Преди 50 години Въпреки приближаването на зимата, информациите за вихрещия се преди половин век строителен подем не секват. На 3 декември 1959 г. в. „Черноморски фронт” съобщава:
„Партийният комитет и ръководството на местната дружба на БЗНС в с. Лъка организира масов трудов ден, в който взеха участие много хора от селото. С извозените 500 куб. м. камъни беше настлано около 500 м. шосе, което свързва селото с главното шосе”.
Подобен ентусиазъм е демонстриран и на строежа на гимназията в Грудово, където „Учениците от народна смесена гимназия „Васил Коларов” с радост помагат на строителите.... Почистен беше дворът, изкопана беше около 500 куб. м. пръст и извършена беше работа за около 8 500 лв...”
Преди 70 години В броя на в. „Вечерна бургаска поща” от 27 ноември 1939 г. е публикувана трогателна кореспонденция за старческия дом в Сливен. В нея авторът ни среща с г-жа Арнаудова, която от 7 години работи в старческия приют в града, обитаван в момента от 17 старци. Тя споделя:
„Аз днес служа без пари. Икономиите от моята заплата отиват за подобрение на храната. С готвачката сме изкърпили и изпрали всички дрехи. Зимнината им приготвям лично аз. Ходя по просия по големите магазини и богати сливенски граждани, но отзивчивостта е много малка...”
От статията научаваме също, че „Старците веднъж на месеца ходят на баня, а два пъти се бръснат”.
На следващия ден попадаме на съобщението, че „Рейса Бургас – Варна се възобновява”:
„О.О. дружество „Вихър” пуща луксозните си омнибуси по късия крайбрежен път Бургас – Варна. Тръгване всяка сутрин 8 ч. агенция Юг, площад Търговски (до общината). Пътуване само 4 часа. Билети за отиване или връщане 100 лв. За учащи 25 % намаление”.
Омнибусът „Бургас – Варна” Интересно щом пътуването по късия път е траело „само 4 часа”, за колко ли време се е стигало тогава до Варна по дългия път?
От пожълтелите страници научаваме още, че:
„Строежът на новата дига в Мандренското блато продължава. Целта на дигата е да създаде повече паша за добитъка, с оглед да се развие краварството в този край”.
Истината е, че и до днес покрай въпросната дига пасат десетина крави, но едва ли това е била представата на предците ни за развитие на краварството.
И още нещо любопитно „За хлябът и хората”, което намираме в същия брой:
„Старите хора по селата, ако видят как на улицата е хвърлено парче хляб, взимат го, благоговейно го целуват и го поставят някъде високо – грехота е, казват те, да се хвърля. Днес в Германия, ако в съдът за смет намерят хвърлени останки от картофи, собственикът на къщата се глобява с 100 марки, защото тези останки се събират за храна на свинете. Ако се намери хляб – собственикът се изпраща в затвора”.
Ако подобни мерки се прилагаха и днес, сигурно сегашните затвори щяха да са колкото жилищни комплекси.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
