Кървавите събития, разиграли се от 29 април до 7 май 1876 г. в едноименната света обител, “оживяха” отново край святото място
Автор: Пламен Николов
Хиляди българи се включиха в тържествата, с които бе отбелязана годишнината от героичната Дряновска епопея. По традиция те се провеждат в средата на май на мястото, където през драматичната 1876 г. чета от 200 въстаници под водачеството на поп Харитон и Бачо Киро в продължение на 9 дни отбранява Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил” срещу 50-кратно превъзхождащ ги по численост поробител.
Тази година честванията започнаха с поход по стъпките на бунтовниците, в който се включиха десетки родолюбци от цялата страна. Те тръгнаха призори от родното село на Бачо Киро – Бяла черква, и продължиха пътя си през живописни кътчета на очарователния Дряновски Балкан, поднасяйки цветя пред паметниците на въстаниците в селата Михалци, Мусина и Ново село.
Походът приключи в късния следобед с достигането до превърналата се в сцена на кървавите събития от Априлската епопея света обител. А там вече се бяха събрали над 100 възстановчици от Национално дружество „Традиция”, които за поредна година пресъздадоха в жива картина неравния бой на въстаниците и героичната гибел на четниците, отхвърлили всички предложения да се предадат, въпреки обещанията за помилване, изпълнявайки клетвата си – „Свобода или смърт”.
Четата на поп Харитон Халачев с помощник войводи Бачо Киро Петров и Христо Караминков – Бунито, военен ръководител завършилия в Русия офицер Петър Пармаков и знаменосец Димитър Атанасов – Русчуклийчето се събира на 28 април 1876 г. в околностите на с. Мусина. Тя поема към Трявна, но в околностите на Дряновския манастир е обградена от редовна войска, башибозук и черкези. Командването й решава четниците да се укрепят в манастира.
Въпреки значителното превъзходство на турската войска – както в числеността (врагът наброява около 10000 души), така и в стрелковото въоръжение (противникът разполага с мини артилерия от две крупови оръдия), четата на поп Харитон води успешни отбранителни боеве и оказва упорита и твърда съпротива в продължение на цели девет дни – от 29 април до 7 май.
На 1 май въстаниците отхвърлят първото предложение да се предадат. По обяд поп Харитон ослепява при инцидент, довел до взрив, докато заедно с игумена правят фишеци. Командването на четата поема Петър Пармаков.
През следващите дни манастирът е подложен на унищожителен кръстосан огън. След пристигането на нови подкрепления, водени от командира на Втора дунавска армия Фазлъ паша, военните ръководители на четата вземат решение да се пробие обсадата и въстаниците да се изтеглят в Балкана.
През нощта срещу 8 май основното ядро, водено от Петър Пармаков, влиза в ожесточен неравен нощен бой, при който загиват всички въстаници. Втората група, опитала се да пробие обръча на противника, също е разбита. Отделни четници, между които Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито, успяват да се изплъзнат от преследващите ги турци и се укриват в горите. Бачо Киро обаче е заловен и обесен в Търново.
Влизайки в светата обител, турците проявяват изключителна жестокост като избиват всички останали там тежко ранени четници, между които и войводата поп Харитон. В руините на напълно разрушения Дряновски манастир и в неговите околности загиват общо 145 въстаници.
Сега, 139 г. след кървавите събития, основните ключови моменти от епопеята, разиграла се на това свято място, отново „оживяха“ пред очите на зрителите, възстановени от членовете на клуб „Традиция“, дошли край манастира от цялата страна.
