Предвижда се в случай на опасност да помагат и армейски части
Автор: Десант
Проектозаконът за борба с тероризма, одобрен през седмицата от Съвета по сигурността към МС, както и от самото правителство, предизвика остри реакции още преди внасянето му в деловодството на Народното събрание. Проектът сериозно ограничава граждански права и свободи, признават и авторите му.
Той определя три нива на заплаха от терористичен акт и четири нива на готовност на компетентните органи за противодействие. Предвижда се Министерският съвет да осъществява общо ръководство на дейността по противодействие на тероризма и да приема стратегия и държавен план в тази насока. Националният контратерористичен център ще се разполага в ДАНС.
В случай на опасност премиерът ще сформира национален оперативен щаб, който ще се води от вътрешния министър. Според предложените текстове, на заподозрените в тероризъм ще им се забранява достъпът до интернет, да напускат страната, да се срещат с определени лица и ще може да им се отнемат личните документи.
Законопроектът въ-вежда и основни правила за антитерористичната операция при наличието на данни за конкретна заплаха от или при извършен терористичен акт. В тези случаи е допустимо частично и временно ограничаване на отделни права на гражданите.
Допуска се и обявяването на извънредно положение с решение на Народното събрание или с указ на президента.
Един от акцентите в проектозакона е участието на армията в предотвратяване на тероризъм и последствията от него.
„За нас новото е, че въоръжените сили ще участват в антитерористични акции. Ако законът бъде приет, ще имат право да обискират, да проверяват вещи, да задържат, да използват оръжие, което ме кара да мисля, че незабавно трябва да започнем подготовка на нашите военнослужещи, защото те не са изпълнявали такива мисии и ангажименти", коментира министърът на отбраната Николай Ненчев. Той увери, че до дни ще издаде заповед, регламентираща антитерористичната подготовка на армията.
Тази позиция на министъра обаче бе оспорена от адмирал Пламен Манушев, депутат от ГЕРБ и член на Комисията по отбрана. „Аз определено не споделям тези виждания, че сега веднага, непрекъснато ще валят заповеди да започне да се готви армията. Голяма част от личния състав на Българската армия има такава подготовка от участието в мисиите в Ирак, в Афганистан. По-голямата част от задачите, които те там изпълняваха, бяха точно такива – в една обстановка на терористична заплаха проверка на хора, включително и задържане, арестуване. Така че, ако говорим за подготовка, такава има. Да не говорим пък за бригадата „Специални сили“, която е изключително подготвена за всякакви действия в такава ситуация”, обоснова се адмирал Манушев.
Междувременно извънредният характер на мерките, предвидени в проектозакона, бе опроверган от премиера Бойко Борисов и потвърден от политическото и професионалното ръководство на МВР.
„Опитахме се да ви дадем един обмислен, консултиран проектозакон, а вие като парламент с всичките си права, които имате, ще прецените дали да дадете възможности на службите, армията и на полицията да действат с повече правомощия”, заяви Борисов в отговор на питане по време на парламентарния блицконтрол в сряда.
„Мерките, които сме разписали в законопроекта за антитероризма, са от извънреден характер, но основната им цел, смисълът е да можем да гарантираме живота на гражданите, дори това да е свързано с ограничаване на правата на някои от хората, които са въвлечени в терористични актове", заяви Румяна Бъчварова.
Министърът на вътрешните работи допълни, че очаква професионалната общност да застане зад закона, защото той регулира действия и отношения в ситуации, които застрашават българските граждани.
Главният секретар на МВР Георги Костов пък заяви, че няма как да се бориш с тероризма с кадифена ръкавица. По думите му, когато текат дискусии по подобен нормативен акт, професионалното тяло винаги иска по-голяма възможност да упражнява своите служебни задължения и балансът е много тънък – между това какви следва да бъдат правомощията на службите и каква права на гражданите трябва да бъдат ограничени.
„Ще има ограничение на правата на гражданите, трябва да сте сигурни, защото няма как по друг начин да се получи баланс”, допълни главният секретар на МВР.
Предстои внасянето на законопроекта в Народното събрание и обсъждането му в ресорните комисии преди да се стигне до първо четене в пленарната зала.
Патриотите настояват за връщането на казармата
ПГ на ПФ направи в четвъртък първа стъпка към връщането на задължителната военна служба. Съпредседателите на патриотите Красимир Каракачанов и Валери Симеонов обявиха, че са готови с два законопроекта – за въоръжените сили и за резерва, с които да се върне казармата.
Предвижда се службата да продължава 6 месеца за младежи, навършили 19 г. Двойно по-продължителна трябва да бъде за тези, които имат някакви религиозни съображения и не могат да носят оръжие или са неграмотни. ПФ предлага в казармата да могат да влизат и жени, но на доброволен принцип.
400 лв. ще струва издръжката на един наборен военнослужещ, а в момента 1200 лв. излиза тази на един кадрови служещ, посочи лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Според него е доказано, че минимум 4 месеца трябва да продължи подготовката на един военнослужещ. По думите му понастоящем в случай на мобилизация и война армията нямало да разполага с подготвени кадри и мобилизираните щели бъдат изпратени на сигурна смърт.
Валери Симеонов сметна, че става дума за 15 000 наборници годишно, чиято издръжка ще струва под 100 млн. лв. на година. Той напомни, че връщането на казармата е предизборно обещание на ПФ, както и издигането на оградата с Турция.
Патриотите предлагат още началната военна подготовка да стане задължителна в средните училища.
В последните месеци от ГЕРБ няколко пъти се обявиха срещу връщането на казармата. Валери Симеонов обаче е убеден, че от най-голямата партия в управлението сега ще отстъпят и предложението ще намери шипока подкрепа сред депутатите.
