Дяволското течение ги носи навътре в морето, по посока Босфора, казват морските вълци
Автор: Севдалина Пенева
В Рибарското селище край Бургас в момента е привидно пусто. Скрити зад дворовете на къщите си, рибарите кърпят мрежи, проверяват такъмите или почистват и пребоядисват лодките.
До края на април трябва да са готови за активния улов на риба. Засега влизанията им в морето са спорадични. Една от основните им теми на брега през последните дни са украинските мини, които теченията носят в Черно море.
Атанас Аладжов (вдясно) и Сталин Шопа (вляво на снимката)
Един от събеседниците ни е Атанас Аладжов. Казва, че по диплома не се води рибар, а риболовен техник. Също така е и бивш военен. Служил е 8 години на военноморска база Атия край Бургас.
Рибарите влизат в морето през светлата част на деня и ще забележат, ако във водата има плуващи мини. За тях снарядите не са опасни, дори ако попаднат в риболовните мрежи. Мините биха се взривили само при силен удар в борда на лодката, което е почти изключено да стане, казва Атанас Аладжов.
Проблемът е, добавя той, за гражданското мореплаване. Търговските кораби не са оборудвани с военна техника за засичане на мини. Освен това, те са тежко маневрени и е невъзможно да спрат, ако адската машина не е видяна навреме. Корабът няма спирачка, образно обяснява Аладжов
Той и повечето от неговите колеги са виждали и друг път снаряди, останали от Втората световна война.
„Значи, вадя рапани. Точно до Змийския остров. Там някъде, до Пангоза. И зад една огромна скала гледам огромна мина, такава“ – показва с ръце Сталин Илиев - Шопа. „Те са зелени на цвят. Шиповете стърчат и... напълних гащите, презнавам си. Уплаших се. Пуснах торбата с рапаните и леко, леко се изтеглих. Обаче любопитството ми заработи и си викам, чакай бе, дявол да го вземе, тая мина стои там от толкова години и не е гръмнала. И заобиколих отдалеко. Застанах отзад. Тя – отрязана встрани от ръждите. Още го знам това място къде се намира“, разказва колоритният рибар.
„Междувпрочем цялото чудо е за три дена. Компетентните хора го казаха – тези мини е невъзможно да стигнат до нашия бряг. Дяволското течение ги носи навътре в морето, по посока Босфора. Нищо от морето не може да стигне дотук, освен ако не е умишлено, като оня кораб, дето се заблеял и се заби край Камен бряг“, категоричен е Сталин.
Въпреки това специалистите съветват рибарите да бъдат внимателни в морето и ако забележат подозрителни обекти, да сигнализират на спешния телефон 112.
От една страна румънците в Румъния твърдят че румънците в Украйна са лоялни за Украйна хора, от друга страна че те нямат права като национално малцинство, а от трета страна се оплакват че украинските власти са накарали етнически румънци да умрат, като войници в украинската армия, на фронтите на руско-украинската война в изтока на страна а и в района на гр. Киев.
Пълно, гнусно лицемерие!
Значи, румънците на Украйна били лоялни на нея обаче не искат да умрат за нея.
Разбира се че те не са лоялни понеже етническите румънци в Украйна имат впечатлението (придобито от румънските "историци" и обикновените румънци в Румъния) че те живеят в страна-крадец и че техните села/градове следвали да се "възвърнат" в състав на Румъния като "изконни румънски земи".
Към това може да се прибави и факта че в румънските учебници по "история", а и в румънските историографски книги Украйна е представена като наследничка на Съветски Съюз който през 1940 г. откраднал "изконно-румънски" територии от Румъния.
Тоест румънските ученици са индокритинани с омраза срещу украинците (а и българите и унгарците) от техните учители по "история".
Друг пример:
Молдовецът-"анализатор" с румънско национално самоопределение Николае Негру се отнася с презрение към руското обвинение според което нацизмът/фашизмът бил много разпространен сред украинците, цитат:
"In spatiile informationale care nu sunt dominate de „Sputnik” sau „RT” sub diferite nume si proprietari, Moscova nu insista asupra povestii cu „nazisti” sau „discriminarea rusilor”, propunand explicatii nitel mai elaborate, a caror minciuna e camuflata cu mai multa iscusinta, in spatele sau in „interiorul” unor evenimente si fenomene reale."
Превод: в "информационните пространства" [тоест: държави] където "Спутник" и "РТ" (Русия Днес на английски) не преобладават, Русия не настоява да убеди чужденците с "призказките" си за "украинци-фашисти" и "дискриминация на етническите руснаци", а прибягва на по-изтънчени обяснения за поведението си.
Глупакът не знае че до тврде скоро западните вестници бяха обвинили Украйна в фашизъм. Това личи от анализът на друг румънец, Адриан Пътрушкъ,
Цитат:
"Au trecut doar cateva saptamani de cand presa lumii vorbea ingrijorata despre revizionismul si nazismul din Ucraina, scrie Adrian Patrusca in www.activenews.ro, preluat de Romanian Global News."
като дава 2 примери от уважавани западни публикации:
How a White-Supremacist Militia Uses Facebook to Radicalize and Train New Members
January 7, 2021
Глупавият "анализатор" Негру не харесва украинците, обаче през Втората Световна Война Румъния беше фашистка държава докато анти-фашисткият Съветски Съюз е "виновен" (според Негру) за това, че понастоящем има независима държава Молдова (която повече не е част от Румъния), като Негру живэ в Молдова и се чувства румънец.
Вижте също:
Russian Latvians: target of discrimination
01.05.2014
