Бунтът на фактите

Автор: Митко Иванов

В различни трактовки Бургас се премества с лекота от едно място на друго – ту при Деултум/Дебелт (достолепен римски град – с идеята да стане по-славна бургаската история!), ту при кв. Крайморие (така се запълват „липсващи” векове – от V до Х­­­ІІІ). Прилага се и обратният подход – ако се локализира Порос при канала до стадион „Черноморец” (уж бил на това място), ще се „увеличи” бургаската история с няколко века (историята на Порос е част от историята на Бургас; но Порос е безспорно локализиран при кв. Крайморие). Други, по-традиционно настроени историографи, предпочитат т. н. „Устно предание за възникване на Бургас като рибарско селище”. Според него Бургас възникнал в средата на ХVІІ век, но чак до 1829 г. тук имало 350 къщи, повечето колиби. „Краеведи” наизустиха това предание и с мазохистична жар се отдадоха на неговото преразказване, отказвайки да се запознаят с десетки документи за възхода на града през ХVІІІ век. По този начин равнището на историографски изследвания беше понижено близо до нула.
Историята на БАН, том ІV и V, изглежда също отразява това предание – на картите за ХVІІІ в. Бургас просто липсва (с едно изключение).
Прегледахме картографската продукция на Европа от ХVІІ-ХVІІІ в. и о, чудо! Още върху картата на Николас Витсен, съставена в края на ХVІІ век и печатана няколкократно в Амстердам през 1697-1723 г., Бургас е отразен. Чудото става масово през втората половина на ХVІІІ век - Бургас присъства на всички актуални карти (тези, за които е събирана на място аутопсична информация). Да не би някой картографски чирак да се е объркал, като е нанесъл Бургас, а други просто да са копирали неговата грешка? Не, не би. Двойката за академиците от БАН е двойна – на карта от 1772 г. Бургас не само присъства, той е Главният град в Залива. А автор е кралският френски картограф Жан (Жак) Никола Белен (Jacques-Nicolas Bellin; 1703-1772). Същото се отнася и за картата на Лотер от ХVІІІ в.
И понеже стана дума за османския период от историята на Бургас, да кажем няколко думи за османската архитектура. Вече близо век историята на най-старите джамии до пристанището тъне в мистерия. Фантасмагорични разкази за 5 или дори 7 джамии в града преди Освобождението, за пищен и представителен мюсюлмански комплекс с импозантна джамия, грамаден кервансарай с чешми и баня, път с колонада и каменна настилка, оцветяват тази мистерия. Ние, авторите на проекта „История на Бургас”, изследвахме стотици документи, стари планове и изображения, отнасящи се до темата. Пред нас се обрисуваха много скромни мюсюлмански обекти – както джамиите, така и религиозното училище. А „грамаден кервансарай” тук никога не е имало. Тази грешка пръв допуска арх. Атанас Сиркаров, бъркайки сведение за Люле Бургас (доскоро, за общ срам, в Конферентната зала на Община Бургас висеше гравюра на същия кервансарай от Люле Бургас в Турция; по моя инициатива покойният Кирил Бъчваров издейства тя да бъде махната).
Все пак – къде са крепостите, къде са величествените останки от селища и стара архитектура в Бургас? Не е ли изгубена кауза да убеждаваме публиката, че градът има дълга и славна история? Каузата е загубена за всеки, който не желае да опознае фактите. Всеки, който се опитва да намести нашия Бургас в измислени исторически калъпи, ще изпадне в непреодолими противоречия. Например: какъв малшанс е да принадлежиш на град, заобиколен от такива съседи – Несебър и Созопол с несравнимата си архитектура, Дебелт с богатата си археология, Поморие с древното си кастро и със славната си духовност, Минералните бани с хилядолетното си развитие. И между тях – „бедният” Бургас! Чудно как изобщо е оцелял между тези исторически мастодонти!
По неизвестни причини бяха неглижирани много (арте)факти, открити при днешния център на Бургас – например наличието на римски некропол с десетки погребения и вероятно селище до самото Бургаско кметство (не е ли крайно време да се сложи подходящ надпис – кой се страхува от римското минало на Бургас?). С лекота се пренебрегват и други факти и артефакти в стария център от ІІІ-ІV век, от ХІІІ-ХVІІІ век. Трябва силно да стиснем очи, за да не забележим няколковековните пластове около църквата „Света Богородица” (старата църква не е ли съществувала там поне от началото на ХVІІІ век?). Разбира се, тези пластове са твърде бедни. Няма масивни крепостни стени, няма значителни останки от селища, не са открити златни съкровища – всичко, което магнетично привлича медийните микрофони.
Също по неясни причини, никому до момента не беше хрумвало да събере всички налични факти за историята на града от онези уж трудни за изследване векове – от ХІІІ до ХVІІІ, където информацията не достигала и въобще не било ясно съществувал ли е Бургас. Ако след това подредим в таблици данните, лесно ще докажем къде се е намирал Бургас през тези векове, кога се е превърнал в град, къде се развивало и изчезнало пристанището Порос. Ще установим, че многобройно българско население се заселва в Бургас още през втората половина на ХVІІІ в. Така ще извършим нещо наистина патриотично, вместо да „разнасяме” Бургас през вековете от едно място на друго. Може би тези таблици ще бъдат скучни за обикновения читател, но точно те ще създадат оня фундамент, без който историографията на града ни ще се срути като детска картонена кула. Ще сбърка този, който търси в Бургас многобройни и ефектни артефакти и приемственост между всички исторически периоди. Уникалната съдба на града го прави несравним с Несебър, Созопол и Поморие и затова - магнетичен за изследователя.
Намирането на автор/сформирането на авторски екип за написване на пълна история също шзглеждаше непосилна задача. Още преди 100 г. видният бургаски будител Стоян Шивачев е внесъл в Градския съвет предложение за написване на История на Бургас. Предложението е върнато с нареждане „просителят” да  представи ръкописа и тогава да се прецени дали ще се финансира (обърнете внимание как е наречен гордият възрожденец!). Прескачаме средата на ХХ век, когато наивно се е смятало, че Историята на Бургас трябвало да се гради на споменатото „устно предание”. През 90-те г. на ХХ век беше сформиран тежък екип от институции и личности, който трябваше да се справи със задачата, но това отново се оказа непосилно. Едва сега успяхме да съберем екип от съмишленици, с който успяхме да създадем огромна база от исторически данни. След това сами осигурихме началното финансиране и чак тогава почукахме на тежката порта на Община Бургас. Сега никой не ни нарече „просители”. За да осъществим проекта „История на Бургас” издирихме извори в най-известните библиотеки в света – в Ню Йорк, Москва, Мюнхен, Армения, Атина, Истанбул, на Хардфортския, Станфордския и Мичиганския университети. Събрахме най-голямата сбирка от османски документи, каменни надписи и ръкописи за нашия град. Нашите приятели от Държавния архив, от Регионалната библиотека, от Градската художествена галерия и от Регионалния музей в Бургас ни помагаха във всеки един момент и успяхме да привлечем най-подходящите консултанти. Готови ли сте за Историята на Бургас?


В категории: История