Бейове и паши ловували в Бургас

Автор: Яна Славянска

Но тогавашните бургазлии са били облагодетелствани, тъй като тукашните рибари-търговци  превозвали стоките по море, така че конкурирали успешно пътуващите търговци. Може да се каже, че тогава търговията е бил основният поминък, наред с риболова. Но тъй като по това време околностите на Бургаския залив са били гъсто обрасли с вековни букови и дъбови годи, пълни с разнообразен и многоброен дивеч, тук се заселват и група турски рибари, които покрай риболова, се отдават на лов. Убитият дивеч те продавали в Цариград на богатите бейове и паши. Така името на Бургас става известно в града край Босфора не само сред търговците и рибарите, но и сред турската аристокрация, чиито представители започнали да идват на лов в крайбрежните ни гори. Често те посещавали и близките минерални бани, където прекарвали почивките си.

Майстор - канапчия от края на 19 век

Не останало незабелязано и едно друго природно богатство – Атанасовското (тогава Атанаскьойското) езеро, чиито води са наситени със сол. Така започва да се развива солодобива, а полученото „бяло злато” се разменяло за други продукти във вътрешността на страната.
Някои от новозаселилите се рибари донесли със себе си посадъчен материал от лози и така наоколо плъзнали множество лозови насаждения.
Бургас започнал да се слави с хубавото си вино и многото си лозя. По онова време те са били разположени на Карабаир, но по-късно, поради нападение от филоксера (паразит, който някъде през 60-те години на ХІХ в. е пренесено в Европа чрез вкоренени лози и само за няколко десетилетия унищожава почти напълно европейските гроздови насажденията), били изкоренени. С лозя били засети и районите на север и североизток от мястото на днешния „Альоша” в центъра на града.
Околното българско население, което разменяло стоки с бургаските жители, лека полека оценили предимствата на града край морето и започнали да се заселват в него. По всяка вероятност тези българи първоначално са работили като работници в лозята или са добивали дървен материал в близките гори, които после продавали на местните търговци и на жителите за строеж на жилища.

Горната част от султанската чешма, построена през 1836 г. от „възобновителя на Варна”, възпят в хвалебствени стихове в надписите върху нея. Когато напуска града, султанът подарява на варненските първенци по един кафтан

Интересни данни за стопанския живот в Бургас е оставил австрийския дипломат Венцел Едлер фон Броняр, изпратен от австрийското външно министерство през 1786 г. като „пратеник с особени назначения" по нашите земи с нареждане да огледа черноморското крайбрежие. Неговият доклад е ценен източник за изучаване историята на нашето крайбрежие от края на XVIII век. Според него Бургаският залив "обхваща от Созопол до Месамбрия около 20 мили и се вдава навътре в сушата почти с толкова". За пристанището фон Броняр пише: „Неговата превъзходна търговия се състои наред с дърва и дървени въглища, жито, плодове и масло и в търговия със сол, която се добива при една долина, разположена край самия залив… Земята около цялата северна страна на залива е в по-голямата си част равна, плодородна и приятна и оттук отиват пътища през Созопол към малките крайморски селища, през Анхиало и Месамбрия, след това за Лозенград и Одрин и най-после през Айтос, през дългата 14 часа планина на изток за Варна и северно от Силистра и другите равнинни места към Дунав".
Засиленият стокообмен с вътрешността на страната увеличава притока на нови заселници, които са основно българи от Странджа и от балканските селца и градчета. Това били предимно бакали, кръчмари, търговци на манифактура, ханджии, занаятчии и пристанищни работници. С разрастването на търговията, се увеличавало и количеството жито, което се изнасяло през Бургас за Цариград, и това наложило на мястото на старите рибарски скели да бъдат построени широки мостове, които навлизали до 20 м. навътре в морето. Така до тях свободно можели да се доближават по-големи „товарни” лодки.
Тук трябва да споменем, че черноморските пристанища до началото на ХІХ в. са били затворени за чуждото търговско корабоплаване. През Босфора било забранено да минават чужди кораби, поради което търговията със зърнени храни тогава се извършвала само в пределите на Турската империя. Житото, което се изнасяло през Бургаското пристанище, е било предназначено най-вече за нуждите на държавните фурни в Цариград. Търговията и корабоплаването по Черно море става свободна през 1805 г. През 30-те години на ХІХ в., по времето на 30-ия султан на Османската империя и един от нейните първи реформатори – Махмуд ІІ, българите се сдобиват с правото на собственост върху земята. Тогава производството на зърнени храни се увеличава още повече и започва износа извън Османската империя, като наше жито се доставя чак във Франция. Този засилен износ привлича търговци-житари от Цариград, Гърция, Италия и от островите по Бяло море да се заселят в Бургас. Те веднага взимат в свои ръце търговията с жито.

Мраморна плоча с красива калиграфия, част от чешмата-паметник на султан Махмуд ІІ, издигала се някога пред сегашния Драматичен театър във Варна


Известните фамилии на такива чужденци са Палимерис, Сигеца, Данаило, Жапало, Ташанли, Комнилос, Билис и др. През 1870 г. Яко Презенти основава в Цариград търговска къща за износ на зърнени храни и банкерство с клонове в Бургас и Карнобат. Така тази търговия за дълго време се извършва от гърци, турци, италианци, а по-късно и от евреи. Българските търговци почти не са имали шанс да се развият в тази област, тъй като не са имали връзки с чуждестранните търговци, които купували зърното. Но пък те въртели по-голямата част от вътрешната търговия. Повечето от дюкяните, които продавали хранителни и манифактурни стоки, също били собственост на българи.

Крайморският град се оживявал най-вече през есента.
След прибирането на реколтата Бургас се изпълвал със стотици каруци, натоварени със зърно. От Южна България и Старозагорско към града се проточвали цели кервани. Пътуването траяло с дни и когато най-накрая коларите пристигали в Бургас, те били смъртно уморени и се нуждаели от почивка. Това довело до необходимостта тук да се открият няколко хана, където керванджиите да отдъхват след изнурителното си пътуване. Освен това напливът от множество талиги, натоварени със зърно, принудил търговците-житари да започнат да строят складове, където да го съхраняват преди да бъде натоварено на корабите, тъй като станало невъзможно това да става веднага. Приема се, че първите складове-хамбари са били издигнати към 1800 г. Те били дървени и строени безредно около самото пристанище, там където днес се намира жп гарата и старата поща. По-късно строежът на тези хамбари вече бил от камък, като руини от техните стени се виждали да стърчат в района около гарата докъм началото на миналия век.

Портрет на Махмуд ІІ от 1830 г. По време на своето управление през 1926 г. той издава ферман за ликвидиране на еничарския корпус


Занаятите преди Освобождението в Бургас са били развити дотолкова, колкото да задоволяват нуждите на местното население. Намирали са се железари, кундурджии, абаджии и др. През 1814 г. в града се заселват около 20 семейства от град Гарп в Армения, които били предимно занаятчии-железари и амбулантни търговци.
Вижда се, че Бургас още преди Освобождението се е развивал усилено като пристанищен и търговски център, което несъмнено се дължи както на просторния Бургаски залив, който го свързва с външния свят, така и на изобилното загорско жито от плодородните полета на Южна България и наличието на много и качествен дървен материал, добиван от тогавашните гъсти девствени гори на Странджа и Балкана.
Очаквайте в следващия брой подробен преглед на стопанското развитие на Бургас след Освобождението на България.


В категории: История