Салатата "Айсберг" се съчетава чудесно с доматки, пресни гъби и краставица. Тъй като е много крехка, не трябва да се мачка
05 Април 2010, Понеделник
Пазарът е наводнен от всякакви екзотични зеленежи, които българският
косуматор не познава. Що за чудо са те? С настъпването на пролетта влечението ни към зелените салати става
неудържимо. Дори не можем да си представим великденските празници без
тях – при цялото това изобилие на варени яйца е просто грехота да не ги
търкулнем в нежната прегръдка на накълцаната в салатиерата маруля и да
се насладим на техния съвършен кулинарен съюз.
Автор: Диана Харизанова
Всъщност демократизираният ни пазар вече предлага неизброимо изобилиие от различни сортове и видове от това зелено вълшебство. Докато едно време познавахме само марулята като царица на пролетните зеленежи, в последните години като че ли повече се наложиха нежните дребни салатки – къдрави, главести, белезникави и дори червеникави. Макар че все още има хора, които ревниво държат именно на марулята и за нищо на света не признават новите й конкурентки.
Как се отглеждат
И марулята, и салатките, са много студоустойчиви растения, които се засяват възможно най-рано. Има дори зимни сортове, които геройски понасят зимните студове на открито и ни радват със зелените си листа още в първите пролетни дни. При това всичките маруло-салати растат изумително бързо. Само 3 седмици след засаждането им може вече да започнем да ги берем. Стига, разбира се, да сме избрали за тяхното отглеждане добре осветено място, защото те не понасят засенчването. Иначе не искат някакви особени грижи – няма нужда от торене, пръскане и пр. Достатъчно е само лехите с тях редовно да бъдат поливани. Добрите градинари знаят и тяхната съкровенна тайна – тези растения не понасят съседството си с магданоза, така че избягвайте да ги засаждате близо до насажденията с тази задължителна за всяка градина подправка.
Салатите са разпространени на практика почти по цялото земно кълбо, тъй като освен, че са непретенциозни и листата им са много вкусни, те са и много полезни. В себе си кътат големи количества витамини (С, В, PP и др.), каротин, желязо, калций и фосфор. Любопитното е, че когато преди 5 хиляди години хората са започнали да отглеждат тази култура, изобщо не са се замисляли над тези вкусни и полезни нейни достойнства, а са я садили заради маслото, което се съдържало в семената й. Това продължило, докато древните гърци и римляни не се престрашили да опитат и листата. Те първи са открили и нейните целебни качества.
Видове салати
Както вече стана дума, съществуват множество видоне салати – повече от сто. Всички те имат свои специфични вкусови особености. В последните години на особена популярност се радва т. нар. салата «Айсберг», при все, че хич не е евтина, но пък е може би най-крехкият представител на вида. Нейните селекционери – както се досещате, това са американците – първоначално са я наричали «хрускава салата». Сегашното й название датира от 20-те години на миналото столетие, когато предприемчивите фермери, за да я запазят по-дълго време свежа, са засипвали кочаните с дебел слой лед. На външен вид силно наподобява зелка. "Айсберг". Този «леден» зеленчук е изключително сочен, но листата му са почти лишени от накакъв вкус и затова салатата от него добре се съчетава със сметанов сос и повече подправки.
Друг хит на пазара е салатата «Крес», известна още и като кресон. Тя се отличава с пикантен вкус и се добавя не само в салатите, но и в различни сосове и супи. Незаменим източник е на витамините А и С. Според учените, ежедневната употреба на крес салатата съществено намалява броя на повредените ДНК клетки и предотвратява развитието на рака. Твърди се, че нормализира кръвното налягане и подобрява храносмилането. Първоначално тя била отглеждана от немците, но по-късно става любимка на французите. Тъй като вкусът й наподобява нещо средно между горцича и хрян, много добре се съчетава с домати и извара, омлети и пр., както и с други зеленежи. При това този вид салата прекрасно се развива в стайни условия на первазите на северните или северозападните прозорци при температура не по-висока от 10-12 °С.
След като масово българските домакини хукнаха да гурбетчийстват в Гърция и Италия, оттам при завръщането си в родината разпростаниха още един необичаен за българския вкус вид салата – «Рукола». На външен вид листата й повече мязат на глухарче или репички, но още в Древния Рим са я използвали за подправка. Поради силния си вкус, тя не може да се консумира самостоятелно, но чудесно се вписва в деликатесния колорит на другите зелени салати, блюда от макарони, пица, ризото и често влиза в състава на прочутия сос «Песто». С нея обаче трябва да се внимава, тъй като бързо натрупва нитрати в себе си и затова при отглеждането й трябва да се избягва внасянето на торове. Но пък има друго достойнство – нито една друга салата не оказва толкова положително влияние върху обмяната на веществата като нея, така че руколата е незаменима при опитите ни да свалим някое и друго килце. Освен това в нея има много йод, тя повишава хемоглобина в кръвта, извежда холестерина от организма и притежава дезинфекциращ ефект. Древните еротомани са я смятали за силен афродизиак.
Изявен представител на къдравите салати е и друг езкотичен сорт, познат отскоро и на нашите потребители – «Ендивията». Семена от нея може да се намерят вече във всички специализирани магазини. Особеното при нейното отглеждане е, че докато расте, листата й се превързват, за да може сърцевината й да остане крехка и нежна. Някои дори я захлупват със саксия или кофа, за да расте на тъмно, при което се изработва веществото «интибин», което придава специфичния й вкус. На тази салата много подхожда гарнирането й с лук, чесън и мащерка, а най-често се сервира със скариди, риба, цитруси и сирене.
