Разсъжденията кое е първо – кокошката или яйцето, като аргумент за поскъпването на винетките подсказват не философско мислене, а кокоша слепота за същността на проблема
Автор: Борислав Михайлов
Правилно е казал поетът: Човекът е човек тогава, когато е на път. Защото на пътя вече не си просто гражданин – богат, средностатистически или от тези, които имат право на социално подпомагане – а чисто и просто касичка. Или брашнен чувал, ако така ви харесва повече. А също и кокошка, готова да бъде оскубана до последното перо за благото на държавата и за пълнотата на бюджета.
Всъщност бюджетът у нас винаги е като дупка в морето – може да погълне брутния вътрешен продукт на Китай – и пак ще се окаже, че всичко е недофинансирано: ремонтите по пътищата, МВР и армията, Здравната каса и НОИ, буквално всичко.
Образно казано, опряхме до порциона на курсантите и войниците, та военният министър Ненчев го съкрати с 2 лева (което са цели 20%) - значи ще имаме нови изтребители и фрегати… Като обложим с данък „Вредни храни” не друго, а най-евтините храни – ще има пари за нови физкултурни салони в училищата.
Като поскъпнат винетките с близо 40% - и хоп, дупките по пътищата ще изчезнат до една.
Ако не вярвате, чуйте шефа на агенция „Пътна инфраструктура” Лазар Лазаров: „Парите, събрани след вдигането на цените на винетките от догодина, ще се използват изцяло за ремонт на пътища. По тези от първи и втори клас не трябва да има нито една дупка, а третокласните ще започнат поетапно да се възстановяват”.
Освен това Лазаров изтъкна, че при настоящите такси приходите не са достатъчни за добрата поддръжка на пътната мрежа, но с новата цена на винетките тези пари щели да се увеличат с около 73 млн. лева.
За честта на управника
Казана дума – хвърлен камък! Може да запълни някоя дупка. Защото, ако чакаме на парите от винетки – най-много да видим за пореден път, че изтичат в други дупки на бюджета.
Не е тайна, признава го самият инж. Лазаров, който от години присъства на всички водосвети при откриване на пътни обекти. Няма начин да не е придобил поне малко страх от Бога, а лъжата е смъртен грях, нали?
"Поддържането на пътищата не е дофинансирано от десетилетия. Докато обясняваме, че асфалтът не се яде и защо трябва да се правят пътища, ситуацията ще бъде такава", заяви през пролетта Лазаров при поредното си гостуване в сутрешния блок на дружелюбна телевизия.
Според шефа на АПИ 100 милиона лева са необходими, за да се поправят само дупките по магистралите. Тези пари хем ги има, хем ги няма: приходите от винетки на година са около 220-230 милиона, а необходимите средства за поддържане са 105 милиона, които обаче липсвали, защото част от парите отивали за строеж на нови пътища и магистрали, а друга част – в общия кюп.
В закона ясно е написано - приходите от винетни такси трябва да отиват за ремонт на пътищата, а те отиват в централния бюджет, обясни Лазаров. От думите му излиза, че правителството нарушава закона, като преразпределя парите от винетки, което води до трайно недофинансиране на АПИ и пътища убийци.
Така вън от направената без кръчмаря сметка, че с поскъпването на винетките приходите ще се увеличат с 73 млн. лева (ами ако хората наистина бойкотират скъпите винетки и не ги купуват?), остава и опасението, че в условията на дефицит в централния бюджет и тези пари ще отидат за дупки, различни от тези по пътищата.
Което вещае продължаване на практиката магистралите, виадуктите, тунелите да се ремонтират тогава, когато яйцето вече е опряло до кокошето дупе. Справка: спешните ремонти по АМ „Тракия” и „Хемус” през тази година. Както и признанията на министър Лиляна Павлова за състоянието на тунелите, направено след зверската верижна катастрофа на АМ „Хемус”: няма пари, не са ремонтирани по 25-30 години, не отговарят на изискванията за безопасност, предишните управляващи са виновни (някой да допее мантрите, моля!).
Да не говорим, че през април тази година „желязната Лили”, както я величае премиерът, каза абсолютно сериозно и съвършено публично: „В този мандат сме взели решение да не повишаваме цената на винетката“.
След избори нищо вече не е същото
След изборите се оказа, че всяко обещание е предпоследно. Назависимо дали е излъгала през пролетта или сега се движи по лента, встрани от истината, министър Лиляна Павлова настоява, че без поскъпване на винетките не може да имаме по-добри пътища. Нещо повече – трябвало да сме благодарни за милосърдното увеличение.
Реалната стойност била 150 лв., но сумата била социално непоносима и затова приели по-малко увеличение.
И нямало смисъл да се дискутира дали първо трябва да се оправят пътищата, а после да се увеличават таксите или подобрението ще дойде след увеличението, защото било като да се разсъждава кое е първо: кокошката или яйцето.
Има и друг, почти толкова „философски” въпрос: Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла! Предполага се, че броят им е равен на количеството опорни точки, с които един министър може да се отрече от думите си, да каже на черното – бяло, както и да припише всичко, което не може да свърши, на предишните кокошки, пардон – на предишните управляващи.
Всъщност надали има нещо, което още да не е казано – като аргументи и факти – за състоянието на пътищата у нас (на 99-о място в света след Зимбабве, Танзания и Ботсуана), за цената на винетките (по-скъпи, отколкото в Швейцария), за това дали е било правилно заменянето на пътния данък с винетни такси (така щяло да има повече пари за по-добри пътища), за идиотския подход проба-грешка; за безумните цени на пътните ремонти, които пълнят джобовете на хората, приватизирали пътните управления в страната и асфалтовите бази.
Всичко това се чува и от участниците в протестите срещу поскъпването на винетките, но българските правителства предпочитат да се вслушват в съветите на Световната банка, вместо в мнението на хората.
Което е повод кротичко да се припомни, че Световната банка не е помогнала никому и никъде по света да спечели избори, но съветите й неведнъж са ставали причина за падане на правителства.
Като в тъп филм
Да, тазгодишният филм не е с „Цървули по Дивия апад”, а „Със зимни гуми като в Скандинавските страни”. Само че поредната идиотизация на полезни практики за безопасно шофиране мирише на лобизъм от километри, а топлото време и през този ноември още повече усилва тази миризма.
Някои вече пресметнаха, че става дума за страшно много пари – някъде около 520 милиона лева – ако всички превозни средства у нас бъдат задължително преобути със зимни гуми, въпреки субтропичния уклон на климата в последните години.
Парите обясняват всичко, вкл. и защо не се приложи една по-гъвкава формулировка: водачите са длъжни да управляват своето превозно средство с гуми, подходящи за конкретните пътни условия.
Такъв подход са избрали в Германия. И действа, защото при произшествие през зимата застрахователят няма да плати, ако колата е била с неподходящи гуми.
У нас, ако все пак се стигне до поредната лобистка поправка в многострадалния Закон за движение по пътищата, мнозина ще се принудят да си купят зимни гуми втора употреба, защото цените на новите не са по джоба им. И ще се движат по пътищата с цървули, вместо със зимни гуми, но пък ще са изправни пред закона.
Вече е ставало дума – Законът за пътищата е поправян над 90 пъти. Надали има пътен полицай, който да е в час с всички изменения и допълнения. Немалко от промените са поръчкови, като например увеличението на максималната скорост по магистралите, за което настоя лично премиерът Борисов. Всъщност той е и инициаторът на допълненията, предвиждащи по-високи санкции за каране в платно за насрещно движение по автомагистрала, за спиране от движение и дори за конфискация на автомобили на нарушители и така нататък.
С риск да прозвучи като нещо вече казвано: губещо е – вкл. като разхищение на обществено доверие към институциите – да се прави поръчково законодателство на парче, което отгоре на това нерядко става и на принципа проба-грешка.
Така законите девалвират в очите на хората, които започват да ги възприемат като врата в полето. И още: затвърждава се убеждението, че хората се възприемат като ходещи или возещи се касички, чието съдържание периодично трябва да бъде източвано – чрез хаотични промени в законите или чрез поредната смяна на регистрационните табели, или с въвеждането на нови контролни талони, или с промяната на модела – от винетки към магистрални тол такси, и т.н.
Хората имат право да протестират и го правят. Но го правят все по-рядко и по-малко, защото обществената енергия за граждански протести е поизхабена от злоупотребата с нея за тяснопартийни или дори ведомствено-съсловни цели; защото имат усещането, че кучето си лае, а керванът си върви; дори защото все повече разбират, че улиците и площадите не са мястото за диалог между гражданите и управляващите.
За съжаление, оказва се, че и нароилите се през последните години граждански съвети в почти всички институции имат повече роля на „хор на статистите”, отколкото право на глас, пък било и съвещателен.
А и от обещания глава не боли. Също както от каламбура: Казана дума – хвърлен камък.
За общото между зимните гуми и цървулите
Вие знаете ли, че зимните гуми още не са задължителни в периода 1 ноември – 31 март?
Защото, ако не го знаете – тази поправка в Закона за движение по пътищата е гласувана само на първо четене, а на второ може и да падне - рискувате да попаднете в ситуацията на онези пловдивчани, които неотдавна били спирани от полицаи на изхода от паркинга на един от големите магазини и „заковавани” с въпроса: А сега к`во правим, като сте без зимни гуми, а те вече са задължителни?
Преди това наглите ченгета били минали през паркинга да видят кои от колите са с летни гуми и после, вече информирани, го ударили на нагъл рекет – зер могат и да не дочакат 20-те заплати при пенсиониране.
