Всяка година Япония плаща на страната ни 3 милиона долара за лиценза
Автор: Камен Колев
Само 60-70 години след като българският учен проф. Стамен Григоров открива бактерията Lactobacillus bulgaricus, която е причина да имаме най-вкусното кисело мляко на света, социалистическа България успява да натрупа солиден капитал от продажба на ноу-хау за производството на родния специалитет.
Първите опити за износ на кисело мляко, предимно овче, са още в средата на 60-те години на ХХ век, когато то се преработва в малки мандри, разпръснати навсякъде в страната.
В онези години се правят няколко опита за износ на малки партиди кисело мляко "Родопа" в Италия и френската фирма "Данон". Отзвукът е много позитивен - както за качеството на млякото, така и за опаковката му.
Клиентите искат увеличаване на експортните партиди, но за целта е необходимо да се въведе технологията, наречена задръжка при производството. Това е процес, при който млякото стои при температура 93 градуса около 20 минути след пастьоризацията. По този начин се подобрява коагулацията.
Новата технология за производство на кисело мляко с непрекъснат процес на заквасване подобрява качеството на българския продукт, но експортната дейност на тогавашната „Сердика" е прекратена поради забрани за внос на европейския пазар.
Властта в онези години намира решение - създава кантората „Кисело мляко" към външнотърговската организация „Родопа импекс" и по този начин трима български учени са поканени в мюнхенския кооператив „Милхов". Там с два конкурса - таен и явен, те защитават превъзходствата на българското кисело мляко, създадено по новата технология. По този начин е продаден първият лиценз и ноу-хау за производство на българско кисело мляко в тогавашната Западна Германия.
България мисли как да завоюва престиж на международните пазари и организира през 1975 г. среща на европейските учени в млечния бранш. На нея идват изследователи от Швейцария, ГФР, Франция, Англия, Италия, СССР и други страни.
Резултатите от срещата са забележителни - страната ни е приета като водеща държава в производството на кисело мляко. По искане на Световната млечна организация (FIL) на България е възложено да защити собствена търговска марка.
Така се появява знакът, който и до днес символизира двата микроорганизма - българската бактерия, която прилича на пръчица, и Streptococcus thermophilus, които в симбиоза характеризират закваската на българското кисело мляко.
Под знака е добавен и надписът Bulgaricum, с което запазената марка добива окончателния си вид. Графичният знак получава отличие от Специализираната световна организация за регистрация на запазени марки - второ място в целия свят за най-сполучлив знак.
Веднага след продажбата на ноу-хау на западногерманския пазар е направен опит да се пробие и на пазара във Франция. Установени са контакти с френските фирми „Данон", „Бение", „Юпле", „Шамброси".
Междувременно млекокомбинат "Сердика" разширява производството си и подобрява качеството на млякото. Технологиите се усъвършенстват, внесени са нови машини и дневният капацитет за производство достига 270 тона.
Водят се преговори с фирми в Лос Анджелис, с гигантите "Кока-кола" и "Пепси-кола", но резултатите не са много обнадеждаващи. Все пак "Кока-кола" започва да произвежда българско кисело мляко за нуждите на своите работници.
Големият пробив на българската млечна промишленост идва през 1972 г. в Япония. Съпругата на тогавашния японски министър на здравеопазването е силно впечатлена от качеството на българското кисело мляко и публикува възторжена статия за здравословния продукт в престижното седмично списание "Шукан Гендай", печатано в милионен тираж.
Статията провокира интереса на деловите среди в Страната на изгряващото слънце и лично на принцеса Мичико и обкръжението й. Японците канят български специалисти да посетят страната им и да помогнат за организиране на производство на българско кисело мляко.
Фирмата "Мейджи милк" купува лиценза и ноу-хау за производство на българско кисело мляко, а медиите в Япония започват мощна рекламна кампания със слогана "24 милиона японци консумират българско кисело мляко, за да живеят 100 години”.
Пет години по-късно договорът е подписан, а директорът на "Млечна промишленост" Тодор Минков посещава Токио, за да се увери, че "Мейджи милк" предлага на пазара истинско българско мляко и технологията по производството му е спазена.
Лицензът се поддържа и след 1989 г., а България всяка година получава от Япония 3 милиона долара. 30-годишнината от подписването на първия договор е отбелязана през 2002 г.
След успеха в Япония българското кисело мляко успява да пробие и на скептичния френски пазар. Преговорите с фирма "Бение" завършват успешно и след дегустация на родния продукт е подписан договор за производството му по двете технологии - класическата и тази със задръжка при приготвянето.
През 80-те години производството на млекокомбинат "Сердика" достига 350 тона дневно и се превръща в най-големия и модерен комбинат в света. По същото време е подписан договорът с финландския кооператив "Валио", който купува от България лиценз и ноу-хау.
Според експертите в бранша, най-големият успех на родната млечна промишленост е подписването на договор със световния лидер в производството на мляко - Швейцария.
През 1981 г. наша делегация посещава швейцарски млечен завод в Берн и българските и тамошните специалисти започват надпревара помежду си, като показват свои технологии и закваски при изготвяне на пробите. Накрая ги представят на анонимен конкурс и при дегустациите пробите от България печелят овациите.
Така се стига и до подписване на договора с Швейцария, на която продава технология и ноу-хау за производство на българско кисело мляко. В в онези години страната ни подписва подобни договори с 21 страни от три континента - Азия, Европа и Африка.
*В статията са използвани факти от
книгата „Българското име на дълголетието”, София 2005 г.
