина, а около него последователно да се наредят салвия, магданоз, майорана, мащерка, босилек, естрагон. С времето може да си създадете няколко варианта от тази аранжировка.
Ако имате възможност да отделите място за леха с подправки в градината си, трябва да внимавате по-високорастящите видове да не скриват светлината към по-ниските. Поради тази причина високите растения трябва да насаждате отзад в лехата, а по-дребните най-отпред. Например, копърът трябва да е най-отзад, пред него може да разположите чубрицата, а най-отпред да засеете магданоза. Такива варианти – колкото искаш. Някои едногодишни подправки може да засаждате няколко пъти в годината или да ги пресаждате, за да имате постояно млади растения. На открито в двора те по-лесно понасят съседството си едни с други, отколкото в затворена стая.
В дома си може да поставите сандъчетата или саксиите на терасата или балкона, но и на кухненския прозорец. Растенията трябва да получават достатъчно светлина и топлина. При понижена влажност в помещението, особено през зимата, в близост до миниградинката от подправки поставете електрически овлажнител или често пръскайте с пулвелизатор. Поливайте редовно, като използвате вода с постоянна, стайна температура. Внимавайте да не удавите растенията – почвата трябва да се поддържа само леко влажна. С времето и най-добрия почвен субстракт обеднява, тъй като растенията постоянно черпят хранителни вещества. Затова системно трябва да се внасят подобрители. Най-добре е те са постъпват под формата на течни разтвори на минерални торове. Това е хубаво да става през пролетта и в началото на лятото, когато е периодът на интензивен растеж. Все пак внимавайте да не прекалите, защото прекомерното увеличаване на листната маса е за сметка на по-добрия вкус и аромат.
В саксии и сандъчета много добре се развиват такива листни подправки като магданоз, босилек, чубрица, мащерка, мента, розмарин, естрагон, исоп, пелин, майорана, киселец, а в по-големи саксии – целина, дивисил, салвия и дори дафинов лист. Разсад за тях може да закупите от градинските центрове, а може и сами да си го отгледате или директно да засеете семена, които се предлагат в голямо разнообразие на пазара. Преди да ги посеете, пуснете за кратко семената в 1%-ов разтвор на калиев перманганат, а след това ги промийте с чиста вода.
Въпреки че винаги под ръка ще имате свежи ароматни листа, когато растенията избуят прекалено много, те трябва да се подрежат, а набраната листна маса да се изсуши на сухо, проветливо и сенчесто място, при температура на въздуха, не по-висока от 35 градуса. Много удобно е това да става, като отразяните клончета се вържат на китка и се окачат в някой тъмен ъгъл на стаята.
