Съд за проповядване на радикален ислям

Автор: Янко Георгиев

Твърдението, че у нас няма радикален ислям, бих го определил като невярно.  Фактът, че има два съдебни процеса, не значи, че нещата са овладени. А това, че един наказателен процес е приключил, не означава, че ситуацията е овладяна както там (в Пазарджишка област), така и не само. Има множество факти, че тези действия и идеи намират своята почва в притихнала форма.
Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров в изказването си пред участниците в кръгла маса на тема "Радикалният ислямизъм - заплаха за националната сигурност на Република България", която се проведе в сградата на парламента.

Според Цацаров засега радикалният ислям у нас е в "доста прикрита и притихнала форма, защото държавните органи вземат мерки".
Във форума, организиран от Патриотичния фронт във връзка с измененията в Наказателния кодекс, предложени от коалицията, освен главният прокурор, участваха депутати и евродепутати, председателят на ДАНС Димитър Георгиев, бившият главен мюфтия Недим Генджев, експерти по национална сигурност, представители на гражданското общество.

Дискусията за заплахите пред националната сигурност, произтичащи от радикалния ислям, на практика се превърна в обществено обсъждане на проектозакона за измененията в Наказателния кодекс, предложен от ПФ.
Както читателите на „Десант” знаят, през април депутати от ПФ внесоха предложение да бъде криминализирано проповядването на радикален ислям и този проектозакон бе приет на първо четене.
Според обвинител номер едно в държавата това е стъпка в правилната посока - промяна в Наказателния кодекс е необходима, тъй като в Пазарджик вече приключи едно дело за проповядване на радикален ислям, а в момента тече втори процес.

Срещу Ахмед Муса и още 13 души се води дело за проповядване на война и пропагандиране на идеите на терористичната групировка „Ислямска държава”.
Същевременно главният прокурор изтъкна, че ислямът не е радикален сам по себе си, т.е. няма знак на равенство между ислям и радикален ислям. "И на второ място, според мен, трябва съвсем ясно да кажем, че радикалният ислям не е единственият източник на тероризъм", заяви Цацаров.
По думите му, това е една от причините да бъде търсена и намерена точната дефиниция на това какво е радикален ислям, защото нормата трябва да има еднозначно тълкуване.

Дефиницията, предложена от патриотите

В промените в Наказателния кодекс, предложени от ПГ на Патриотичния фронт,  радикалният ислям се добавя до фашистката и другите антидемократични идеологии, чието проповядване е престъпление според чл. 108 от НК.
И се дава следната легална дефиниция: „Идеология „радикален ислям" се проповядва от едно лице, когато то с думи, действия или разпространение на текстове или символи агитира за някоя от следните идеи: за създаване на ислямска държава (халифат); за налагане на законите на „Шериата" над светските; за насилствено налагане на религиозни принципи и норми на поведение характерни за исляма или пропагандира насилие във вид на свещена война (джихад) срещу немюсюлмани.
Същото деяние е налице, когато се набират последователи или средства в подкрепа на терористични организации, чиято идеология е базирана на исляма или се извършва агитация в полза на такива организации."

Предимството да се приемат изпреварващи мерки

„България не е засегната от процесите на радикално ислямизиране на групи от хора, поне към този етап. Предимството е, че България има възможност да предприеме мерки отсега и да си спести всички онези неприятности, които са сполетели нашите партньори в ЕС”. Това посочи зам.-председателят на Народното събрание и съпредседател на ПФ Красимир Каракачанов.
Той припомни, че редица европейски държави са предприели законодателни стъпки, с които да изолират подобно явление, а в страни като Италия и Австрия дори са приети закони, с които се забранява на чужди граждани да проповядват ислям на тяхна територия.

Съпредседателят на парламентарната група на „Патриотичен фронт – ВМРО и НФСБ“ подчерта, че все пак симптоми на поява на радикален ислям има, и то не само в Пазарджик. Според Каракачанов това има връзка с дейността на някои фондации и обществени организации, действащи от години у нас с финансовата подкрепа на „една съседна държава и петролни монархии”, които дори се конкурирали помежду си кой повече пари ще налее.

Няма никакво съмнение, че радикалният ислямизъм всъщност е политическа доктрина, отбеляза в изказването си евродепутатът Ангел Джамбазки. Той бе категоричен, че тя цели насилствена смяна на властта. Според него по-голямата част от западноевропейските общества нямат представа, нямат умения и познание за това как да се справят с тази заплаха, а причините се коренят в сбърканото разбиране за мултикултурализъм.
Председателят на ДАНС Димитър Георгиев коментира на свой ред, че инкриминирането на радикалния ислям „е изключително навременно, за да може да се постави норма, която да даде възможност на правоохранителните и съдебните органи да работят по-ефективно с оглед противодействие на тази заплаха, която в момента стои".

В тази връзка арабистът проф. Владимир Чуков съобщи, че според проучвания, българските граждани в момента възприемат радикалния ислям като опасност за националната сигурност и го степенуват на второ място, веднага след тероризма.
Според него първата практическа стъпка за противодействие е да бъде активно въвлечена мюсюлманската общност в дискусията за радикалния ислям.

Имами или чужди емисари?

Някои от участниците в дискусията "Радикалният ислямизъм - заплаха за националната сигурност” коментираха с тревога факта, че мнозина от представителите на ислямското духовенство у нас са възпитаници на задгранични учебни заведения, а част от тези имами са и сред подсъдимите по двете дела за проповядване на радикален ислям.
Бившият главен мюфтия Недим Генджев призова „да се назначават само имами, които са завършили български средни духовни училища". Той добави, че сега у нас има 450 затворени джамии, в които можело да влезе всеки, включително и от бежанците, и никой няма да знае какво се проповядва там.

Евродепутът Ангел Джамбазки също подкрепи тезата, че е необходимо да се създадат български духовни училища под контрола на правоохранителните органи.
Главният прокурор Сотир Цацаров пък е на мнение, че е необходим и нов начин за регистрация на вероизповеданията. „Мисля че една малко по-засилена роля на държавата не би била излишна", каза по време на форума той.
Според него държавата трябва да регламентира и висшето духовно образование, и съответното право за проповед или правото да се служи, без да се намесва в автономията на религиозната институция, но най-малкото да въведе някакви минимални изисквания.
Все по темата за националната сигурност бе коментиран и внесения от МС проектозакон за противодействие на тероризма.

„Законът като цяло е нещо, което е много добро като мярка и ние нямаме такъв закон, макар че такъв закон и подобни закони има в много западноевропейски държави, които за съжаление изпитаха ужаса на тероризма. В рамките на това законодателство ние сме се опитали да направим по-ефективна работата, която агенцията може би има по разкриване и предотвратяване на такива дейния, които са свързани с отнемане на живот на гражданите", каза председателят на ДАНС Димитър Георгиев.

Главният прокурор Сотир Цацаров приветства проекта за антитерористичен закон, като уточни, че той не е перфектен, но не може да бъде отхвърлен с лека ръка.
„Не мисля, че към този проект трябва да се подхожда от гледна точка на политическата призма на управляващи и опозиция. В него трябва да се търси общополезното“, подчерта Цацаров. И призна, че линията между мерките за противодействие на тероризма и нарушаване на гражданските правa е много тънка.


В категории: Политика , Горещи новини