Правосъдието ни обикновено не ги вкарва в затвора, а ги оставя на свобода
В последните години може би няма българин, който да не е станал жертва на битовата престъпност. Случаите на ограбени жилища станаха ежедневие. Краде се навсякъде. От жилища, в обществения транспорт, в магазините, по пазарите, в градините и по полето земеделската продукция.
Най-лошото обаче е, че наред с грабежите на пари и вещи, обирджиите вече посягат и на човешкия живот. Пребиват и убиват само за да вземат малкото пари на хората.
В столичния квартал „Горна баня“, където живея, например грабежите по къщите станаха много често явление.
Крадците влизат през задните дворове през нощта като късат оградните мрежи, промъкват се през балконите и каквото намерят – отмъкват. Най-нагло започнаха да го правят и през деня. Хвърлят камък, за да проверят дали има хора в къщата. И след това влизат...
Случи ми се и на мен. От къщата ми изчезна дамска чанта, в която освен пари имаше и документи и много други ценни и скъпи за мен предмети. Подадох веднага жалба в РПУ. Тук обаче човек трябва да се въоръжи с голямо търпение, защото много са чакащите ограбени граждани. На някои дори се налага да вземат отпуск, за да подадат жалбата.
Разследващи полицаи идваха в дома ми и описаха документално случая. Попитах ги какво ще последва, ако се открие извършителят и докаже престъплението. Отговориха ми това, което знам отдавна – че случаят после се предава на прокуратурата. След което трябва да се произнесе съдът и престъпникът да се накаже според закона.
Но какви са фактите досега? Арестуват се апаши с доказани кражби и се установява, че досега същите са имали и други такива криминални прояви, но съдът ги е оставил на свобода.
Такъв е случаят в село Малко градище: след като полицията е открила и арестувала тримата цигани, ограбили и пребили до смърт двама възрастни души, се установило, че те са извършвали подобни престъпления и друг път. Защо обаче не са осъдени, както постановява законът, а са оставени на свобода? Те продължават с незаконната си дейност и така се стига до трагедията с възрастната семейна двойка.
Къде е нашето правосъдие? Изглежда то въобще не съществува. Крадците не се наказват в нашата държава. Те са на свобода и спокойно продължават да извършват своята пъклена дейност.
Хората живеят в непрекъснат страх. Безпокоя се, че ако в дома ми няма никой и не се прибера дълго време, мога да намеря жилището си с разбита врата, ограбено и в безпорядък. От тази психоза човек може да се разболее, изпадайки във все по-голям стрес.
Не знам къде да си скрия мизерната пенсия. Ако я оставя в дома и влязат крадци, където и да са скрити парите, те ще ги намерят. Ако ги нося в чантата си пък, може да ме оберат в градския транспорт или в магазините.
Така например, един ден седя в автобуса и до мен сяда модерно облечена, много гримирана циганка, а очите й все в чантата ми. Аз си я стискам здраво и така не успя да отмъкне нищо. Слизам от автобуса, чантата ми е през рамото, след мен върви друга циганка. Малко по-късно отварям чантата си и с ужас виждам, че ми липсва портмонето с личните документи.
Отивам веднага в РПУ. Служителката в паспортния отдел ми казва, че за същия ден аз съм десетата с открадната лична карта по подобен начин.
Е, какво да прави народът, как сам да се защити от престъпниците, като държавата не може да се справи с това? Да слагаме железни решетки на прозорците и скъпи свръхсекретни брави.
Понякога и това не помага. Вечер да си лягаме с автомат „Калашников“ в ръката? Ако се разреши използване на лично оръжие, добре, но колко са българските граждани, които го притежават законно?
И какво се получава в нашата държава? В България правосъдието не въздава според закона на грабителите, а оставя да бъде наказван ежедневно изстрадалият български народ, докаран до просешка тояга по време на т. нар. „преход“ и принуден сега да живее в постоянен страх и безпокойство от нападения на престъпници.
Решаването на въпроса с битовата престъпност е един от приоритетите в програмата на Патриотичния фронт и той е залегнал в програмата на правителството.
Но независимо от всички други много важни задачи, той трябва да се постави срочно в дневния ред в Народното събрание. Още повече, че проблемът е свързан с разглеждания понастоящем въпрос за реформа в съдебната система.
Единственият начин за справяне с дребните криминални прояви е приемане на много строги закони, които задължително да се спазват. Арестуван от полицията за доказана кражба да се осъжда по бързата процедура, без право на защита и наказанието основно да бъде общественополезен труд.
Стойността на откраднатите вещи не трябва да се взема под внимание както е сега. Когато обаче има и посегателство върху човешкия живот, присъдата е справедливо да бъде най-тежкото наказание: лишаване от свобода до живот.
Нужно е,кадето има кражби в дадено село или столичен квартал техните жители да наемат частни охранителни фирми,които да дават дневни и нощни патрули с леки коли.Кола дневно с двама яки мъже в нея и кола нощем със също снажни охранители в нея.[bluescreen]
