В Айтос раздават брашно за бедни, а в Англия стикове за голф
11 Октомври 2009, Неделя
Преди 50 години Българинът винаги се е отличавал с креативна техническа мисъл. Ние сме дали на света не един и двама откриватели.
Но освен изтъкнатите учени, рационализаторски талант са проявявали и най-обикновени граждани. Това става ясно от дописка, публикувана във в. „Черноморски фронт” на 9 октомври преди половин век:
„Във вагонния завод „Червено знаме” в Бургас в производство бе внедрена нова ценна рационализация на монтьора Димо Танев. Той предложи да се изработи ново приспособление за монтиране централния лагер на талигите за вагоните. Преди един лагер се монтираше от двама работника за 3 часа, а сега с новото приспособление, това става от един работник за един час, като се постига 25 686 лв. годишен икономически ефект”.
Друго достойнство на обикновения българин е неговата честност, която за съжаление днес все по-рядко и по-рядко се проявява, но в миналото е била пословична. За една похвална постъпка с дата 13 октомври 1959 г. съобщава читателят на същия вестник Илия Николов:
„Преди известно време една вечер късно пътувах с обиколна кола № 03-20 в Бургас с кондукторката Динка Григорова. При слизането на спирка „Гочо Иванов”, без да се усетя, пада портмонето ми в колата. Кондукторката го забелязва и прибира. След завършване на смяната другарката Григорова заедно със своя другар се отзова в дома ми и ми предаде портмонето, в което имаше немалко пари, непокътнато. Такива честни служители като др. Григорова могат да бъдат добър пример за подражание”.
Преди 70 години Като сме почнали със светлите примери, нека се върнем още 20 години назад и да отбележим грижата, която в Айтос са проявили към бедните семейства, за която ни информира в. „Вечерна бургаска поща” в броя си от 10 октомври 1939 г.:
„Тия дни община Айтос раздаде брашно на бедни семейства, чиито мъже са свикани на едномесечно военно обучение. Тия семейства се подпомагат и парично”.
Не само общините са обгрижвали своите граждани. Това е ставало и на държавно равнище. В същия брой от пожълтелите страници на вестника разбираме, че:
„Министерството на земеделието е отпуснало 35000 лв. на допълнителното селско училище за построяването на сграда за народна консервна работилница”.
Интересен и ефективен почин да съберат невнесените данъци са приложили нашите предци преди 70 години. До края на октомври тези, които са закъснели с изплащането на задълженията си към хазната, са имали възможност да ги платят без глоби и лихви за закъснението. Следствие на тази мярка, газетата отбелязва, че:
„...във връзка с прилагането на закона за фискалната амнистия се забелязва засилване на постъпленията от данъци”.
Не е лошо сегашните държавни финансисти добре да се замислят, дали да не приложат с днешна дата тази успешна практика, вместо да се чудят кой данък по-напред да увеличат.
От броя на в. „Вечерна бургаска поща” с дата 12 октомври разбираме, че и износът ни в онези години се е радвал на добри времена. От статия, озаглавена „Добри изгледи на българския износ в Египет” става ясно, че:
„Особен интерес е проявен към грозде, сушени сливи, тютюн, дрянови пръчки, каменните въглища, дърва за горене, шперплати, фурнири, паркети, анасон, тиквено семе, червен пипер и катран. Поменатите артикули съставят почти половината, което България внася на египетския пазар”.
Види се, българската икономика и външна търговия в онези военни години са работили на пълни обороти. Допреди време си имаше дори отделно министерство на външната търговия. Но тези ни сантиментални угризения направо бледнеят пред кахърите, стоварили се върху главата на тогавашните братя англичани, за които ни светва статията „Плацове за голф се превръщат в картофени ниви”, публикувана в броя от 13 октомври 1939 г. на вестника:
„Индивидуализма на средния англичанин е засегната през последните месеци в много области на живота. Желанието на правителството да увеличи размера на засетите площи е наложило редица мерки, които ще бъдат почувствани твърде болезнено от много англичани. Много паркове и плацове за голф били разорани на бърза ръка и засеяни с картофи и други културни растения”.
Е, злочестите жители на островното кралство поне са имали какво да ядат. Докато у нас нито картофени ниви останаха, нито обещаните голф игрища се изградиха...
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
