Преди 50 години В последния ден на октомври 1959 г. в. „Черноморски фронт” публикува Постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет за „Намаляване цените на дребно на тъкани от мериносова и мериносоподобна вълна, на тъкани от изкуствени текстилни влакна, на лечебни средства, на безирени бои и лакове”.
Пеницилинът например, съгласно новото постановлене, считано от 1 януари 1960 г., поевтинява с 33 на сто, белергаминът – с 50 %, аспиринът – с 14 %, детските сиропи – с 25 %, витамин В комплекс – с 50 %, а витамин В6 – с цели 55 на сто. Както е видно от примерите, става въпрос за едно наистина твърде сериозно намаление, каквото днес, след половин век, звучи като магическо заклинание от вълшебна приказка. Отзвукът за намаленията изпълва страниците на вестника през цялата седмица. То е определено като „Новина, която сгрява сърцата”. Повод за радостта на народа е и открилата се сега възможност за поевтиняване и на дрехите. На 3 ноември вестникът отбелязва:
„Хубавата новина дойде от рано и тук, в клон № 9 на шивашката кооперация „Колективен труд”... Майсторът Райчо Райчев взима молив и набързо прави сметка: „Близо със 150 лв. се поевтинява целият костюм. Това намаление наистина е много голямо” и разправя как още сутринта дошъл клиент от ТКЗС „Христо Ботев”, който споделил, че: „Сега вече не само нов балтон, но и нов костюм ще имам”.
Покрай настъпилия всенароден ентусиазъм около въпросното постановление, хората са продължавали да работят здраво, което разбираме от дописката „Всичко със собствени сили”:
„След като помогнаха на стопанството в срочното прибиране на реколтата, учениците и учителите от народно основно училище „Климент Охридски” в Рудник, решиха да проведат трудов ден за благоустрояването на училищния двор. Всички учители и ученици се озоваха на работа и се съревноваваха помежду си кой повече чакъл да натроши или превози. С каруцата на селсъвета, тикана на ръце, те извозиха необходимия чакъл за настилката на площадката в училищния двор”.
Определено с обинската каручка, тикана на ръце, едно време се е вършила доста повече работа, отколкото днес с наличните лъскави модерни возила на градската администрация.
Преди 70 години В последния ден на октомври 1939 г. няма публикувано постановление нито за намаляване на цените, нито за нещо друго, тъй като по това време „партията-кърмилница” я дели още цяла петилетка от властта. За сметка на това, разбираме, че тогавашните управляващи хич не са си поплювали. Информация, публикувана във в. „Вечерна бургаска поща” на 31 октомври съобщава, че:
„Интернират се в гр. Несебър лицата Димитър Кънев Илчев и Вас. Тод. Шкодров от с. Маломир, Ямболско, които през нощта на 16 октомври т.г. тропали на прозореца и вратата на жителка от същото село, на която мъжът й е бил повикан в редовете на войската”.
За това, че народът още е нехаел за приближаващата насам война и си е гледал кефа, разбираме от кратка дописка, която информира, че:
„Предвид настъпването на зимния сезон и прекратяване на полската работа в много села на областта са започнали да се формират театрални групи от местни хора”.
В същото време на рибарите хич не им е било до театър и развлечения, защото в този момент се развихря „Голям риболов на скумрии”, както разбираме от публикация в броя от 3 ноември на същия вестник:
„Вчера бе първият голям тазесенен риболов на скумрия. Над 30 гемии бяха дошли от цялото крайбрежие, препълнени със скумрия. Уловени са били около 1 милион и 200 000 екземпляра. Изобилието от скумрия бе почувствано в целия град. Много граждани са си закупили по големи количества”.
За съжаление, днес дори не можем да мечтаем за черноморска скумрия, която може би завинаги напусна морската фауна по нашите брегове и вече се среща само в историята на риболова ни.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
