В българската народна медицина джодженът се използва при лечение на простудни, жлъчни и чернодробни заболявания
Смята се, че лютивата мента (джодженът) е сред първите културни растения на Стария континент. Римляните са я отглеждали, защото смятали, че ароматът й усилва мозъчната дейност.
У нас са разпространени шест вида мента и нейните кръстоски, които ние наричаме джоджен. Сред тях са дивият, водният джоджен, дълголистият джоджен.
Билката е прочута с антимикотичното си действие. Установено е, че етеричното й масло проявява също така успокояващ ефект и с успех се използва при безсъние.
Лютивата мента е с голяма антиоксидантна активност – тя отлага окислението на мазнини и намалява образуването на вредни вещества. Действа също така противовъзпалително, противоспастично и болкоуспокояващо.
Листата, етеричното масло и ментолът стимулират апетита, като възбуждат секреторната функция на стомаха и червата.
Използва се при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущение в храносмилането, при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците.
Под формата на масло се прилага външно за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и външно за инхалиране при възпаление на дихателните пътища.
В българската народна медицина листата или етеричното масло на джоджена се прилагат още при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания, физическа и умствена преумора. Употребата на растението като подправка в кулинарията и под формата на лекарствени рецепти понижава киселинността на стомашния сок, спира стомашните спазми.
С помощта му се постига оптимизация на лечението на болни с възпалителни процеси в бронхите и белите дробове, със сърдечносъдови и гинекологични заболявания.
Подходящо е за употреба и от хора, които страдат от хемороиди.
Според повечето проведени изследвания чаят от джоджен е много полезен за жени, които страдат от хормонални нарушения. Този дисбаланс може да причини и козметични проблеми като натрупване на мастни депа под кожата и прекомерно окосмяване. Неслучайно билката има славата и на добро средство срещу прекомерно окосмяване.
За лечебна цел джодженът не се препоръчва да се използва от хора, страдащи от ниско кръвно налягане, а също и при наличието на разширени вени.
Ето и няколко народни рецепти за профилактика и лечение с джоджен.
Рецепта 1: При зъбобол и възпаление на венците се препоръчва жабурене, при болки в гърлото – гаргара. Може да се използва за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, както и за инхалация при бронхиален катар.
За жабурене и пиене листата трябва да се киснат 8 дни в червено вино (в пропорция 1:10). Приемат се по 2 супени лъжици след ядене, като това отстранява и лошия дъх от стомаха и устата.
Рецепта 2 (за нормализиране работата на храносмилателния тракт): 2 с.л. от билката се заливат с 500 мл вряла вода, след което течността се оставя да кисне 1 час. Приемат се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно, подсладени с мед.
Рецепта 3 (при проблеми с яйчниците): Прави се чай, като 5 г джоджен се заливат с 250 мл вряла вода и се оставят за 5-10 мин. Пие се на 2 порции - сутрин и следобед.
Рецепта 4 (за предотвратяване на прекомерното окосмяване): Прави се чай от джоджен – запарка. Пие се всеки ден през последните 5 дни на фоликулярната фаза и дните на овулацията – общо 7 дни, когато хормоналната активност достига най-високо ниво.
Рецепта 5 (при чревни спазми и диария при малки деца и бебета): 1 ч.л. джоджен - сушен или пресен, се слага в 200 милилитра вряща вода. Ври не повече от 3 мин., след което се прецежда. Изчаква се да изстине и се дава по 1 ч. л. 2-3 пъти дневно на малкото дете или бебе.
