Какви са причините хората да не гласуват, когато се решават техните съдбини
И тазгодишните предсрочни избори вече минаха в историята. И пак се питаме защо е толкова ниска избирателната активност. Съществуват известни психологически причини, които обясняват защо хората не гласуват.
Истината е, че докато обществото се дели на политици и всички останали, никой няма да иска да участва в какъвто и да било избор. И ако нашите политически лидери искат да бъдат уважавани и да споделят психологическия и битов товар с хората, трябва пропорционално на процентното вдигане на цената на тока да си намалят партийните субсидии в името на равенството. Само тогава у народа ще остане убеждението, че тежестта е споделена и че сме едно цяло с нашите избраници и друга алтернатива наистина няма.
Ако това не се направи обаче, политическите лидери ще искат от нас да гласуваме с чувство за обреченост, смятайки че каквото и да се случи, пътят е един. Това няма как да стане, защото все пак никой не иска да бъде съучастник в собствената си безизходица.
Има три основни психологически принципа, които демотивират избирателите да отидат до урните:
Първо, очакванията им и тяхната оценка за невъзможността да влияят върху политическата система със своя вот.
Второ, неразпознаването на гласуването като право, а по-скоро като задължение и неприятно емоционално преживяване.
Трето, бързо променящите се мнения и настроения, свързани с оценката на актуалните събития и неразпознаването на политиката като символ на промяната, която може да реши наболелите проблеми в обществото сега и веднага.
Има и още един интересен психологически феномен, който кара хората да не вярват в промяната, а именно, че по време на избори стремежът на колебаещите се избиратели често бива попарван от прогнозите за „безспорния“ победител. Докато непрестанно преди вота на гражданите се представят гръмки социологически проучвания, е много вероятно да се задейства „ефектът на партията-победителка“, което ще рече да се предскаже предполагаемото политическо мнозинство и гласоподавателите да загубят крехкото си желание за участие в деня на изборите.
Като се знае този ефект, вече не бива никой да допуска да бъде манипулиран и измамен, защото именно това се цели – да се потисне чувството за промяна и да се прокара мнението, че малките партии, които и да са те, нямат никакъв шанс.
Но както всички знаем, гласът на народа не трябва да бъде подценяван, защото народът дава властта и народът си я взима, когато прецени, че е време за промяна.
Да, вярно е, че по-лесно е да не се гласува, а да се пасува, но в края на краищата ние оставаме тук въпреки всичко и всички. Така че поне заслужаваме да знаем какво е нашето бъдеще и то може да бъде посочено само и единствено от нас. Защото никой не би желал да живее в бъдеще, което е купено и спазарено предварително и в което не участва активно.
Всеки трябва да разбере, че като не упражнява правото си на глас, той остава безмълвен към кражбата на избор.
