„Балкан фолк” е най-голямото фолклорно събитие на Балканите и от тази година може да се похвали с международно участие
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Фолклорна фиеста завладя Велико Търново през последните 10 дни. До 17 май на сцената на Летния театър в старопрестолния град се надпяват и надиграват над 200 групи и състави в XIX-ото издание на Старопланинския събор „Балкан фолк”. На безплатните концерти зрителите се наслаждават на самодейците от шест държави – Индонезия, Мексико, Италия, Румъния, Молдова и Армения, както и на индивидуалните изпълнители от всички фолклорни жанрове и етнографски области в България.
Едновременно със Старопланинския събор се провежда и шестото издание на българския национален шампионат по фолклор „Евро фолк”. В него участват около 80 музикални формации, които се състезават в 8 категории и две възрастови групи.
Участниците, преминали в течение на годините през сцената на „Балкан фолк”, вече наброяват 140 хиляди. Намерението на организаторите е за юбилейното му XX издание да пристигнат поне 600 групи с около 12-13 хиляди певци, музиканти и танцьори.
„Балкан фолк” е най-голямото фолклорно събитие на Балканите и от тази година на него вече има международно участие.
В пъстър свят се превърна фестивалът на традиционните народни изкуства във Велико Търново – завързаха се нови приятелства, родиха се любови, а докато бабите пееха, внучките, изчакващи реда са за изява в публиката, не спираха да танцуват и да ги възнаграждават с ръкопляскания.
Погледите привлича една шармантна дама с дълга червена рокля и екстравагантна воалетка, сякаш я е взела от кутията със шапки на британската кралица. Това е Райна Вълчева от Мездра. „Бабите и майките ни са били по-големи кокони от нас, защото повечето време са работили и само от дъжд на вятър са се киприли, а сега ние висим по цели часове пред огледалото, ходим на козметични процедури и се кокончим всеки ден. От това се губи чарът”, категорична е съвременната кокетка.
Тя е член на състава за стари градски песни „Мездрея”, който съществува в Мездра вече 25 години. „Музика и любов – това е тайната да сме заедно четвърт век”, обяснява Райна, поглеждайки през дантелата на черната си воалетка с пера. Самодейката носи екстравагантната си шапка специално и само по концерти. Тя е категорична, че музиката дава сили на хората от бедната Северозападна България да запазят духа си жив. Мездренките станаха национален вицешампион и групата им „Мездрея“ бе обявена за откритие на „Балкан фолк”.
Докато коконите изпълняваха валсове и танга на сцената, един мъж от публиката в народна носия и завити мустаци вдъхновено показва, че им се радва и се забавлява с репертоара им. Оказва се, че това е 64-годишният Минчо Минчев от габровското село Гъбене. Той е член на групата за обработен фолклор „Планински букет”, в която са се събрали по шест жени и мъже.
„Веселим хората по селата, радваме бабичките, развиваме селото... – хвали се белокосият господин, който не се е разделял с мустаците си вече над 40 години. – Самодейците вече са рядкост. Средства няма, пътуваме на собствени разноски, трудничко е... Но има ли любов, всичко се преодолява. Пея народни песни повече от 30 години. Те са в сърцето и в душата ми. За да правиш нещо, трябва да го обичаш. Насила хубост не става” – припомня народната мъдрост Минчо Минчев, който иначе работи като настройчик на машините, с които един завод в родното му село произвежда диетична израелска салата с нахут, слънчоглед и сусам.
За любовта към фолклора възраст няма. Доказват го бабите от димитровградското село Сталево. „Заедно сме от 1992 г. Тогава сформирахме нашия състав към читалище „Васил Левски”. Момичетата вече са с бели коси, но остават млади по дух” – бодро нарежда ръководителката на формацията Иванка Ганева, подпирайки се на бастуна си.
Една през друга сталевските баби разказват как са издирвали и записвали песните на своите баби и майки. „Автентичният фолклор, взет от извора, е много ценен. Ще пеем, докато дишаме. Краката може да отказват, ама сърцето и душата пеят“ - не се отказват възрастните жени, които са издокарани с автентични носии на по повече от век. Сукната са ръчно предени и тъкани. Кенето по ризите също е ръчна изработка.
Душата на групата е 82-годишната Минка Ганева, която заявява: „Докато дишам, ще съм част от състава, ще пеем и ще се веселим. Така го разбирам живота. Това ми дава сили и здраве – на моята възраст не знам какво е крак да ме заболи, кръст да ме свие. Пък песни зная много. И трите, които изпълнихме на конкурса, са песните, с които съм се веселила по седенки, по попрелки, и с които съм изкарала моминските си години“ - реди напевно думите като сладкопойна чучулига баба Минка.
Едната й дъщеря от 15 години е в Испания, другата е в Димитровград, продава недвижими имоти, но решила да се върне на село, за да гледа майка си и да й помага.
„Днешните деца са закърмени с компютрите и джисиемите, ама и от тях има даровити за пеене. Само трябва да ги привлечем, да открият колко прекрасно и неземно нещо е българската музика”, споделя мислите си веселата баба, която на последния фестивал в село Скобелево за ролята си като Баба Марта е спечелила златен медал. Заедно с другите жени от самодейния състав на димитровградското село, сега – на „Балкан фолк”, тя се окичи с бронзов медал за автентичен фолклор.
„Ние сме като Дон Кихот. Той се бори с вятърните мелници, а ние – да запазим нашенския фолклор, да го има българското”, казват младите по дух момичета с побелели коси. Единствената болка на сталевските баби е, че няма млади, на които да предадат песните и носиите си.
Оказва се, че не е съвсем така и има лъч надежда. Опровергава ги един 16-годишен младеж от Попово. От една година Кристиян Георгиев е част от трупата „Магията на танца”. „Ние сме българи и преди да се научим на каквото и да било друго, трябва да можем да играем българските танци и хора, да знаем българските обичаи. Не всички младежи сме денонощно пред компютъра или в интернет. И за това си има време, както успяваме и да ходим на репетиции, за да изучаваме хореографията на народните танци”, чистосърдечно обяснява тийнейджърът.
Не само за него, но и за момичетата от танцовия състав „Хубавенка” от врачанското село Хубавене българският фолклор е първата любов. Без комплекса, че са от т. нар. Северозападнала България, красивите като момини сълзи танцьорки представиха два шопски танца и буквално взривиха сцената и публиката в летния театър на Велико Търново, а след това и сърцата на младежите от другите ансамбли и групи.
В памет на основателя на Старопланински събор „Балкан фолк” Илиян Николов, продължителите на делото му са инициирали подписка за издигането на паметник. До момента над 2300 души са подкрепили идеята, като искането ще бъде внесено във великотърновския общински съвет, който трябва да определи мястото за издигане на мемориалния символ на световното фолклорно наследство.
