Вратата на Прованс, както наричат втория по големина град на Франция – Лион, от 27 май до 1 юни е домакин на 17-я Световен конгрес на дружеството на розопроизводителите.
Автор: Жан Соломонов
В него взимат участие 630 представители от 34 страни. Щастлив, че Долината на розите ще гостува тук, побързах да се акредитирам.
Уви, когато прегледах списъка на участниците, просто не повярвах на очите си. Подреден по азбучен ред, той започваше с Белгия и завършваше с Нова Зеландия. Родината ми България отново блестеше със своето отсъствие.
В пълен потрес пуснах информацията във „Фейсбук“ и получих няколко отзива от българи, не по-малко изумени от мен. Особено красноречив е коментарът на Даниела Горчева, част от който цитирам тук:
„Къде ти ще ходят нашите байганьовци в Лион?! Париж им дай на тях, Париж. Там да трошат народна пара, там да се бият в космати гърди: „Булгааар, булгар“. До 1950 г. България е най-големият износител на розово масло. Любознателният читател сигурно ще си отговори сам защо след насилствената колективизация страната ни отстъпва това свое първо място и защо учениците от Казанлък, Карлово и околностите трябваше (вместо да учат) да бъдат карани с автобуси на полето да берат розите като задължителна ангария. Впрочем, помня, че през 2007 г. в Екс Ан Прованс бе организирана конференция на тема „Българската роза”, но не благодарение на българските управници, а по инициатива на местното дружество «България-Прованс»!
Българската маслодайна роза всъщност не е българска. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск, оттам и името й Rosa damascena. Технологията за обработването й е взета от Персия и Индия. Оказва се обаче, че в България тя се чувства най-добре, точно както и дошлото от Турция лале си е харесало Холандия, а и холандците – него. Но именно заради подходящия специфичен климат маслодайната роза, отгледана в България, се оказва с най-високо качество и още през ХІІ-ХІІІ в. розоварството се развива като основен поминък на населението в подбалканските селища.
Българите увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Така още през XIII век българското розово масло се прочува по цял свят...Та това е в общи линии. За Бай Ганьо знаете, че е предприемчив търговец на гюлово масло. За днешните управници също знаете. Да ги поръсим със захар по почина на новозагорския кмет. Впрочем, преди няколко години българското розово масло се изкупуваше за около 5 хиляди евро за килограм. И френските производители задължително споменаваха, ако в парфюма се съдържа есенция от българска роза – за престиж, освен като доказателство за качество“.
