Сведения от хрониките и летописите за най-светлия български празник
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
В хроника от XII в. има сведение, че братята Петър и Асен, като вдигнали успешно въстание и възродили българското царство през 1185 г., през следващата, по инициатива на епископ Василий решили да ознаменуват 200-годишнината от идването на учениците на Кирил и Методий в България. Това станало през април 1186 г. След тържествената служба в черквата „Св. Димитър“ излезли на площада пред нея и там пред многохилядния народ се чели слова на Климент Охридски и Константин Преславски.
В арменски летопис от 1813 г. има сведения, че на 22 май 1803 г. в Шумен гагаузи (православни християни туркоезичници) са организирали тържество за братята Кирил и Методий, защото се навършвала 340-годишнина от Моравската им мисия и се смята, че тогава е създадена славянската азбука (през 863 г.).
Същинското начало на празнуването
То се полага през Възраждането. На 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира честване в прослава на славянските първоучители. През 1857 г. такъв празник се провежда в черквата „Св. Стефан“ в Цариград, въпреки опитите на гръцката патриаршия да го осуети. През 1858 г. отново има честване в Пловдив, което се ознаменува с тържествена служба в черквата „Св. Богоридица“. След нея Йоаким Груев произнася слово. Тогава за първи път девойки обкичват ликовете на братята Кирил и Методий с пролетни цветя, след това с тях се организира спонтанно шествие по пловдивските улици.
Празникът придобива все по-голяма популярност. От 1859 г. започва да се чества всяка година в Шумен и Лом, в Скопие – от 1860 г., от 1862 г. – във Варна. През 1863 г. е обявен за официален църковен празник в чест на равноапостолите Кирил и Методий, което означава да се отбелязва във всички български храмове и манастири. В София честване на светите братя за първи път се организира от Сава Филаретов през 1867 г.
След обявяването на Екзархията през 1870 г., Антим І го утвържадава като официален църковен празник на 11 май и оттогава той започва да се отбелязва във всички градове и села от устието на Дунав до Бяло море, и от Черно море до Охридското езеро.
След Освобождението в Княжеството честването на делото на братята Кирил и Методий се обявява за училищен празник, който да се провежда на 11 май. На този ден не се провеждат учебни занятия. В ранно утро учениците обкичват портретите на солунските братя с цветя, директорите произнасят слова за тяхното дело, школниците рецитират стихотворения и пеят песни.
След 1890 г. се организират шествия, предвождани от училищните оркестри. Същото се прави и в Източна Румелия преди Съединението. В Македония и Одринска Тракия на този ден се произнасят слова в защита на правата на все още поробеното българско население и против асимилаторските опити от страна на гърци и сърби.
През 1916 г. се въвежда Грегорианският календар и празникът официално започва да се чества на
24 май. Църквата обаче продължава да го отбелязва на 11 май, а отделно почита Кирил на 14 февруари и Методий на 6 април, когато са починали.
След Втората национална катастрофа, следствие на решенията на Ньойския договор, се появява остра необходимост да се поддържа българският дух на народа и воинството. Като едно от средствата за тази цел се използва празникът на светите просветители. Заслуга за това имат Стоян Михайловски, който написва текста за химна на Солунските братя, а композиторът Панайот Пипков - музиката. Думите „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви“ се приемат не само като стремеж към образование и наука, но и като напомняне, че националният идеал още е жив и неговото осъществяване не е забравено.
От училищен празникът се превръща във всенароден. На този ден, освен учениците, патриотично настроени граждани и селяни, ветерани от войните, принудително преминали в запас кадрови офицери се включват в шествията по улиците. Всички пеят „Върви, народе възродени“ и въпреки изключително неблагоприятната обстановка, в която е изпаднала България, вярват, че отечеството има светло бъдеще. С голяма тържественост денят се отбелязва и от българите в Македония, които не са изгубили надежда, че ще се присъединят към родината майка.
Когато през 1941 г. България поема административното управление на Македония и Егейска Тракия, 24 май се чества като празник и на обединението на българския етнос в естествените му граници. В Македония местните власти отменят въведените от сърбоманите букви j и r, както и премахнатото окончание ъ след съществителните, завършващи на тъмни съгласни, с което се определя непълният член. В Егейска Тракия населението жадно приема книжнината на български език, защото той е матерният му. Използва се обстоятелството, че през Втората световна война Турция е неутрална и това дава възможност сред останалото, макар и вече малобройно българско население в Одринска Тракия, да се разпространява българска книжнина.
И ний сме дали нещо на света
Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено главно поради приемането на техните ученици в България. След като солунските братя са прогонени от Моравия, шестима от техните най-способни ученици – Климент, Константин, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, стигат до българските предели и са посрещнати радушно от княз Борис І, който една година преди това, макар и с някои силови мерки, е покръстил своя народ. Той поверява делото си на Симеон, който се оказва достоен продължител, тъй като осъзнава голямото значение на присъединението на България към християнската цивилизация.
Със съдействието му се създават Охридската и Преславската книжовна и образователна школа. По негово нареждане синовете на болярите задължително трябва да се образоват в някоя от тях или в училищата към манастирите и черквите. Същите изисквания има и към първенците на завладените от него територии. За да запази тяхната вече васална власт, условието е техните синове да овладеят славянското четмо и писмо. Който отказва, го прави овчар и пастир, да общува с добитъка.
В Русия, която приема славянската писменост през Х в., за което съществена заслуга имат български книжовници и духовници, столетия наред руската интелигенция ратува да се отдаде заслужено признание на нейните създатели. Това става едва през 1863 г., когато Всеруският синод, по повод 1000-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий, взима следното решение: „За спомен на хилядолетния, откакто първоначално беше осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник, в почит на преподобните Кирил и Методий“.
На първото честване присъства император Александър ІІ с цялото си семейство. Но към края на 20-те години на миналия век по указание на Сталин е отменен, защото се смята за религиозен празник. Възстановява се след разпада на Съветския съюз.
През 1994 г. потомците на онези българи, които през 1803 г. в Шумен са организирали честването на делото на Кирил и Методий, създават в Молдова автономната република Гагауз Ери.
Диарбекирското чудо
След Априлското въстание над 6000 българи са осъдени на заточение в Диарбекир. Отначало повечето от тях са заточени в Сен-жан Д`арк, където преди това са изпратени и други българи, общо са към 3300. Сред тях е поп Григор, но му е забранено да носи расо. На 11 май 1877 г. той събира българските заточеници и им припомня, че това е свят ден – на него Кирил и Методий са предоставили писменост на славяните. Изрисува с въглен образите на светите равноапостоли, които са му се явили насън и му казали, че ги чака избавление, на следващия 11 май ще бъдат по домовете си. Някои вярват, други – не, но със Санстефанския договор е обявена амнистия и те са освободени. На 11 май 1878 г. всички са по домовете си.
