Търсят финансиране по проект за спасяването на сградата, обявена през 1978 г. за паметник на културата
Автор: Пламен Николов
Школата й е великолепна, владее до съвършенство както тялото, така и гласа си. Актьорският й диапазон е впечатляващ – тя се превъплътява еднакво успешно и в Рада от „Под игото”, и в Костанда от „Свекърва”, и в лейди Макбет на Шекспир, и в библейските Юдит и Далила. Освен тях, изпълнява роли от Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Великата българска актриса Адриана Будевска, сравнявана по виртуозното си изпълнение на трагични роли с французойката Сара Бернар, се появява на бял свят на 13 декември 1878 г. в малка къщурка в Добрич (тогава все още градът се нарича Хаджиоглу Пазарджик). В тази скромна едноетажна постройка минава детството на бъдещата прима на българския театър.
Според информацията, с която разполагат в Регионалния исторически музей в Добрич, Адриана Будевска живее в добруджанския град до 1893 г., когато заминава да учи във Варна. Там тя завършва с отличие Девическата гимназия.
Родната къща на актрисата е обявена за паметник на културата с национално значение през 1978 г. Поводът е 100-годишнината от рождението й.
Постройката е съхранена в автентичния й вид, придава възрожденски дух на една от централните добрички улици – “Васил Левски”.
На тържественото откриване на къщата музей преди 37 години присъстват големият български актьор Любомир Кабакчиев, който вече не е между живите, поетът драматург Недялко Йорданов, както и целият тогавашен колектив на бургаския театър, носещ името на Адриана Будевска.
С огромен ентусиазъм музейните работници започват от нулата да събират експонати за новия музей, да проучват живота и творческия път на актрисата. За кратко време е събран богат фонд от документи, снимки и други материали, свързани с живота й.
През тези години това е единственият дом-паметник в България, посветен на артист, разказва дългогодишният уредник на музея Ани Пенева.
През 1988 г. прага на къщата прекрачват и внуците на Будевска – Адриана и Гилермо, долетели от далечна Аржентина.
С огромно вълнение те разглеждат набъбналата вече музейна сбирка, присядат край запаленото огнище, потапяйки се в очарованието на миналото, под родната стряха на баба си.
Двамата правят знаково дарение. Музеят в Добрич получава от тях любимия шал на Адриана Будевска, връчения й дамски кръст за граждански заслуги, възпоменателен кръст по повод обявяването независимостта на България и мартеничката, с която актрисата се закичвала по време на изгнанието й в Аржентина.
В Добрич се пази корабният билет, с който прокудената актриса тръгва през август 1937 г. от Хамбург за Буенос Айрес.
Изпитанията за родната къща на Будевска започват в началото на новия век. Поради липса на средства за поддръжката й, сградата запустява и през 2005 година се налага музейната сбирка да бъде изнесена от къщата.
Ценните експонати в момента събират прах в хранилищата на Дома паметник “Йордан Йовков”. А с всяка изминала година състоянието на къщата се влошава.
В общинския бюджет все не се намират пари – дори за частичен ремонт или отстраняване на най-належащите конструктивни повреди по сградата. Безуспешни остават опитите да се намерят пари за обновяване на музея и по европейски проекти.
Родният дом на Будевска остава и извън обхвата на мащабния проект “Йовковият Добрич – съвременна туристическа дестинация”, по който миналата година бяха основно обновени почти всички музейни обекти в добруджанския град.
Без положително развитие са и отправяните на няколко пъти молби до Министерството на културата за отпускане на целева субсидия. Отговорът от културното ведомство обикновено е, че къщата е собственост на Община Добрич и средства за реконструкцията й трябва да се търсят от общинския бюджет.
Къщата е предоставена за стопанисване на Регионалния исторически музей, чийто бюджет е крайно ограничен. Усилията на музейните работници стигат само за почистване на двора, който няколко пъти годишно обрасва с двуметрови бурени.
Почти непроходимият гъсталак задушава латинките, които са засадени по желание на внуците на Будевска. Тези латинки са от семената, които актрисата взема от двора, когато напуска Добрич, и отнася със себе си в Аржентина и отглежда цветята в далечната страна, за да й напомнят за родната къща, за родината и за благодатната добруджанска земя, в която е отраснала.
В резултат на нехайството на институциите в продължение на повече от десетилетие състоянието на сградата се влошава с всяка изминала година. Тя вече е със сериозно нарушена конструкция. Изпочупени са керемидите на покрива, има вече и няколко теча, които допълнително утежняват ситуацията.
Преди седмици от Регионалния исторически музей обявиха, че разработват проект, с който ще кандидатстват за европейско финансиране за ремонт на къщата.
От музея обещават, че до края на следващата година ще се намерят пари и родната къща на голямата българска актриса ще бъде реконструирана. Дано този опит за спасяване на културната забележителност успее. Време за следващ може и да няма.
През декември се навършват 60 години от кончината на актрисата. Нейният жизнен път е не по-малко драматичен от ролите, които тя е изиграла на сцената.
От управниците на Добрич днес зависи да не допуснат трагична съдба да сполети и родната къща на Адриана Будевска.
