Използват ученици за профански пиар и зловещи възстановки на насилие и унижения
Автор: Яна Славянска
На 2 юни, в деня, в който сирените изправиха всички българи на крака, за да сведат глава пред паметта на падналите за нашата свобода, от Областната управа в Бургас разпространиха прессъобщение, озаглавено „Ликът на Христо Ботев изпълни коридорите на Областна администрация“.
Ех, че патриотично! – рекохме си, докато си представяме как стените на институцията са били окичени с портрета на поета революционер. Но не би! Случило се бе друго. И то никак не звучеше тъй лицеприятно.
Та значи, ето за какво става дума – нахлузили тениски с лика на Ботев, средношколци от една карнобатска гимназия били приети от бургаския губернатор Вълчо Чолаков и неговия заместник Владимир Крумов, с които близо час си точили лаф моабет за „живота и изборите, които се налага да правим“.
Както гласи съобщението за медиите, учениците задали множество въпроси – ама не за Ботев и героите ни, а за това... „как да си изберат подходящата професия и какъв е пътят, който всеки един от двамата ръководители (има се предвид областният управител на Бургас и неговият заместник) е извървял до заемането на поста си“! А покрай това карнобатските младежи живо се интересували дали двамата височайши администратори от морския град „сами са избрали специалността си във висшето образование или са следвали примера на някой друг“!
Та по повод на туй изключително съдбовно решение, Чолаков и Крумов разказали на средношколците „редица примери от личния си и професионален живот“ – уточняват задълбочено подробностите за задушевната среща от областния пресцентър.
Но е редно да се запитаме дали точно такава профанска пиар информация е редно да бъде разпространявана в Деня на Ботев. Тениските с лика му едва ли са достатъчен довод и повод да се бият тъпани до Бога за някаква си среща с ученици, пред които бургаският губернатор и заместникът му са си лъскали самочувствието, изживявайки се като гурута за младото поколение.
И каква всъщност ще е поуката от цялата тази тумба-лумба за карнобатските младежи, гиздосали се с кичозни черни фланелки с Ботевия лик? Че светлите примери от частния живот, с които нравоучително са ги омаяли височайшите им домакини, са пътят, дето трябва да следват с Ботевски плам и ентусиазъм?! Пък и какво общо има това с отбелязването на трагичната и героична в същото време дата от нашата история?! Та гимназистите със същия успех можеше да посетят Областната управа в морския град, накипрени и с тениски с лика на Стоичков, да речем, а защо не и на Бойко Борисов...
Нейсе!
Да бе се случила само тази простотия с подрастващите – с мед да я намажеш. Но очевидно в нашата страна децата – малки или големи, без значение – масово биват въвличани в различни пропагандни инициативи и неподходящи за възрастта им обществени мероприятия.
Като състоялия се в събота на остров Персин спектакъл с невинното иначе заглавие „Мост между поколенията“. Пиесата, съставена по спомени на репресирани в намиращия се някога там Лагер на смъртта (всъщност първият концентрационен лагер в България, наричан официално Трудово-възпитателно общежитие, б.а.), изпълниха деца и младежи от Белене в рамките на провъзгласеното Национално поклонение и възпоменание на жертвите на тоталитаризма.
Безспорно трябва да се отдава почит на интернираните в началото на 50-те години на ХХ век на зловещия остров свещеници, интелектуалци, артисти, художници, офицери от армията, политици, земеделци, общественици, репресирани от тоталитарния режим.
За това и Европейският парламент е определил още през 2009 г. дата, която да се отбелязва като „общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите всички тоталитарни и авторитарни режими“ – това е 23 август. А повелята на европейските депутати е тези мъченици да бъдат почитани „с достойнство и безпристрастно“.
Но надали в Страсбург и Брюксел са допускали, че за целта ще бъдат използвани подрастващи, па макар и явяващи се „мост между поколенията“! Не че има нещо лошо в това те да знаят какво се е случило с предците им. Но това следва да се научи, примерно, чрез подобаващи уроци в училище или съответното възпитание в непримиримост към неправдите и извратените политически злодеяния.
А не както в Персин, където точно деца бяха използвани, за да пресъздадат условията, в които са живели и работили интернираните. Още същия ден на възпоменанието социалните мрежи обиколи снимката на две момченца, на която едното е застанало на колене, стиснало ръцете си в молба за пощада, докато другото е опряло пистолет в челото му. След изригналото възмущение фотото скоропостижно бе изтрито от сайта на Военното министерство, където бе качено.
Случката с изживяващите се като политзатворници малчугани се разиграва пред очите на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, на министъра на отбраната Николай Ненчев, на секретаря на президента Румяна Коларова, депутати, кметове, областния управител Ралица Добрева, общински съветници и цяла тумба представители на политически и неправителствени организации. И на никой от тях не му хрумва, че е недопустимо деца да участват във възстановка на сцени на насилие, жестокости и всякакви унижения, сякаш става дума за невинна игра на „стражари и апаши“!
Допускаме ли това, то тогава не бива да се чудим, че зачестяват случаите, в които подрастващи поругават паметници, портрети на герои и български будители и пр. Нека децата ни са наясно с пороците на недалечното ни минало, нека тачат паметта на жертвите на тоталитарните режими, фашизма, безчинствата по време на турското робство и т. н. Но нека се научат, че ликовете на Ботев и Левски са святи и че тяхното място не е върху фланелките!
