Кметска кончина и пистолети за умъртвяване на добитък

„Вчера 350 души – служители на предприятията и учрежденията в Бургас, излязоха на полето, за да помогнат на кооператорите в прибирането на реколтата от памука.Има служители от „Енергопласмент”, съда, БНБ, пристанищното управление, от заводите „Васил Коларов”, „Спартак”, „Червено знаме”, „Георги Димитров”, от ДИК „Толбухин” и др. 150 души заминаха за с. Караново и 200 души – за с. Българово. Бригадирите ще работят 3 дни...”
На 20 ноември 1959 г. в. „Черноморски фронт” съобщава също, че „Планът за изкупуване на яйца изпълнен над 245 на сто”!

Преди 70 години
Двадесет години по-рано водещата новина в местната преса е кончината на бургаския градски кмет инж. Ат. Сиреков. В. „Вечерна бургаска поща” в броя си от 20 ноември отбелязва, че „на гр. Бургас въобще не върви. Със смъртта на инж Сиреков, Бургас губи един от най-големите съвременни строители”. От траурните писания научаваме, че „последните си минути кметът прекарал всред двама помощник кметове и общински съветници”, въпреки продължилото 13-дневно боледуване от двойна бронхопневмония. Става ясно, че само за няколко минути, след като вестта се е разпространила, „целият град бе вече потънал в траурни знамена”.
На другия ден изданието подробно отразява погребението на инж. Сиреков:
„Вчера Бургас отдаде последна почит към своя многозаслужил кмет... В траурните слова от името на кооперация „Светлина” г. Коста Начев изтъква, че кметът преди около 20 дни, макар и заболял, когато се е касаело за интересите на Бургас, е трябвало да замине за София и няколко дни да тича болен по министерства и дирекции за облагането на електрификационния търг”.
От църквата, където се е състояло опелото, се е образувало „голямо траурно шествие, начело с църковни хоругви, военните и граждански ордени на кмета, венците, които бяха на брой 73... Стари хора, гледайки това, изказваха възхищение, че действително Сиреков е бил обичан от народа, твърдейки, че от 40 години не помнят такова погребение”.
Въпреки покрусата от тежката загуба, вестникарите намират сили да отделят място и на други новини, една от които ни дава представа, че въпреки тогавашната липса на Европейски съюз, който да спуска директиви за хуманно умъртвяване на животните, държавата достатъчно е полагала грижи за това:
„Министерството на вътрешните работи е напомнило на общините, че трябва да се изостави досегашния начин на клане на добитъка като нехуманен и противоречащ на хигиенните норми. Кланиците трябва да се снабдят с пистолети, одобрени от върховния ветеринарен съвет”.
И след като въоръжават касапите, вниманието се фокусира върху производството на насъщния. В броя си от 25 ноември 1939 г. вестникът информира, че:
„Със специално окръжно на хлебопекарите е забранено да употребяват талаш, дървени стърготини и боядисани дърва за опалване на фурните”.
Какъв зор хлебарите са имали, че да си кладат огъня с вапцана дървесина не става ясно, но прави впечатление на какви дребни на пръв поглед проблеми едно време са обръщали внимание!

Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” –  Бургас

В категории: История