Семейство Виза и Атанас Недеви с двете им дъщери Гергина и Надежда
09 Октомври 2009, Петък
Малко известният на съвременниците д-р Атанас Недев се бори с най-смъртоносните болести в началото на ХХ в. Той създава и първите детски консултации в страната
Автор: Радка Ханджиева - завеждащ историческа експозиция при Регионален бургаски музей
Виза и Атанас Недеви са две имена, може би малко познати за повечето жители на Бургас. Родени в края на ХІХ в., образовали се и работили през ХХ в., те са пример за създаването на българската интелигенция с истинските морални принципи и огромното чувство за дълг към Отечеството.
Младите Виза и Атанас като студенти в Швейцария
Кои са те? Атанас Недев е роден на 12 април 1881 г. в Докузек (Девитинци,). Бедното селянче с неграмотни родители е жадно за знания и след завършване на основното си образование, под опеката на заможен сливенски търговец, отива да учи в Сливен. Там, срещу издръжка и подслон, Атанас помага в отглеждането на детето му, болно от туберкулоза. По-късно се разболява и майката, а след смъртта им, жълтата гостенка навестява и него. Страшната болест на века не убива духа му, а го амбицира с упоритост да се справи с нея и може би това по-късно предопределя избора на професията му – лекар. След дипломирането си в гимназията в Сливен, учителства в родното си село Девитинци и с. Сан-Стефано. Там среща бъдещата си съпруга Виза, също учителка. След две години работа разделени в различни села, младото семейство заминава със спестените си пари за Швейцария, където Виза изучава социални науки, а Атанас медицина.
Самата Виза Атанасова е родена в 1885 г. в с. Герделий (Невестино), учи в Карнобат, в Сливенската и Пловдивската девически гимназии. През 1911 г. се дипломира в Женева и се завръща в България, където е назначена за гимназиална учителка по физическа, политическа и икономическа география в Казанлък. По това време Атанас Недев още е в Швейцария, завършвайки 6-ия семестър, но е мобилизиран по време на Балканската война 1912/1913 г. След края на войната продължава следването още 3 семестъра. Избухналата Първа световна война в 1915 г. отново прекъсва обучението му. Завършила катастрофално за България, тя лишава българските студенти от завършване на образованието си в чужбина поради валутни затруднения. По-късно, по силата на закона за студентите медици, през 1920 г. 28 души завършват образованието си при специални условия в Александровска болница. Между тях е и Атанас Недев.
Неочаквано за семейството през 1925 г. идва предложението за назначението му за окръжен лекар в Бургас. На 1.ХІІ. с.г. той поема отговорния пост и изпълнява задълженията си до 31.ХІІ. 1940 г.
Студент по медицина в Женена (правият вляво)
Състоянието на здравеопазването по това време е катастрофално. Както се изразява самият д-р Недев, тук е „букет от всички заразни болести с епидемични гнезда от петнист тиф, малария и туберкулоза”. Започва истинска война срещу новия лекар и мерките, предприети за подобряване на здравеопазването. Конфликтът между старите методи и стремежа за промяна достигат до Народното събрание и лично до министър председателя Андрей Ляпчев. Защитил честта си от председателя на окръжната постоянна комисия Антон Козаров в съда, д-р Недев показва твърдост и непримиримост да се бори с неуредиците в окръга. През 1927 г. е командирован за сметка на ОН на тримесечен хигиенен курс в Париж за усъвършенстване в профилактиката в медицинската си подготовка. Там се среща с професорите Колмет и Леон Бернард и техните теории за борбата с туберкулозата и получава литература и документи за ваксината БЦЖ. При срещата си с професор Рамон получава документи и за анатоксина против дифтерия и тетанус с 50 ампули анатоксин за проба. Завръщайки се от Париж, Недев се заема с прилагането на профилактиката на най-смъртоносните болести по това време. Организира комитет от висши окръжни служители за набиране на средства и изграждане на павилиони за туберкулозни. Успява да убеди инж. Сарафов, който разпределя парите от бежанския заем, за отделянето на финансови средства на стойността на 4 бежански къщи и построява павилионите на венерическия и тубдиспансера към болницата. Изпитал в най-ранните си години удара на туберкулозата д-р Недев се бори не само чрез профилактиката, но прави опит да построи лагер за летуване и укрепване на здравето в Айтоския балкан, което за съжаление не се осъществява, поради идването на 9 септември 1944 г. Съсредоточил вниманието си към профилактиката, лекарят обръща особено внимание на борбата с алкохолизма и тютюнопушенето, която води до края на живота си с лекции, статии, обръщения. Съвместно с проф. Ватев създава първите детски консултации в Бургас и страната.
Успоредно с професионалните си задължения, д-р Недев развива и активна обществена дейност.
Атанас Недев по време на Балканската война 1912/1913 г. (вторият от дясно на ляво)
След Първата световна война, когато в Бургас са настанени 30 000 бежанци от Добруджа, Тракия и Македония, той става председател на Червения кръст. Освен ръководител на дружеството за борба с туберкулозата и борбата против алкохолизма, дълги години той е председател на бургаския клон на Българския лекарски съюз. С авангардните си методи д-р Недев е предпочитан като професионалист на ръководни постове. След назначаване на д-р Р. Радков за главен директор на Дирекцията на Народното Здраве без личното му съгласие д-р Недев е назначен за началник на административния отдел в София , който напуска само след 6 месеца по финансови причини. При „усвояването” на Добруджа е назначен за комисар на народното здраве, но поради несъгласие с официалната политика и настояването му да бъде откомандирован, на 31. ХІІ. 1940 г. д-р Недев е телеграфно уволнен „в интерес на службата”.
По време на довършване на образованието си в Александровска болница
Прелиствайки богатия архив на сем. Недеви, предоставени на Регионалния бургаски музей от неговия внук инж. Стефан Николов, пренасяйки се в началото на ХХ в. със снимките от Женева и одухотворените лица на българските студенти, разгръщайки тетрадките от курса за изучаване на френски език в Анси, квитанциите за платените семестриални такси, картите за Женевския университет и програми за театри и опери от това време, можем само да се гордеем как се е изграждала нашата интелигенция преди век – духовно извисена и отговорна пред Отечеството. Личности като д-р Недев, с такъв съществен принос за развитието на града ни, са истинските почетни граждани на Бургас и е редно, макар и посмъртно след толкова години, да изкажем своята признателност към делото на този невероятен българин.