Преди 50 години
В хрониката от бр. 27 припомнихме как през октомврийските дни преди половин век жителите на руенските села са хвърлили фереджетата и фесовете.
Тяхното поевропейчване продължава и през ноември, когато настъпват драстични промени и в облеклото им, за което ни информира в. „Черноморски фронт” в броя си от 14 ноември 1959 г.:
„В с. Черни връх работят над 40 турски семейства... Секретарят на партийния комитет Найден Илиев и председателят на ТКЗС Атанас Димов се срещнаха с тях, говориха им за славната 42-годишнита на ВОСР, за старото облекло – останка от миналото. Още на следващия ден 23 души турци отидоха в Бургас, купиха си нови дрехи, шлифери, балтони и пр. След като се върнаха, устроено им бе топло другарско тържество”.
На следващия ден официозът ни запознава с някои „Новости в търговията в Бургас”:
„След 2-3 дни бургаските трудещи се ще влязат за първи път в магазина без продавач на ГТП „Хранителни стоки”, който ще бъде открит на ул. „Априлов” № 4. До края на месеца срещу този магазин ще започне да работи и новият специализиран ресторант на ГТП „Здрава храна”, в който ще се продава само риба – печена, пържена, варена, консервирана, хайвер и пр...”
Види се здравословното хранене не е някаква днешна модерна измишльотина. Нещо повече, цяло предприятие – ГТП „Здрава храна” се е занимавало с тази работа. Оказва се обаче, че не са днешен патент и парадоксите в производството, снабдяването, транспорта и всякакви други аспекти на икономиката, както разбираме от дописката „От София до Бургас да 2 часа, от Сарафово до завод „Червено знаме” – 4 дни”, публикувана на 15 ноември преди 50 години:
„В района на завод „Червено знаме” повече от 20 вагона чакат „Т”-образни болтове 1/2х50. Такива болтове бяха поискани от София. От там в спешна пратка те бяха изпратени със самолет и пристигнаха в Сарафово за по-малко от 2 часа. Но вече 4 дни тези така необходими болтове чакат на летището, защото в Бургас не може да се намери кола, която да ги превози до завода”.
Към средата на ноември 1939 г. култовият трен „Ориент експрес” е стигал до Истанбул само с един пътник
Преди 70 години Криминалната хроника отпреди 70 лета направо изглежда като детска игра на фона на днешните гангстерски войни с убийства, отвличания и палежи на автомобили, които пълнят днешните крими рубрики. 13 ноември 1939 г. например се е оказал фатална дата за една „Наранена ханъма” от Карнобат:
„Завчера Ариф Исмаилов Бекиров, 37 г., от с. Невестино, карнобатско, наранил с нож в областта на гърдите Кади Ахпазова, 45 г. Причината за нараняването били децата им, които се биели. Наранителят избягал”.
Днес ни изглежда странно и дописката, която ни информира, че:
„Наскоро през бургаското пристанище предстои голям износ на бубено семе за Персия. Според проучване ние ще можем да изнесем голямо количество бубено семе за тая страна”.
Идея си нямам дали още в родината ни се въди бубено семе, но дори и бубарството да е оцеляло тук там, сега едва ли може и дума да става за някакъв износ в несметни количества, както преди 70 години. Химера се оказват днес и тогавашния ни оптимизъм в областта на птицевъдството:
„Птиците в България напоследък достигат до 15 000 000 глави. Най-много са кокошките – до 10 млн. глави. У нас обаче има условия да постигнем броя на птиците в Дания, която има 28 млн. птици. Няма нужда да доказваме грамадната полза от птиците за нашето селско стопанство”.
Може би все пак е трябвало предците ни да се напънат с доказателствата, защото печалната статистика днес ни представя една картинка, която е далеч от мечтаните датски рекорди – за 2008 г. са отчетени 17 549 000 броя пернати (барабар с пуйките, патките и гъските), които се отглеждат у нас, от които кокошките са 8 798 000!
И от нашите мили родни картинки ще хвърлим един взор и на съседите отпреди 70 лазарника. В. „Вечерна бургаска поща” ни светва в броя си от 14 ноември, че „Турция не е вече туристическа страна”:
„Турските вестници обсъждат с загриженост, че туристическите пътувания през последните десет дена са се намалили страшно. Ориентекспреса не носи вече почти никакви гости към Турция. Отрицателен рекорд беше постигнат на 24 октомври, когато на гарата в Стамбул е пристигнал само един пътник – един английски дипломатически куриер”.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
Към средата на ноември 1939 г. култовият трен „Ориент експрес” е стигал до Истанбул само с един пътник
