Помощи за бедни деца? Да, но само, ако са добри ученици

Автор: Диана Славчева

Дарителството като обществено явление има дълбоки и здрави корени в душевността на българския народ. Мнозина от по-заможните граждани на Бургас в миналото са полагали грижи за подобряване на социалното положение на изпадналите в нужда бедни хора. Бургаската градска общинска управа неведнъж е приемала доброволни и внушителни по размери завещания и дарения по най-различни поводи. Нека си припомним в навечерието на Международния ден на благотворителността – 19 октомври, кои са били тези личности.

Григор Дяков

В първия брой на в. „Десант” посветихме две страници на живота и делото на „Бащата на Бургас” Александър Георгиев – Коджакафалията. И до днес той си остава най-големият благодетел на града, като се има предвид, че целият квартал от „Тройката” до църквата „св. Иван Рилски” съществува, благодарение на решението му да подари парцели за неговото застрояване на бедни бургазлии. И не само това. Той завещава дарения и на сиропиталището, основано от женското дружество „Милосърдие”, и на цървата „Св. св. Кирил и Методий”, и отстъпва безплатно на общината нивите си, през които са прокарани обществени пътища.
Писахме и за неповторимата Жени Патева, която приютява в дома си редакция на сп. „Гражданка” и за секретариата на „Международния женски комитет за траен мир”, а успоредно с това организира обществени работилници за бедни войнишки жени и създава старчески домове за бездомните възрастни хора.
Отбелязахме и жеста на непримиримият родолюбец поп Георги Стоянов, който, за да натрие носа на гръцките фанариоти, предоставя собствената си къща за българска църква и училище.
Непрестанната благотворителна дейност в продължение на десетки години характеризира и осмисля живота на цели поколения от фамилията Хаджипетрови. На 24 май 1913 г. кметът на Бургас Кирчо Т. Кирчев запознава членовете на общинския съвет с молбата на многодетната майка с 8 деца Ганка Ив. Хаджипетрова да й бъде отстъпено срещу заплащане общинско място в близост до църквата „Св. св. Кирил и Методий” за построяване на благодетелен дом, който да предостави безвъзмездно на благотворителното дружество „Добрия самарянин”. На това място тя построява двуетажна сграда с 22 стаи и я подарява за «безплатна ученическа трапезария. Ганка Хаджипетрова развива активна обществена и благотворителна дейност в приморския град. Тя основава и става първата председателка на бургаското женско благотворително дружество "Милосърдие".
Не случайно след кончината на голямата родолюбка и дарителка бургаската общественост именува на нейно име един от площадите в центъра на града - "Баба Ганка".
През 1943 г. общината приема от друга представителка на видната фамилия – А. Хаджипетрова, паричен дар от 10000 лв., оставен от покойната й майка Марийка Георгиева Жечкова. Предсмъртното желание на дарителката е сумата да послужи за построяване на църква-костница при гробищата на Бургас.
В писмо от същата година до кмета на града братята Павел и Матей Хаджипетрови заявяват: „... Заедно с целия български народ и ние дълбоко скърбим за преждевременната кончина на любимия и незабравим цар Борис ІІІ. Вместо венец, ние смятаме, че най-добре бихме изпълнили заветите на скъпия покойник, като подпомогнем почитаемата бургаска община в грижите, които тя полага за бедните бургаски граждани...” За тази цел те внасят в общинската каса 50000 лв. в полза на бедните семейства и благотворителните дружества и институти в града.
За дообзавеждане на новия общински родилен дом общината получава от Никола Кулаксъзов – търговец, 5 железни кревата. Тази отзивчивост към нуждите на бедните родилки не изненадва никого, тъй като неведнъж обществеността е ставала свидетел на негови благотворителни прояви.
На заседанието си от 31 октомври 1941 г. общинският съвет приема и дарението на покойния бургаски гражданин Диман Петров. Сумата от 50000 лв. е завещана за образуването на благотворителен фонд „Анка и Диман Петрови”, от лихвите на който всяка година е предвидено да бъдат подпомагани бедни, но
с добър успех и поведение ученици от основните и прогимназиални училища в Бургас. Малко по-късно неговите деца братята Диманови - Петър, Ненчо, Тодор и Добри засилват учредения вече фонд с още 150 000 лв. в облигации на Българския държавен заем.


Аврам Чальовски - "Български фонд"


През 1943 г. в памет на бургаският предприемач и основател на фабриката за захарни изделия и растителни масла Аврам Чальовски, наричан „Българският Форд” – също един от големите благодетели на Бургас, синът му Манол Чальовски  прави дарение от 80000 лв. в полза на бургаските бедни. Самият Аврам Чальовски приживе отпуска сумата от 10 000 000 лева, с които се учрезява фондация на негово име „за вечни времена”, като приходите от лихвите в нея се употребяват за бедни, болни и сираци предимно от работнически семейства. Извън средствата за фондацията, завещава и 50 000 лева на църквата "Св. Димитрий" в Бургас, а на църквата "Св. Иван Рилски" подарява параклис, който в момента се намира на втория етаж в нея.
Една друга видна бургазлийка – Анна Бозвелиева, в продължение на 22 години участва в комисията по раздаване помощи на бедните към женско дружество „Милосърдие”. Заедно с ученичките си от стопанско училище „Княгиня Евдокия” тя подготвя литературни вечеринки, средствата от които използва за подпомагане на бедни опълченци и ученички и за закупуване на продукти за безплатните ученически трапезарии.
Григор Ив. Дяков е кмет на Бургас в периода март 1904 – юни 1907 г. В спомените на бургазлии той остава като благодетел, дарявал пари и обич на сирачетата. Той отглежда в дома си няколко останали без родители деца, като освен гледането им, Дяков и съпругата му Зафира им приготвят и чеиз... Едно от момичетата, отгледани от сем. Дякови, е Ирина Стоянова Стаматова, която с признателност си спомня, че „на мен завеща една ягодова градина от 28 дка в местността „Пясъците”, а останалият имот от ниви, ливади, стопански сгради и къща на два етажа (на ул. „Фердинандова” 51) завеща на Община Бургас.
В аналите на благотворителите на Бургас остава и името на италианеца Жозеф Бонал, пристигнал в града някъде към 1854 г. като английски консул и представител на Международната фарова служба по черноморското крайбрежие от Цариград до Кюстенджа. Тук той се жени за гъркиня и остава до смъртта си през 1903 г. Неговата „Боналова градина” се разпростира на значителна територия в района между днешните Старата поща, ул. „Гладстон”, ул. „Фердинандова” и жп гара Бургас. В продължение на близо половин век тя краси града и дава подслон на българските християни по време на Руско-турската война. В нея се провежда срещата на генерал Скобелев с видни бургаски общественици през май 1879 г. По-късно част от Боналовата градина е предоставена за изграждането на френския девически пансион.

Сава Хаджи Дечев

Пословична щедрост към бедните е проявявал и заможният търговец Сава Хаджи Дечев. Освен с милосърдието си, той е известен и с това, че откакто се заселва в него през 1864 г., та чак до смъртта му през 1914 г., винаги е измежду първите инициатори на всяко общонародно дело, започнато в града,
Днес, за щастие, все още се намират бизнесмени и преуспели хора, които, макар и в условията на тежка икономическа криза, подпомагат различни инициативи в града, както и изграждането на православни храмове. Дали техните имена ще останат в паметта на идните поколения и ще бъдат записани в пантеона на великите бургаски личности, историята ще покаже. Но факт е, че красивият крайморски град е имал късмета в него да живеят велики и безкрайно родолюбиви личности. 


В категории: История