Уроците на Съединението

Автор: Диана Славчева

В българската история има много велики дати, с които не напразно се гордеем. Но несъмнено едно от най-забележителните и достойни събития в израстването на българската държава е Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. българският народ прави категорична заявка за самостоятелно и равноправно присъствие в политическия живот на Европа и дава знак на европейските политици, че сме нация, с която трябва да се съобразяват. На този ден тогавашните българи показват недвусмислено на света, че няма да се съобразват повече с чуждите дипломации или с нечии външни интереси, па било то и на Велики сили. Гордостта ни от този акт се поражда най-вече и от факта, че това е едно изцяло българско дело, една „чисто българска работа”, както се изразява един от неговите вдъхновители Захари Стоянов.


Продан Тишков – Чардафон е главно действащо лице в Съединението


Съединението е най-скъпоценният бисер в историческия ни календар, защото, за разлика от знаменателния 3 март, до който достигаме с решаващата помощ на руските освободителни сили, то е извоювано единствено на плещите на българския народ, без ничия подбуда, подкрепа или защита. Датата 6 септември, превърнала се в символ на националното ни единство, е обявена за национален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. И още един факт, който е рядкост в нашата историография – Съединението е най-малко оспорваното събитие в бългаската история – нещо, което не може да се каже за никой друг паметен акт от такава величина.
Предисторията на този епохален момент започва още през 1878 г., когато несправедливият Берлински договор безжалостно разпокъсва изстрадалите български земи. Изкуственото създаване на автономната област Източна Румелия, се изживява твърде болезнено от целия български народ. Въпреки Освобождението, българите в земите на днешна Южна България не получават свобода, но вдишали, макар и за кратко, от нейния въздух, те са достатъчно вдъхновени да се присъединят към свободното княжество България.

"Съединена България" - литография от Николай Павлович


Начело на тази кауза застава неуморният революционер и ветеран от освободителните ни завери Захари Стоянов, по чиято инициатива през февруари 1885 г. в Пловдив се сформира Български таен революционен централен комитет (БТРЦК). На първото му заседание, проведено на 25 юли с. г. е взето решение да се започне борба за "съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър". Дейците на комитета се заемат активно с пропагандиране на обединението, организирайки публични демонстрации и множество публикации в пресата. БТРЦК установява връзки с командирите на въоръжените сили в Източна Румелия - майор Райчо Николов и майор Данаил Николаев. На 29 август Сава Муткуров и Димитър Ризов се срещат лично с княз Александър І, който провежда по това време военни маневри в района на Шумен. По време на тази среща князът ги уверява, че може да разчитат на неговата подкрепа.
Първоначално е решено акцията по извършване на Съединението да започне на 15 септември, но още през втората половина на август, нетърпеливите българи започват да организират редица вълнения и демонстрации в редица селища, като най-масови те са в село Голямо Конаре (днес град Съединение). На 2 септември в Панагюрище спонтанно избухва бунт, който още същия ден е потушен от силите на полицията, но той служи като сигнал за започването на масови протести на много места в областта.


През 2005 г. на мястото, където преди 120 годишни е обявявено Съединението от княз Александър Батенберг е поставена паметна плоча

Страната е изправена пред опасността да бъде обхваната от неконтролируеми спорадични бунтове и страхувайки се ръководителите на заговора да не бъдат арестувани при тези вълнения, комитетът взима решение да ускори замислените решителни действия. На 4 септември, предвождани от Чардафон, група бунтовници обявяват Съединението и установяват контрол над Голямо Конаре. Делегация на българското правителството, начело с Иван Ст. Гешов, още на следващия ден провежда консултации с руското представителство в Пловдив, с намерението самото то да обяви Съединението, стига за получи подкрепата на Русия за това. Но руският представител категорично отказва. Междувременно бунтовниците от Голямо Конаре се придвижват уверено към града на тепетата. Рано сутринта на 6 септември разположените около града войски, начело с майор Николаев и четата на Чардафон, влизат в Пловдив, обкръжават конака и отстраняват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и румелийското правителство. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър І. Тогава княз Александър Батенберг извършва нещо, което никой друг държавник не е правил. С пълното съзнание, че приемайки обединяването на Южна и Северна България,  пряко волята на Русия, ще загуби трона си, той подписва акта на Съединението! След тази негова постъпка и след края на последвалата Сръбско-българска война, Османската империя най-сетне скланя глава и се стига до подписване на споразумение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия най-после имат свое общо правителство, парламент, администрация и армия.

Знаме на Голямоконарската чета


Въпреки че Батемберг е крайно недолюбван и обяваван за „немски агент”, в случая го виждаме като един величав държавник, който извършва саможертва в името на бъдещото единство на родината ни. Ако не беше неговата подкрепа едва ли актът на Съединението щеше да бъде приет така безпроблемно, въпреки трудното международно положение, в което България изпада след него.
Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната ни. Освен, че се превръща в сериозен фактор на Балканите, както вече казахме, на целия свят става ясно, че обединена България няма повече да позволи някой друг да се разпорежда със съдбата й. Уви, за съжаление тази непримиримст към подобни намеси така и остава в миналото.

Първият документ, издаден на 6 септември 1885 г. е Прогламацията на новото Временно правителство

Днес отново сме готови да угодничим на сегашните велики сили и с радост изпълняваме всяка тяхна прищявка, независимо, че повечето са в наш ущърб. Види се, паметта ни към това грандиозно събитие е избледняла като чернобелите снимки от онова героично време. Миналата година бургазлиите, които се събраха да почетат светлата дата пред паметника пред Военния клуб, бяха едва стотина, а участниците в концерта по този повод пред сградата на общината бяха повече от самите зрители. В Пловдив, освен че запълниха прословутите цепнатини по паметника на Съединението, от няколко дни пресата активно се занимава с невижданото и нечувано тържество, което устройва по повод 6 септември кметът на града Славчо Атанасов. Той е поканил на софрата всичките 240 депутати, президента, премиера и лидерите на всички партии на национално и местно ниво – общо около 500 гости. Но в същото време го тресе голям кахър, дали новият областният управител няма да спретне, както миналата година направи предшественика му, алтернативен коктейл и затова побърза да му изпрати покана да станат съорганизатори, успокоявайки го, че „финансовият ангажимент остава само за общината”. Ето така днес се прилага на пактика девизът, родил се именно под тепетата на същия този 6 септемри преди 124 години „Съединението прави силата!”. „Големите уроци на Съединението са ни много необходими по пътя към Европа”, каза преди години в словото си по случай честването на паметното събитие президентът Георги Първанов. Нека не ги забравяме.


В категории: История