Наследството не е задължителна щафета за поколения

Питаше се дали неблагодарен син, който е почти забравил или си спомнял формално и много рядко родителите си, има право на пълно наследство. Огорчението на автора на запитването бе огромно.

Този случай ме наведе на много размисли. Проблемът в България е отдавнашен. При мене като обществено пишещ човек са идвали доста хора с подобни случаи. Не бях компетентен за казусите и ги отпращах към специализирани адвокати. Но нещата не свършват само до мъртвата буква на закона, който в член 28 от Закона за наследството гласи, че независимо от всичко онаследяващият има право на 50 процента от наследството. Има и правото да го оспорва до дупка. Изключенията са три, и то хазартно редки и касаят криминалното недостойнство.

Оттук почва народопсихологическият парадокс. За разлика от много други европейски нации, повечето българи са завързани за децата си до смъртта – докогато могат да помагат. Причините са много, включително и на все по-голямото отчуждение към все по-западналите биологически родители. Да не говорим за тъжните последствия по поддържане на гробовете им...
В този смисъл сега действащият закон е несправедливо издевателство. Откъде накъде на умиращи хора, с житейски опит и ясно съзнание, ще се налага непрекословно примерно да завещават на недостойни, мързеливи, хитруващи, безлични и емоционално стерилни наследници всичко до петак! Има ли духовност в императива те да нямат последната дума преди смъртта си?

Че то и като екзистенциален избор е контратъпота на някаква да я наречем „ сляпа“ кръв. Не може ли собственикът родител да разсъди, че вижда много по-достойни социални инициативи за 100 процента дарителство? Герои от ежедневието, признати благотворителски фондации, идеи за построяване или ремонт на църкви, манастири, подпомагане на даровити младежи и т. н. – възможностите са много. Ами ако някой ти спаси живота в извънредни обстоятелства и ти искаш да го овъзмездиш?

С тази си юридическа справка в. „Десант“ бе провокиран да отговори откровено по все още актуалния бездушен закон. Но голямата полза е, че отново се разкърти гнойната кора на една стара рана. От опит съм убеден, че това психологически деформирано онаследяване трябва да се разбие с нов закон за абсолютно волеизлияния на завещателя. Това засяга емоционално хиляди български хора в България. С корекция на закона наследниците ще се принудят да са внимателни към възрастните си родители, които в селата стават лесна плячка и на криминалния башибозук. Надявам се, че със своята прямота народните представители от Патриотичния фронт ще открият първи законодателния залп по този съществен проблем.


В категории: Горещи новини , Трибуна