Ако за четвърт век демократично съществуване държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено, изтъкна Лозан Панов
За мнозина поскъпването на винетките ще повлияе на живота им повече от ремонта на Конституцията
Автор: Борислав Наумов
Политическата учебна година завършва повече от вяло, независимо от дълбоко вкоренената сред управляващия елит традиция да се отчитат само успехи, а намеренията да се посочват като постижения.
Ремонтът на Конституцията вече е факт, от който няма да последва нищо – поне за момента.
Смяната на караула в Министерство на правосъдието пък прилича на римейк на филма „Клонингите атакуват”. Зад Екатерина Захариева стои същият политически кръг на Иво Прокопиев, който прати адвоката с прекъснати права Христо Иванов да пренарежда съдебната система, прикрит с реформистки плащ.
От Реформаторския блок говорят за ново коалиционно споразумение с ГЕРБ, а Борисов споменава „нова редакция”, но и двете страни целят повече удобство за себе си във и при употребата на властта.
Що се отнася до термина „политическа учебна година”, той е анахронизъм от времето преди 1989 г., когато членовете на управляващата партия наистина участваха в подобна форма на обучение.
Понятието обаче може да бъде извадено от нафталина най-вече заради усещането за ненаучени политически уроци при част от участниците в управляващата коалиция.
При това с уточнението, че ако има отличник, то това несъмнено е ГЕРБ – както заради постигнатите резултати на местните избори, така и заради едно сякаш подценявано постижение на Борисов и съратници – за момента те изобщо не губят рейтинг заради левашките и левичарските изпълнения на партньорите им от РБ и в много по-малка степен – от АБВ.
РБ и принципът на Питър
Което не може да се каже за раздирания от вътрешни противоречия и видимо достигнал прага си на некомпетентност Реформаторски блок (припомнете си принципа на Питър: „Във всяка служебна йерархия хората биват повишавани до нивото на тяхната некомпетентност”).
Министърът на правосъдието Христо Иванов наистина си направи чудесен коледен подарък със своята оставка, докато колегите му в МОН и в Министерство на отбраната продължават да правят гаф след гаф, да предизвикват скандал след скандал, да изглеждат тотално неподготвени да управляват.
Здравният министър Петър Москов не е чак толкова много „друга бира”, нито има нещо чак толкова новаторско в изпълнението му с напускането на заместник-председателския пост в ДСБ, за да остане министър.
АБВ нямат реформаторския проблем с липсата на първите седем години, но им тежат рефлексите, придобити в многото партийни учебни години, в които са участвали лидерите им. Това води до периодична ескалация на претенции, съчетани със заплахи за преразглеждане на отношенията с ГЕРБ.
Тук обаче нещата не изглеждат като чист рекет, както е при РБ, а повече приличат на блъфиране. Което е повод да припомним, че лидерът им Първанов има огромен опит край политическата игрална маса, независимо от провала на някогашния му „голям шлем”.
Пък и Ивайло Калфин има още много „небе” над главата си, докато достигне нивото си на некомпетентност и определено тежи на мястото си, без да вдига излишен шум около себе си. За шума стига и един Румен Петков…
Апропо, Бойко Борисов отигра твърде елегантно подадения му от Реформаторския блок пас с искането да се договори ново коалиционно споразумение между реформаторите и гербаджиите. От РБ пожелаха и анонсираха тези преговори с нескритото намерение да се пазарят за участието си в управлението в изменената ситуация, след като Радан Кънев и ДСБ обявиха, че стават опозиция, но остават в коалицията Реформаторски блок.
Премиерът и лидер на ГЕРБ обяви, че редактиране на споразумението ще има, след което даде ясно да се разбере, че това, за което ще настоява, е ясен ангажимент за парламентарна подкрепа на политиките на правителството и внасяните от него законопроекти.
И тъй като в последната една година той наистина проявява своебразна свръхдипломатичност и търпимост към Реформаторския блок, пак остави ролята на „лошото ченге” да бъде изпълнена от шефа на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. В декларация от името на партията, която изчете в сряда от парламентарната трибуна, той заяви: „ГЕРБ се нуждае от силен партньор, а не от комплексиран партньор, който да повишава градуса на управлението“.
Освен това заместникът на Борисов по партийна линия окачестви като несъстоятелна тезата на ДСБ, че трябва да бъде създадено второ правителство с мандата на ГЕРБ и даде да се разбере, че не вижда смисъл от ново коалиционно споразумение.
Което би могло да се тълкува и като заключителен урок от завършващата политическа учебна година...
Какво тук значат някакви си квоти
Така стигаме до сравнението между ремонта на Конституцията и винетките. За повечето от гражданите далечният хоризонт на промените в съдебната система (и най-вече на кадруването в нея) е достатъчен аргумент да се вглеждат само в днешния ден или най-много до една седмица.
В този времеви обхват оставката на министър Христо Иванов вече бледнее пред изхвърлянето на футболния отбор на „Литекс” от „А” група; арестуването на цяла смяна митничари от Митница „Свиленград”, което логично бе последвано от пускането на всички, за които прокуратурата поиска постоянна мярка „задържане под стража”; дори оправдаването на бившата социална министърка Емилия Масларова по обвинението, че е злоупотребила с цели 11 млн. лева. Опразването на правосъдното министерско кресло изобщо не предизвика (не)здрав интерес към съдебната тема.
Това постигна единствено председателят на ВКС Лозан Панов, който първо обяви на всеослушание, че „цар Мидас има магарешки уши”, а после, заедно с неколцина свои колеги от ВКС и Съюза на съдиите, се включи в минорните демонстрации в защита на Христо Иванов и против „осакатената” конституционна и съдебна реформа.
За протеста ще имаме повод да говорим по-късно, но диагнозата, която Лозан Панов постави на съдебната система, наистина заслужава внимание. Казаното от висшия магистрат може да бъде наречено и оповестяване на публична тайна, но от друга страна то е и нарушаване на обета за мълчание. А това не се прощава не само в мафията, но и в съдебната система.
Прочее, ето малка част от думите на Панов, изречени по време на тържественото заседание послучай 135-ата годишнина на ВКС. „Ако за четвърт век демократично съществуване държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено. Ако тези, които останаха не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партиите ги представляват, че органите на реда ги защитават, не вярват на институциите и медиите, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено“. Това рече Лозан Панов.
Магистратът, който преди малко повече от година бе блъснат от кола на пешеходна пътека, за да му се даде време да „размисли” в болнична обстановка дали наистина държи да се кандидатира за шеф на ВКС, вероятно е прав в много от преценките си, но надали и в решението си да се включи в улични прояви, които не демонстрират нищо повече от изхабения потенциал на „Протестна мрежа”.
Което и даде повод на лидера на НФСБ Валери Симеонов да сравни протестиращите срещу осакатената, според тях, съдебна реформа с хора, неразличаващи се по нищо от „лумпените, които подкрепят „Атака". Според Симеонов те и подкрепящите ги създавали изкуствен шум, за да се убеди обществото, че само някои са бели лястовици и ако не се приеме тяхната теза, всички са против еволюцията.
Протестът като внушение и източник на паразитен шум
„Шумът се създава съвсем умишлено, защото трябва да се внуши на цялото общество, че тези, които не приемат хрумката на няколко човека за това, че ако не се приеме тяхната теза и конкретно предложение от квотата, от която няма смисъл, значи тогава всички са против прогреса и еволюцията“.
Така съпредседателят на Патриотичния фронт упрекна протестиращите, че се смятат за единствени носители на прогреса и се държат като глезени деца, които в един момент започват да вършат глупости. А в ролята на бащата, който ги глези, той посочи премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, като подчерта, че той се държи по този начин вече цяла година.
Между другото, повечето от протестите срещу поскъпването на винетките с над 40% бяха далеч по-многолюдни от демонстрациите в защита на Христо Иванов. Това е съвсем обяснимо – все пак в страната има регистрирани близо 4 милиона автомобили, а по-дълбокото бръкване в джоба за винетки изобщо не гарантира нещо повече за пътищата ни, класирани на 98-мо място в света. И има защо, тъй като по официални данни в момента 35% от републиканската и около 65% от общинската пътна мрежа са в окаяно състояние.
Ето защо мнозина са склонни да предпочетат поскъпването на винетките като събитие на 2015 г., а не ремонта на Конституцията с отпратка към бъдеща съдебна реформа или пък периодично повтарящите се показни операции по арестуването на цели смени митничари; или продължаващата липса на осъден за корупция политик, който да излежава ефективна присъда; или дори откриването на поредната нова отсечка на софийското метро, камо ли полицейските протести, които постигнаха малко, нарушавайки с много правовия ред.
Ако има нещо, в което Карл Маркс да изглежда непоклатимо прав, то е постулатът му, че битието определя съзнанието. Българинът продължава да се дразни от битуването си на последно място в класациите на ЕС за жизнен стандарт и средна заплата, като не пропуска да фиксира обстоятелството, че редица български магистрати демонстрират най-малкото средноевропейски стандарт на живот, че и повече…
Мантрата за реформата на реформите
Ако е рекъл Господ и така гласуват депутатите – Екатерина Захариева, началничката на кабинета на президента Плевнелиев, ще е новият министър на правосъдието. Тази номинация бе съобщена в сряда първо от електронното издание на „Дневник”, което е собственост на Иво Прокопиев. По-късно Бойко Борисов привика Захариева в Министерски съвет, за да я представи на членовете на правителството още преди кандидатурата й да бъде гласувана в Народното събрание.
По това време премиерът изглеждаше абсолютно убеден, че депутатите ще одобрят номинацията й за правосъден министър още в същия ден. И дори отиде заедно с нея в парламента, въпреки че не присъства там при приемането на промените в Конституцията на второ и трето четене.
Оказа се обаче, че подкрепата за родената през 1975 г. възпитаничка на юридическия факултет на Пловдивския университет далеч не е толкова гарантирана. Тихомълком гласуването бе отложено за петък с аргумента, че така се дава време на парламентарните групи да разговарят с кандидата и да се запознаят с вижданията й за по-нататъшния ход на съдебната реформа.
„Считам, че това е реформата на реформите”. Това каза пред журналисти в парламента Екатерина Захариева в отговор на въпрос защо е приела да се нагърби с този пост. По думите й, без реални стъпки в съдебната реформа, без успокояване на разговорите по нея и връщането им на експертно ниво нищо няма да се случи.
„Неслучване на съдебната реформа ще доведе до неслучване на редица други реформи.
Съответно знаете, че едно от нещата, за които винаги се говори, когато искате по-добър живот, е усещането за справедливост. Така че приех това, защото считам, че това е изключително важна реформа и защото след разговори днес и сега, когато бях представена на парламентарните групи, получих уверение от всички политически партии, подкрепящи кабинета, че за тях тази реформа е също толкова важна и ще има реални стъпки за случването й“, посочи Захариева.
По повод нейната номинация за поста на правосъден министър лидерът на НФСБ Валери Симеонов обяви, че притеснителното в кандидатурата й е, че тя е издигната от кръга на президента Плевнелиев, на Иво Прокопиев и „Капитал”, от който част бе и подалият оставка правосъден министър Христо Иванов. „Този кръг не играе положителна роля в обществото и слава Богу няма влияние в парламента – просто реализират новини и гонят приходи”, изтъкна той. И допълни, че Захариева има грехове и като заместник-министър на регионалното развитие, визирайки пропуснато дело за плажа „Корал“ и „покупки за няколко евро и продажби за по-големи суми на испанска фирма“.
