Само за месец годишната инфлация скочи с 1.2 процентни пункта, тъй като пез септември възлизаше на 4.8%, което бе 9-годишен връх
Автор: Десант
Годишната инфлация нарасна до 6% през месец октомври тази година, сочат данните на Националния статистически институт. Само за месец годишната инфлация скочи с 1.2 процентни пункта, тъй като пез септември възлизаше на 4.8%, което бе 9-годишен връх. Месечната инфлация възлиза на 1.8%, а инфлацията от началото на годината достига 5.4%.
Увеличили са се цените на следните хранителни продукти: ориз - с 2.2%, брашно - с 0.6%, хляб - с 3.4%, месо от едър рогат добитък - с 3.5%, свинско месо - с 1.1%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.7 и 0.6%, мляно месо (кайма) - с 2.3%, пълномаслено прясно мляко - с 1.8%, кисело мляко - с 1.2%, сирене - с 2.4%, кашкавал - с 3.3%, извара - с 3.8%, яйца - с 3.4%, млечни масла - с 3.2%, маргарин - с 0.9%, олио - с 2.7%, грозде - с 6.0%, домати - с 5.3%, пипер - с 5.0%, зрял лук - с 2.4%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 2.6%, маслини - с 2.9%, гъби - с 3.6%, зрял боб - с 2.2%, леща - със 7.6%, картофи - с 1.4%, захар - с 4.6%, оцет - с 3.9%, сол - с 1.9%, кафе и чай - съответно с 2.0 и 0.5%, минерална вода - с 1.3%, плодови сокове - с 2.1%, ракии - с 2.1%, вина - с 0.3%, бира - с 1.0%, и други.
През октомври са се намалили цените на следните хранителни продукти: замразена риба - с 0.3%, нискомаслено прясно мляко - с 0.1%, ябълки - с 3.8%, цитрусови и южни плодове - с 3.5%, краставици - с 1.8%, зеле - с 3.7%, зрял чесън - с 0.7%, сладка, мармалади и мед - с 0.1%, готови ястия от хранителни магазини и супермаркети - с 0.9%, газирани напитки - с 0.4%, и други.
През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: облекло и обувки - съответно с 8.3 и 8.5%, материали за ремонт и поддържане на жилище - с 1.7%, централно газоснабдяване - с 26.5%, газообразни горива за битови нужди - със 7.5%, въглища - с 18.9%, дърва за отопление - с 9.6%, мебели - с 3.2%, готварски печки - с 1.3%, бойлери - с 3.0%, прахове за пране - с 0.4%, дизелово гориво - с 4.7%, автомобилен бензин А95Н - с 4.0%, автомобилен бензин А100Н - с 3.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 9.7%, метан за ЛТС - с 20.8%, телевизори - с 1.0%, вестници - с 4.5%, услуги по обществено хранене - с 1.0%, продукти за лична хигиена - с 0.4%, автомобилни застраховки - с 0.3%, и други.
През октомври в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: хладилници - с 0.1%, препарати за почистване на съдове - с 1.7%, принадлежности за ЛТС - с 1.8%, услуги за достъп до интернет и пренос на данни - с 0.1%, цифрови фотоапарати - с 0.4%, стоки за домашни любимци - с 1.6%, художествена литература - с 1.6%, услуги по краткосрочно настаняване - с 3.5%, козметични продукти - с 0.2%, застраховки, свързани с жилището - с 2.4%, и други.
Скорошни анти-български статии в румънското онлайн-пространство:
14 noiembrie: Revenirea Insulei Serpilor, a Gurilor Dunarii si a Dobrogei la Patria-mama. Proclamatia Regelui Carol I catre dobrogeni = Връщането на Добруджа, Делтата на р. Дунав и Змийския Остров към страната-майка им, Румъния [!]
https://www.activenews.ro/cultura/14-noiembrie-Revenirea-Insulei-Serpilor-a-Gurilor-Dunarii-si-a-Dobrogei-la-Patria-mama.-Proclamatia-Regelui-Carol-I-catre-dobrogeni-5080
"Imparatul Iustinian I a intarit cetatile de pe Dunare, cartea lui Procopius ("Despre constructii") enumerând 90 de cetati restaurate de Imparat pe acest fluviu, dintre care aproape 50 in Dobrogea. Numele acestora sunt fie cele antice (Abrittus, Aegyssus, Axiopolis, Callatis, Carsium, Durustorum, Noviodunum, Odessos, Tomis, Troesmis, Ulmetum), fie locale (Bassidina, Diniscarta, Padisara, Residina, Sacidava, Zaldapa, Zisnudava) ori adaptari din latina vulgara (A Silva, Castellonovo, Gemellomuntes, Maurovalle). Paralel cu reorganizarea militara au fost intreprinse si schimbari in domeniul bisericesc."
Не, Дуросторум ("Дурусторум" в статията) и Одессос) не са разположени в Мала Скития (тоест първоначалната Добруджа). Тя имаше като западна граница село Расова на брега на р. Дунав, тоест г. Силистра/Дуросторум/Дръстър е разположен вън от (оригиналната, първоначална) Добруджа.
Също така и Одессос/Варна.
Освен това, думата/името Дуросторум от латински език би трябвало да звучи "Дурустор" на румънски (ако беше наследен пряко от латински). Тя/То обаче е заимстван от среднобългарски (не от старобългарски! важно!) и за това звучи Дырстор или Дристор на румънски (старото име на Силистра).
Също така Викус Петра (село Камък) от латинско/древно време сега се казва Камена и е име на село в румънска Добруджа. Ако беше наследен пряко от латински щеше да се каже Пятра (Камъкът) или Пьетроаса (Каменна). Същото важи и за древния град Карсиум, сега Хыршова, заемка от български (Хърсово).
На ароумнски обаче името на гр. Солун е пряко наследено от латински (народнолатинският облик Салона, съкратена от Тесалона) и звучи Сърунъ/Саруна, със старата "трансформация" на между-съгласната "-л-" в "-р-". Например на румънски латинската дума "сол, солис" (солис в родителен падеж) звучи "соаРе" (не знам как се казва на аромунски но вероятно има много подобна дума и в аромунски).
Според румънските "историци" и "езиковеди" аромуните били румънци обаче те също твърдят че аромуните в Солунско са пастири, дошли късно там от север на р. Дунав (от териториите на Румъния, разположени северно от Дунав или северно от линията на Иречек) (Линията на Иречек и подобни линии са чертите между латинизираното и гърцизираното население на Балканския Полуостров, тоест цялото древно население обитавало земи северно от тази черта е било латинизирано: в това число румънските "историци" и "езиковеди" включват и Добруджа, не само териториите на Румъния, разположени северно от р. Дунав).
Как може не-изконните аромуни да са наследили името на Солун пряко от латински когато те били дошли по-късно там като скитащи хора (номади) докато уж изконните/заседналите жители на Добруджа (румънците) не са наследили имената на Хърсово, Силистра и Камена пряко от латински а са ги заимствали от уж не-изконните номадски българи които са дошли там по-късно и живеят там (в Добруджа) от уж по-късно време в сравнение с румънците.
