Със скандал започна археологическото лято в Добруджа, след като на последното си заседание съветниците в добричката община отказаха да дадат обещаните на Регионалния исторически музей в Добрич 22 000 лв. за довършване на разкопките на средновековната крепост в местността Славната канара край село Дебрене.
Обектът се превърна в една от археологическите сензации на миналото лято. Там археолозите от добричкия музей успяха да изпреварят иманярите и намериха гърне със съкровище от 1202 медни монети на един от най-видните владетели на Източната Римска империя Юстиниан І Велики (527-565) и чичо му Юстин І (518-527).
В края на сезона пък бе открита запазена в цялост апликация на багатурски колан, принадлежал на велможа от Първото българско царство, от нива недалеч от крепостта бяха изровени три римски меча. Тези находки обаче не впечатлиха съветниците и на сесията на местния парламент, проведена в края на май, докладната за финансиране на тазгодишните разкопки бе отхвърлена с 10 гласа „въздържал се“, единодушно дадени от представителите на ДПС и ГЕРБ – без мотиви и дебат.
Едва след като скандалът нашумя, председателят на Общинския съвет в добруджанския град Петър Петров обясни, че предложението не било приемливо, защото парите щели да се заделят от резерва на бюджета, който се пази за извънредни ситуации.
Идеята на добричкия музей бе през това лято да се довършат разкопките и догодина да се кандидатства с проект за еврофинансиране за реставрация на крепостта и превръщането й в туристическа атракция.
Съществува намерение и да се маркират туристически пътеки, да се ремонтира черният път, който води до Славната канара, да се поставят беседки и крепостта да се свърже с каменната чешма, край която ежегодно се провежда фолклорен събор. Специалистите са категорични, че така ще се получи един уникален обект, подходящ едновременно за селски, екологичен и културно-исторически туризъм.
След откриването на ценните артефакти миналото лято интересът на иманярите към крепостта резонно се е повишил. И ако археолозите не се завърнат на обекта, той може да бъде съсипан от незаконните копачи, предупреждават от добричкия музей. От общинска администрация ще внесат докладната на следващата сесия, която ще е в края на юни, с надеждата, че съветниците ще се вразумят и ще я подкрепят, каквито индикации поне на този етап няма.
Междувременно, в друга малка добруджанска община, която също разполага с ограничен бюджет – Крушари, все пак успяха да заделят 10 000 лв. за подновяване проучванията на късноантичната и ранновизантийска крепост Залдапа. За тях 8000 лв. даде и държавата чрез Културното министерство. По програма за временна заетост са осигурени 7 работници и така преди седмица разкопките тук бяха подновени.
Залдапа е най-големият град във вътрешността на Добруджа, съществувал през Късната античност.
Миналата година археолозите за пръв път влязоха в него. Дотогава в античните останки необезпокоявани копаеха само иманярите, които бяха превърнали терена в лунен пейзаж, надупчен с десетки изкопи, някои от които с внушителна дълбочина. След приключване на миналогодишните разкопки бе осигурена и охрана на крепостта, което спомогна за драстично ограничаване на иманярските набези.
През миналата година археолозите разкриха внушителна епископска базилика, която доказва значимостта на Залдапа като градско средище в епохата на Късната античност. Намерена бе и рядка колона от червен мрамор, която отпраща към времената, когато укреплението е било седалище на самопровъзгласилия се за император ранновизантийски сановник Виталиан.
Тук бяха намерени и остатъци от ювелирно изработения мраморен иконостас – рядко срещан в раннохристиянските храмове, който обаче е бил безжалостно потрошен от иманярите. Открити бяха и около 450 мраморни детайла, както и статуетки на гълъб от същия материал, които вероятно са красили амвона на базиликата.
Залдапа също има потенциала да се превърне в туристическа атракция. Тя може да се комбинира в трансграничен маршрут с друг значим паметник от периода – Тропеум Траяни, който е само на няколко десетки километра от нея, от другата страна на границата с Румъния. Така вътрешността на Добруджа ще стане привлекателно място за любителите на културно-историческия туризъм, убедени са от добричкия музей. Тази идея споделят и общинарите в Крушари.
Продължават проучванията и на Калиакра
За 11 поредна година ще продължат проучванията и в столицата на средновековното Добруджанско деспотство – Калиакра. За десетилетие там са открити над 1000 предмета – накити, монети, оръжия, битови и ювелирни изделия. Разчистени са общо над 200 погребални и култови съоръжения. Най-ценният експонат е пръстенът убиец със специална кухина за отрова, който бе намерен през лятото на 2013 г. Други ценни артефакти са напълно запазен нагръден кръст за съхранение на частици от мощи на светци с изображение на Богородица и богата колекция от монети, свидетелстващи за търговските връзки на Добруджанското деспотство.
Научен ръководител на разкопките през изминалите 10 години бе доц. д-р Бони Петрунова, която в момента е зам.-министър на културата. Преди седмица тя огласи идеята си за създаване на фонд „Недвижимо културно наследство”. Той ще се формира от отчисления при посещения на туристи в историческите обекти. Фондът е необходим заради хроничния недостиг на пари в държавния бюджет за археологически проучвания.
Тази година за тях са осигурени едва 500 000 лв., при необходими 4 милиона. Средствата ще бъдат разпределени между 50 археологически обекта. И всички те се конкурират помежду си, за да получат финансиране. „България е един невероятно богат археологически резерват и парите за разкопки винаги са крайно недостатъчни“, отбелязва доц. Петрунова.
