Обредността, която се изпълнява на днешния Бабинден, е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували" на родилките.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
По традиция, бабата акушерка обикаля домовете, където е помагала при раждането на децата, т.е. където е бабувала. Във всяка къща тя окъпва пеленачето, а на по-големите малчугани измива очите.
Кулминационен момент в обредността е обредното изкъпване на бабата в реката или на чешмата в двора. Целта на ритуала е чрез водата жената да се пречисти от злите сили, защото в народните представи нейните възможности се смятат за свръхестествени.
В миналото изнасяли бабата навън и я качвали в двуколка или на шейна, теглена от мъже, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога. Обикаляли се всички домове в селото. Ако по пътя невестите срещнели мъж, смъквали калпака му и искали откуп.
Шумната дружина отвеждала бабата на реката и там мъжете обръщали двуколката или коша, в който возели старицата, а после я изкъпвали във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане" на бабите.
След поливането жените дарявали бабата с ризи, чорапи, платно, които премятали на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзвала на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала", както се казвало), червен и бял конец със сребърна монета и ги дарявала с чорапки и ризки.
След това бабата се връщала у дома си и чакала гости.
При нея идват с дарове (варакосана китка, сапун, пешкир) всички жени, на които е помагала при раждането. На гощавката могат да седнат само жени. Те носят погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целуват ръка на бабата и ѝ подават подноса с храната.
Често „акушерката" носи около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.
След богато хапване идва ред на песните и хорото, което се води от бабата.
Тъй като по стар стил празникът се е отбелязвал на 21 януари, през 1951 г. тази дата е обявена за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите.
