След въвеждането му левът ще бъде законно платежно средство само в рамките на още един месец
Автор: Десант
България ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г. Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемането му ще съвпада с въвеждането му като официална разплащателна единица.
Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева. А след въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство.
На свое заседание днес Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който е със съпредседатели управителят на Българската народна банка Димитър Радев и министърът на финансите Асен Василев, прие проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България.
Ангажиментът на България за приемане на единната европейска валута е препотвърден в Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, след като първоначално е заявен при започване на преговорите на страната ни за членство в ЕС.
Националният план за въвеждане на еврото в България е стратегическият документ, въз основа на който ще се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото. Планът е разработен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и при изготвянето му са следвани добрите практики от държавите-членки на еврозоната.
Документът е подготвен и приет в срока – 30 юни 2021 г., поставен в Постановление № 103 на МС от 25 март 2021 г. за изменение и допълнение на Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (ДВ, бр. 52 от 2015 г.).
Проектът на Националния план за въвеждането на еврото в Република България ще бъде публикуван за обществено обсъждане преди внасянето му за разглеждане от Министерския съвет.
http://astra.iasi.roedu.net/constelatiiiesene/pdf/CI-Nr9Pag1.pdf
Известното (в Румъния) стихотворение на "най-великия" румънски поет М. Еминеску "Дойна"
там има тези много известни стиховеhttp://astra.iasi.roedu.net/constelatiiiesene/pdf/CI-Nr9Pag1.pdf:
De la Nistru pan' la Tisa
tot romanu' plansu-mi-s-a
От [reka] Днестър до [r.] Тиса
всичките румънци са оплаквали на мене
и т.н.
Това са били "естествените а и историческите граници" на румънски народ, според румънските националисти и "историци" от края на 19. век; само част от тези земи тогава са били в състав на Румъния (например днешна румънска Буковина не е била в състав, обаче през времето на Велика Румъния - 1920-1940 - цяла Буковина, включително и днешната украинска са влизали в нейния състав).
От тези стихове се разбира много добре че тогава, в края на 19. век румънските "историци" нямаха никакви териториални претенции спрямо Приднестровието.
Също така, Приднестровието не е било част от Велика Румъния (с изключение района на гр. Бендер - на румънски Тигина- и околностите които са разположени западно от река Днестър и те не са част от географското Приднестровие).
Понастоящем обаче румънските "историци" имат претенции не само към територията на бившата Велика Румъния (в това число и Южна Добруджа), а и към Приднестровието която никога не е бил в състав на Велика Румъния и също така тази територия не беше обект на румънски апетит чак до късно (в края на 19. век още не беше в прицел на румънските "историци".
Учудвам се как обясняват румънските "историци" тази непоследователност/безлогичност?
