Условията през октомври ще са отлични за доузряването на крушите
02 Октомври 2009, Петък
Агрометеорологичните условия през октомври ще се определят от прогнозираните средно месечни температури около и над нормата и валежи под нормата за месеца.
Автор: Дукена Жолева
Дукена Жолева - Агрометеоролог при НИМХ-БАН
В началото ще има краткотрайно влошаване на топлинните условия, но до средата на първото десетдневие отново се очаква повишение на температурите, с което ще се осигури възможност за доузряване и на най-късните сортове овошки (ябълки, круши, дюли) и грозде. В югоизточните райони на страната, където първите есенни слани се очакват в края на второто десетдневие, ще има условия за формиране на допълнителна продукция от зеленчуци, отглеждани за късно есенно производство.
През по-голямата част от първото и второто десетдневие на октомври прогнозираното относително сухо време ще бъде подходящо за провеждане на най-важните за сезона мероприятия – предсеитбената подготовка и навременната сеитба на пшеницата и ечемика. Късното освобождаване на площите от царевица и слънчоглед, основни предшественици на зимните житни култури, е честа причина за пропускане на оптималните агротехнически срокове при провеждане на есенната сеитба, които за Южна България са от 15 до 25 октомври, а за Черноморието – през третото десетдневие на месеца.
В края на второто десетдневие, когато се очаква лабилизиране на времето и понижение на температурите, ще настъпи и по-съществена промяна в агрометеорологичните условия. Очакваните поднормени валежи през месеца са предпоставка в част от югоизточните райони началните етапи от вегетацията на пшеницата и ечемика да протичат при известен недостиг на влага. В края на месеца в районите, където почвената влага не е лимитиращ фактор, при засетите към средата на октомври зимни житни култури ще се наблюдава формиране на 1-2 лист, а при тези засети през второто и началото на третото десетдневие - фаза поникване.
Растителна защита През есента закържавелите дървета, загнилите и мумифицилали плодове трябва да се унищожат, тъй като те са носители на зараза и са подходяща среда за презимуване на много от вредителите. В началото на октомври в крушовите насаждения трябва да се направи обследване за установяване наличието на крушовия пъпкопробивач. Борбата е ефикасна само срещу възрастните форми в началото на есента. По-късно ларвите се развиват в пъпките и борбата с тях е невъзможна. Повредите се откриват късно през пролетта, когато се наблюдават покафенелите и напълно повредени пъпки. Третиране се налага, когато на едно дърво са отчетени повече от 6-8 бръмбара от този неприятел с подходящ инсектицид: Шерпа 25 ЕК – 0,015 %, Циперсан 25 ЕК – 0,02 %, агрия 1050 – 0,15 %, Актелик 50 ЕК - 0,15%. След прибиране на плодовата реколта в ябълковите и крушовите насаждения, преди листопада, се препоръчва третиране на овошките с карбамид - 5% разтвор. Това пръскане се провежда с цел ограничаване заразите от струпясване.
През октомври при костилковите овощни видове, след листопада, трябва да се извърши третиране с 2% бордолезов разтвор срещу бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене по кайсията, черешата и вишнята.
В овощните градини чрез качественото провеждане на сезонните агротехнически мероприятия до голяма степен се ограничава разпространението на икономически важни болести и неприятели. Чрез есенната оран се унищожава голяма част от зимуващите в почвата причинителите на болести (струпясване, червени листни петна и др.) и неприятелите (плодови оси, листоминиращи молци, черешова муха, листозавивачки и др.). Почвообработките в овощните насаждения се извършват на различна дълбочина в зависимост от типа на подложката на овощните култури. При силно растящи подложки и дълбоко разположена коренова система есенната оран се извършва на по-голяма дълбочина (25-30 см.), а при слаборастящи подложки – не по-дълбоко от 10-15 см.
Растежът и плододаването на овощните култури през следващата година е в пряка зависимост от торенето на овощните култури през есента. През октомври в овощните градини с дълбоката оран се внасят периодично органични (4-6 тона оборски тор на декар) и минерални торове. Торенето с фосфорни и калиеви торове се извършва (60-80 кг/дка двоен гранулиран суперфосфат, 40-80 кг/дка калиев сулфат) през 3-4 години на дълбочина 35-40 см. Азотният тор е най-добре да се внася няколкократно през годината. През есента се внася ¼ до 1/3 от предвидената норма (15-20 кг/дка).