Саркофагът с мощите на св. Спиридон се съхранява на о. Корфу
12 Декември 2014, Петък
Свети Спиридон по време на суша измолвал дъжд, а при киша спирал валежите
На 12 декември Православната църква почита свети Спиридон, епископ Тримитунтски и един от най-великите чудотворци на IV век.
Светецът е роден на остров Кипър в обикновено семейство по време на царуването на Константин Велики. От малък бил овчар. Когато навършил пълнолетие, се оженил, родила му се дъщеря, но съвсем скоро овдовял. Тогава започнал да използва своя имот, за да помага на хората. Смирен по сърце и с благ нрав, той изхранвал бедни и приемал много странници в дома си. А Бог го бил дарил и с невероятната дарба да изцерява болните и прозорливо да чете в душите на търсещите помощ.
По-късно Спиридон бил ръкоположен за епископ на град Тримитунт на остров Кипър. И в епископския си сан той продължил да избягва всякакъв разкош, да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите да жъне своите ниви. Бедните по всяко време можели да го потърсят, а той им подавал ръка както може – с помощи и съвети, като насреща получавал прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост.
За свети Спиридон се разказва още, че на прочутия Никейски събор, в разгара на едни люти дебати, той е стиснал керемида в ръка, за да убеди опонентите си – от единия й край излязъл огън, от другия потекла вода.
Минали години, свети Спиридон остарял. Един ден, докато жънел нивата, почувствал се зле и уведомил жътварите, че е настанало време да се пресели при Господа. В продължение на няколко дни давал съвети на хората как да продължат да обичат Бога и ближните си. Починал през 350 г. и бил погребан в Тримитунт. На гроба му започнали да стават много чудеса.
В средата на VІІ в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол.
Още тогава е направило впечатление, че независимо от дългото време, изминало от смъртта му, тялото му било съхранено почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 г. при превземането на Константинопол от турците мощите му били пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес, съхранявани в сребърен саркофаг в едноименната църква „Св. Спиридон“.
На два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени нетленните останки на светеца. Удивителното в случая е, че винаги му се слагат нови одежди и обувки, а след шест месеца те вече са силно захабени, а обувките – силно износени. Затова и мнозина вярват, че и до ден днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се. Друг удивителен факт, който няма научно обяснение е, че тялото на св. Спиридон поддържа постоянна телесна температура от 36,6 градуса.
Мощите на св. Спиридон се изнасят само три пъти годишно – на Великден, на 11 август – датата, на която той е спасил Корфу от нападението на турците, и на празника на светеца – 12 декември. Под звуците на тържествената музика на трите филхармонии на острова, които вървят пред мощите, хората хвърлят карамфили, с които постилат пътя на светеца.
В народните представи св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и представители на други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Особена почит му отдават и керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.
Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград. Народът вярва, че св. Спиридон е лечител на рани, порязване, обриви и пъпки и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Вярва се още, че при суша измолвал дъжд, а при киша спирал валежа.
Там, където го смятат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните. Според поверията, каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през месеците на идната година. Но не само дните, а и 12 следващи нощи показват какви месеци ни чакат.
На празника му имен ден празнуват: Спиридон, Спиро, Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари.
