Изданието включва публикации на проф. д-р Петко Ст. Петков за периода до създаването на новата българска държава през 1879 г., както и до историческите промени след войните 1912-1919 г.
Автор: Десант
На 8 април в зала „Георги Баев“ на КЦ „Морско казино“ в Бургас ще бъде представена книгата „Пътищата към Освобождението“. Тя съдържа подбрани студии и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков от 2009 до 2020 г. и представя научните му дирения и постижения през последното десетилетие.
Изданието е естествено продължение на издадените два сборника с негови студии и статии от предходни години: „Историята като полифония“ (2005) и „Преди сто и повече години“ (2009).
Представянето му е посветено на 146 години от Априлското въстание и 201 години от рождението на Г. С. Раковски,
Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България.
Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава, са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877-1878 г., но и след това.
Подир големите промени, наложени от окончателния Берлински договор през 1878 г., пътищата към Освобождението за петте части на българското землище, които вече имат различен статут, се разделят и за някои големи групи български населения и части от българските земи никога повече няма да се съберат.
Затова в книгата са включени както публикации на автора за периода до създаването на новата българска държава през 1879 г., така и за следващия етап от новата българска история – до големите исторически промени, настъпили след войните 1912-1919 г.
Идеалът за Освобождение, т.е. за създаване на унитарна, модерна и независима българска държава се оформя окончателно в българското общество през третата четвърт на ХІХ в. И тъй като той не се осъществява през 1878-1879 г., продължава да се преследва и в следващите години, но при съществено променени условия, при това вече различни за отделните части на българската общност, разделена в няколко държави.
Затова пътищата към Освобождението, сиреч стремежите за постигане на общия идеал, не свършват нито през 1878-1879 г., нито през 1913 г., а още по-малко през 1919 г.
1.
Върла анти-българска статия от румънския националистичен сайт RGNPRESS:
Noaptea mintii! Autoritatile bulgare vor sa arunce in strada singura institutie de cultura si educatie a celor peste 160.000 de romani din Bulgaria. Guvernul de la Bucuresti doarme?
Нощта на разума! [тоест: българите били луди!]
Българските власти искат да хвърлят на улица [отнемат седалището на] единствения дом на култура и на образование на "над 160 000-те" етнически румънци в България! Букурещкото [тоест: румънското] правителство спи ли?
Бележки:
1. Хората във Видинска област с румънски роден език наистина са с българско етническо самоопределение (поне 90% от тях). Те се наричат себе си българи и власи същевременно като не виждат никакво противоречие между румънския им роден език и българското им етническо самоопределение. Има 5-10% които са с румънско етническо самоопределение.
Те вярват в тезата че са езиково румънизирани българи.
2. Официална Румъния не се интересува от онези власи, тя само ги използва за да сърди България и да я почерни пред други държави (обикновено западни): "България не зачита правата на румънско национално малцинство!", "България даже не признава съществуването на национални малцинства на нейна територия!" и т.н., и т.н.
Румъния също претендира че румъно-езичните цигани в България били етнически румънци (те са по-многобройни и имат много по-голяма раждаемост от власите), въпреки че в Румъния никой (нито обикновени румънци, нито румънски "историци" или "етнолози"/"етнографи", нито румънски политици) не търди че румъно-езичните цигани били етнически румънци. Всички ги смятаме за цигани, независимо дали са с цигански, румънски, унгарски или турски роден език понеже изглеждат различно от румънците.
Някои от тези румъно-езични цигани в България наистина имат румънско етническо самоопределение, като подчертават че те не говорят цигански като роден език, а румънски (+ български като официалния език на страната където живеят). Те даже не харесват циганите с роден език цигански ("истинските цигани").
Други се смятат себе си за особен народ (рударски), а третата група се само-българизират доброволно, понеже живеят в България и са християни, като българите.
Целта на Румъния е дестабилизирането на България чрез спазването на румънски език като роден език, така от страна на власите, както (и особено) от страна на румъно-езичните цигани като румънските власти се надяват в бъдеще да могат да се възползват от много по-слабата България отново да й крадат Южна Добруджа.
За тях Южна Добруджа е особено важна като част от "митичната" Велика Румъния, "съвершената" и "идеална" Румъния. Освен това, кралица Мария на Велика Румъния много е обичала гр. Балчик от Южна Добруджа и е завещала сърцето й да остане за веки веков там.
Единственото изключение прави Приднестровието което не е бил в състав на Велика Румъния обаче понастоящем е в прицел на много от "историците" в Румъния и на почти всички "историци" в Молдова (последните, независимо дали са с молдовско или румънско етническо самоопределение). Другите райони където има румънци (Тимочка Краина в Сърбия, сръбската част на под-област Банат (съставна част от област Войводина, редом до Бачка и Срем), Видинско в Бг., Северна Мармарощина/Северен Марамуреш в Украйна, западната "Кришана" в Унгария, тоест цялата унгарска територия от р. Тиса до румънската граница, с градове като Сегед и Дебрецен) не представляват интерес за румънските историци или политици или за официална Румъния (интерес в смисъл на териториален апетит).
Под "официална Румъния" разбирам (например) учебниците по "история", всички одобрени от рум. Министерство на Образованието на Румъния (официално/държавно учреждение) където пише че България, Съветски Съюз (днес наследена от Украйна) и Унгария са откраднали "изконни румънски територии" през трагичната за Велика Румъния 1940 година. Или книгите по "история", издадени от Издателството на Румънската "Академия", или от други издателства, обаче с автори които са "историци"-членове на Рум. "Академия".
Това следва да им се казва на представителите на етническите румънци в България (които не са родени в Южна Добруджа, тоест в областите Добрич+Силистра): Румъния няма никакъв интерес към власите в област Видин, или гр. Козлодуй, нито към румъно-езичните цигани. Ако утре Румъния успэ да краде отново Южна Добруджа тя отново ще "забрави" от румънците във Видинско или останалата Бг. Подобно нещо се е случило след 1913 г. когато онези румънци бяха изоставени на произвола на съдбата, като Румъния беше рада че беше успяла да открадне Южна Добруджа от Бг. и да се сдобие с "район-буфер", със "стратегическа граница" срещу българските претенции към Северна Добруджа.
3. В България (както и в Франция, Гърция) няма национални малцинства. Точка по въпроса.
4. Защо в независимата държава Молдова гагаузите отдавна имат собствена автономна област докато румънските власти отказват да дадат статус на автономия на унгарците в Секейска земя (където те са болшинството от населението) въпреки че те са я изисквали често пъти?
Защо българите в Молдова нямат собствена автономна област е друг, обаче сроден въпрос. Вероятно имаше анти-българска пропаганда от страна на Румъния при властите на Молдова за те да откажат българските искания.
Гагаузите нямат собствената си държава, докато българите имат (България), така че гагаузите не са толкова опасни, за разлика от българите. Кой да помогне на гагаузите в Молдова? Русия ли? Докато на евентуално автономна Тараклия България ще може да окаже военна помощ ако в бъдеще Молдова ще иска да се присъедини към Румъния и да престане да съществува като независима страна и румънските власти в новата, по-голяма "обединена" Румъния ще искат да отнемат статуса за автономия на Тараклия.
В статията пише и за румънците във Варненско и Южна Добруджа които били около 10 000 на брой според председателя на румънците във Видинско: Иво Филипов Георгиев.
Твърди се че, до 1877 г., там не са живяли българи, а само турци, татари "и румънци" (тоест не само Южна Добруджа, а и Варненско били изконни румънски земи понеже се знае много добре че турците и татарите са дошли там много по-късно, докато румънците "живеят" там уж от римско време)
"A treia grupa este constituita de zona Eminska Planina, la nordul regiunii muntoase care limiteaza platoul Deliorman. In aceasta regiune, ocupata pana in 1877 numai de turci, tatari si romani, bulgarii au venit ulterior. Elementul roman a persistat cu dificultate in localitatile Ciflic, Celebichioi, Arnautlar, Sipka, Novoselo, Sidir, Vlahlar etc. Acesti romani sunt total izolati de cei dunareni”, numarul lor fiind estimat la aproximativ 10.000 de persoane."
Това са без съмнение румъно-езични цигани.
„Има една етнографска група в България, която употребява влахо-български диалект. Това са няколко хиляди души, които живеят във Варненска и Добричка област - така наречените копанари. За тях не може да се каже категорично какви са по произход, но със сигурност може да се каже, че самосъзнанието им е българско. При тях се забелязва изоставяне на влахо-българския диалект и преминаване към българския език като майчин. Например, в Аксаково старото поколение от т.нар. копанари говори добре и използва в ежедневието си този диалект, средното поколение го разбира, но не го употребява, а младото говори и разбира само и единствено български език. Те са с християнски имена, с християнско вероизповедание, с традиционна българска култура и нищо не ги отличава от останалите българи. На практика след 20-30 години тази етнографска група ще бъде напълно неотличима от всички останали“, заявява пред Дарик Костадинов.
Третата национална катастрофа
18.10.2010
https://kostadin.eu/2010/10/18/%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0/
star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
https://web.archive.org/web/20130325005757/http://star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
стар.добричцитй.цом/индеь.пхп/цонтент/виеъ/1050/2/
"Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община - Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско)."
Власите-рудари искат признание на румънско малцинство
Емисари искат да превърнат рударите в румънско малцинство
18.06.2012
https://www.actualno.com/society/emisari-iskat-da-prevyrnat-rudarite-v-rumynsko-malcinstvo-news_390520.html
www.standartnews.com/balgariya-regioni/emisari_iskat_da_prevarnat_rudarite_v_rumansko_malcinstvo-153916.html
Нашествието на румънските емисари у нас
www.desant.net/show-news/24872/
Страница от листовка, която тайно се разпространява сред копанарската общност у нас от румънски емисари
24 Юни 2012, Неделя
Автор: Стефан Цонев
Напоследък румънските специални служби определено са засилили вниманието си към копанарите или,
както те се наричат още, рудари. Представителите на тази етнографска група изповядват източноправославна религия и са приели изцяло българския културен и семеен модел, като активно участват в политическия и икономическия живот на страната ни. Българската общественост по погрешка или неинформираност причислява тази общност към циганския етнос, но това е лишено от всякакво основание.
При копанарите, за разлика от другите етнически групи, криминогенността е на ниско ниво, а нивото на образованост е твърде високо. Те изпитват огромно неудобство, че хората не правят разлика между тях и циганите и това много ги тревожи, защото те се чувстват българи.
Вече десетина години емисари от съседна Румъния обикалят Северна България и полагат героични усилия да прикоткат живеещите там копанари да се самоопределят като румънци и респективно да бъдат признати като румънско национално малцинство! То не бяха различни инициативи за примамването им със съблазнителни „благинки“, то не бяха милиони евра, които Департаментът на външните румънци изхарчи покрай миналогодишното преброяване у нас. Но въпреки тези усилия едва 917 лица от българските копанари се писаха румънци.
Румънски националисти си искат Южна Добруджа
Здравко Китов
https://web.archive.org/web/20070729054720/http://www.sedmica.hit.bg/romania.html
2.
Румънска сбирка от исторически документи е сред най-добрите доказателства че ВМРО беше българска организация!
От книгата (сбирка от документи) "Cadrilaterul. Politica bulgarilor fata de Romania. Otomanii" ("Четириъгълникът [тоест Южна Добруджа]. Политиката на България спрямо Румъния. Османците"), стр. 41
Това е том 10 от серията "Dezvaluiri. Fata necunoscuta a istoriei Romaniei" (Разкрития. Непознатото лице на историята на Румъния) с автор Mircea Valcu (Мирча Вълку), ISBN: 978-973-88703-9-0
[Бележка: Румънският "историк" е и с българско име, и с българско презиме (Mircea = Мирчо/Мирко/Мирче, Valcu = Вълчев/Вълков/Вълчов въпреки че е голям анти-българин (беше, понеже сега е мъртъв). Много смешен човек!]
За "соработката" между "етническо-македонските" революционери с българските такива от окупираната от Румънско Южна Добруджа. Как всъщност Др. Христо ТАТАРчев ["бугарин-татарин" но Христо Татарчев беше етнически македонец, според "историчарите"; друг пример КУМАНово, като и куманите бяха тюрки!], Протогеров и други "етнически македонци" бяха предали интересите на днешните (предимно анти-български настроени) "етнически македонци" и се интересуваха за борбата на техните "врагове" срещу Румъния, тоест за съпротивата на българите в Добруджа срещу Румънско.
Am doua zi la 1 Octombrie am fost acasa la dr., unde am avut intalnire cu urmatorii sefi revolutionari: V. PROTOGHEROF, presedintele comitetului, fost capitan in armata bulgara, Vasile Atanasof, Voivod din CUMANOVO, cu domiciliul la Osman-Pazar in Bulgaria; Tanea Nicolof din Melnik, Voivod; Cernopeief, Voivod vestit si Donciu, Voivod din Melnik. Cum ne-am intalnit toti acestia la Tatarcef, au sosit urmatoarele persoane din Quadrilater: 4 notabili din Balcik, 5 notabili din Dobrici, 2 notabili din Turtukaia, 3 notabili din Silistra.
Преводът ми от част от доклада на румънски шпионин, "инфилтриран"/просмукан сред българите:
Следващият ден, 1 октомври, отидох вкъщи на др. [Христо Татарчев] където съм се срещнал със следващите революционни вождове: В. Протогеров, председателят на Комитета, бивш капитан (или командир на рота) в българската армия, Васил Атанасов, войвода от Куманово който сега живее в България, в гр. Осман-Пазар, Таня (Таню) Николов от Мелник: войвода, Чернопеев - известен войвода и Дончо (Дончев?) - войвода от Мелник. Веднага след като се събрахме в дома на Татарчев, пристигаха следващите лица из Южна Добруджа: 4 официални лица [от български етнически произход, обаче които бяха официални лица във вече румънската Южна Добруджа, например: в администрацията и т.н.] от Балчик, 5 от Добрич, 2 от Тутракан и 3 от Силистра.
От доклада излиза че македонските българи от днешна Северна Македония оказа помощ на уж "враговете" им, добруджанските българи.
За Христо Татарчев северномакедонската википедиа казва че е бил етнически македонец и патриот (тоест: нито етнически българин, нито етнически македонец, предател на етническите македонци).
Цитати от страницата на тази википедиа за него:
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2
Македонија не е една колонија, која би можела да се третира на сфери на влијанија... македонскиот народ не може да трпи слични комбинации за делба на неговата родна земја.[7]
Македонија била и си останува култ на македонскиот народ, на неговата религија, род, јазик, на реликвиите на нејзините дедовци и прадедовци.[13]
Цитат от страницата на Александър/Александар Протогеров от северномакедонската википедиа:
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2
По прашањата за автономија и независност на Македонија, одговара на д-р Христо Татарчев:
„Македонското прашање е бугарско прашање, затоа што Македонија во нејзиниот голем дел е населена со Бугари и јас сум од тие Бугари.".[6]
Целият тескт на доклада в оригинален език (румънски), тоест целият цитат от книгата на Вълку:
стр. 41
10/2. Directiunea Politiei si Sigurantei Generale
17 Octombrie 1913. Secret.
D-lui Director al Politiei si Sigurantei Generale
Achitandu-ma de insarcinarea ce ati binevoit a-mi da in Bulgaria, am onoare a va comunica rezultatul cercetarilor mele: in ziua de 28 Septembrie am fost in Rusciuk unde am intalnit pe inginerul Nicola Tufeccieff, inginer la atelierele pentru repararea locomotivelor C.F.B. din Rusciuk, membru marcant al Comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR din Sofia.
[...]
Acest Nicola Tufeccieff este frate cu Naum Tufeccieff, amestecat in afacerea vasului "Zora", naufragiat pe coastele romanesti, care era incarcat cu arme si cartuse destinate de comitetul revolutionar macedo-bulgar din Sofia, sa fie introduse in Dobrogea si distribuite populatiunei bulgare de acolo. In Rusciuk am mai intalnit pe Voivodul Gh. Ciausoff care mi-a spus ca se afla cu intreaga banda pe care o comanda in Rusciuk, unde asteapta ordine de la Sofia pentru a trece in Quadrilater spre a opera conform instructiunilor ce va primi.
El mi-a spus ca la Sistov se afla in asteptare tot in acest scop Voivodul Petco Spirof cu banda lui precum si Voivodul Ivan Pasata din BITOLIA, care lucreaza impreuna cu ceilalti doi. Toti acesti Voivozi mi-au spus ca pana la primavara se vor ocupa cu introducerea de arme si bombe in Quadrilater, cu depozitarea lor in locuri sigure, cu gasirea de gazde si apoi vor incepe sa opereze bandele. In ziua de 30 Septembrie am fost in Sofia si prima intalnire pe care am avut-o aci a fost cu D-r TATARCEF HRISTU, vicepresedintele comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR care m-a invitat la el acasa, spunandu-mi ca acolo va fi o adunare interesanta.
Am doua zi la 1 Octombrie am fost acasa la dr., unde am avut intalnire cu urmatorii sefi revolutionari: V. PROTOGHEROF, presedintele comitetului, fost capitan in armata bulgara, Vasile Atanasof, Voivod din CUMANOVO, cu domiciliul la Osman-Pazar in Bulgaria; Tanea Nicolof din Melnik, Voivod; Cernopeief, Voivod vestit si Donciu, Voivod din Melnik. Cum ne-am intalnit toti acestia la Tatarcef, au sosit urmatoarele persoane din Quadrilater: 4 notabili din Balcik, 5 notabili din Dobrici, 2 notabili din Turtukaia, 3 notabili din Silistra.
преводът на останалия текст:
10/2. Дирекция "Полиция и Държавна сигурност"
17 октомври 1913 г. Тайната.
Г-н директор на полицията и Държавната сигурност
Плащайки за задачата, която бихте ми дали в България, имам честта да съобщя резултатите от моето изследване: на 28 септември бях в Русчук (Русе), където се срещнах с инженер Никола ТУФЕКЧИЕВ, инженер в Б.Д.Ж. на Русчук, изтъкнат член на Централен македоно-български революционен комитет в София.
[...]
Това Никола ТУФЕКЧИЕВ е брат с Наум ТУФЕКЧИЕВ, смесен в корабния бизнес на "Зора", разбит по румънските брегове, натоварен с оръжия и патрони, предназначени за Македоно-българския революционен комитет в София, да бъдат въведени в Добруджа и да бъдат раздадени на българското население там.
В Русчук срещнах Войводата Георги (?) Чаушов/Чаушев, който ми каза, че е с цялата група, която е поръчал в Русчук, където чака заповеди от София да отидат в Южна Добруджа, за да действа според инструкциите, които ще получи.
Той ми каза, че в Свищов все още чака за тази цел Воевода Петко Спиров с групата си, както и Войвод Иван Пашата от Битолия, който работи заедно с другите двама. Всички тези Войводи ми казаха, че до пролетта ще се занимават с въвеждането на оръжия и бомби в Южна Добруджа, с тяхното съхранение на безопасни места, намиране на домакини и след това започване на работа на бандите. На 30 септември бях в София и първата среща, която имах с д-р ТАТАРЧЕВ ХРИСТО, вицепрезидент на Централния МАКЕДО-БЪЛГАРСКИ революционен комитет, който ме покани в дома си и ми каза, че ще има интересно събиране. ,
Имах втория ден на 1 октомври, където се срещнах със следните революционни шефове: В. ПРОТОГЕРОВ, председател на комисията, бивш капитан в българската армия, Васил Атанасов, войвода от КУМАНОВО, седалище в Осман-Пазар в България ; Таню/Таньо Николов от Мелник, Войвод; ЧЕРНОПЕЕВ, известен войвода, Дончев, воевод от Мелник. Както всички се срещнахме в ТАТАРЧЕВ от Южна Добруджа пристигнаха: 4 първенци от Балчик, 5 първенци от Добрич, 2 първенци от Тутракан, 3 първенци от Силистра.
https://www.librariaonline.ro/stiinte_umaniste/istorie/tratat/cadrilaterul_politica_bulgarilor_fata_de_romania_otomanii-mehedinti_mircea_valcu-p10019487
https://www.librarultau.ro/carte/cadrilaterul-politica-bulgarilor-fata-de-romania-otomanii--i22277
1
Рум. срещу македонизма
06.04.2022 01:28:55
0
0
Румънска сбирка от исторически документи е сред най-добрите доказателства че ВМРО беше българска организация!
От книгата (сбирка от документи) "Cadrilaterul. Politica bulgarilor fata de Romania. Otomanii" ("Четириъгълникът [тоест Южна Добруджа]. Политиката на България спрямо Румъния. Османците"), стр. 41
Това е том 10 от серията "Dezvaluiri. Fata necunoscuta a istoriei Romaniei" (Разкрития. Непознатото лице на историята на Румъния) с автор Mircea Valcu (Мирча Вълку), ISBN: 978-973-88703-9-0
[Бележка: Румънският "историк" е и с българско име, и с българско презиме (Mircea = Мирчо/Мирко/Мирче, Valcu = Вълчев/Вълков/Вълчов въпреки че е голям анти-българин (беше, понеже сега е мъртъв). Много смешен човек!]
За "соработката" между "етническо-македонските" революционери с българските такива от окупираната от Румънско Южна Добруджа. Как всъщност Др. Христо ТАТАРчев ["бугарин-татарин" но Христо Татарчев беше етнически македонец, според "историчарите"; друг пример КУМАНово, като и куманите бяха тюрки!], Протогеров и други "етнически македонци" бяха предали интересите на днешните (предимно анти-български настроени) "етнически македонци" и се интересуваха за борбата на техните "врагове" срещу Румъния, тоест за съпротивата на българите в Добруджа срещу Румънско.
Am doua zi la 1 Octombrie am fost acasa la dr., unde am avut intalnire cu urmatorii sefi revolutionari: V. PROTOGHEROF, presedintele comitetului, fost capitan in armata bulgara, Vasile Atanasof, Voivod din CUMANOVO, cu domiciliul la Osman-Pazar in Bulgaria; Tanea Nicolof din Melnik, Voivod; Cernopeief, Voivod vestit si Donciu, Voivod din Melnik. Cum ne-am intalnit toti acestia la Tatarcef, au sosit urmatoarele persoane din Quadrilater: 4 notabili din Balcik, 5 notabili din Dobrici, 2 notabili din Turtukaia, 3 notabili din Silistra.
Преводът ми от част от доклада на румънски шпионин, "инфилтриран"/просмукан сред българите:
Следващият ден, 1 октомври, отидох вкъщи на др. [Христо Татарчев] където съм се срещнал със следващите революционни вождове: В. Протогеров, председателят на Комитета, бивш капитан (или командир на рота) в българската армия, Васил Атанасов, войвода от Куманово който сега живее в България, в гр. Осман-Пазар, Таня (Таню) Николов от Мелник: войвода, Чернопеев - известен войвода и Дончо (Дончев?) - войвода от Мелник. Веднага след като се събрахме в дома на Татарчев, пристигаха следващите лица из Южна Добруджа: 4 официални лица [от български етнически произход, обаче които бяха официални лица във вече румънската Южна Добруджа, например: в администрацията и т.н.] от Балчик, 5 от Добрич, 2 от Тутракан и 3 от Силистра.
От доклада излиза че македонските българи от днешна Северна Македония оказа помощ на уж "враговете" им, добруджанските българи.
За Христо Татарчев северномакедонската википедиа казва че е бил етнически македонец и патриот (тоест: нито етнически българин, нито етнически македонец, предател на етническите македонци).
Цитати от страницата на тази википедиа за него:
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2
Македонија не е една колонија, која би можела да се третира на сфери на влијанија... македонскиот народ не може да трпи слични комбинации за делба на неговата родна земја.[7]
Македонија била и си останува култ на македонскиот народ, на неговата религија, род, јазик, на реликвиите на нејзините дедовци и прадедовци.[13]
Цитат от страницата на Александър/Александар Протогеров от северномакедонската википедиа:
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2
По прашањата за автономија и независност на Македонија, одговара на д-р Христо Татарчев:
„Македонското прашање е бугарско прашање, затоа што Македонија во нејзиниот голем дел е населена со Бугари и јас сум од тие Бугари.".[6]
Целият тескт на доклада в оригинален език (румънски), тоест целият цитат от книгата на Вълку:
стр. 41
10/2. Directiunea Politiei si Sigurantei Generale
17 Octombrie 1913. Secret.
D-lui Director al Politiei si Sigurantei Generale
Achitandu-ma de insarcinarea ce ati binevoit a-mi da in Bulgaria, am onoare a va comunica rezultatul cercetarilor mele: in ziua de 28 Septembrie am fost in Rusciuk unde am intalnit pe inginerul Nicola Tufeccieff, inginer la atelierele pentru repararea locomotivelor C.F.B. din Rusciuk, membru marcant al Comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR din Sofia.
[...]
Acest Nicola Tufeccieff este frate cu Naum Tufeccieff, amestecat in afacerea vasului "Zora", naufragiat pe coastele romanesti, care era incarcat cu arme si cartuse destinate de comitetul revolutionar macedo-bulgar din Sofia, sa fie introduse in Dobrogea si distribuite populatiunei bulgare de acolo. In Rusciuk am mai intalnit pe Voivodul Gh. Ciausoff care mi-a spus ca se afla cu intreaga banda pe care o comanda in Rusciuk, unde asteapta ordine de la Sofia pentru a trece in Quadrilater spre a opera conform instructiunilor ce va primi.
El mi-a spus ca la Sistov se afla in asteptare tot in acest scop Voivodul Petco Spirof cu banda lui precum si Voivodul Ivan Pasata din BITOLIA, care lucreaza impreuna cu ceilalti doi. Toti acesti Voivozi mi-au spus ca pana la primavara se vor ocupa cu introducerea de arme si bombe in Quadrilater, cu depozitarea lor in locuri sigure, cu gasirea de gazde si apoi vor incepe sa opereze bandele. In ziua de 30 Septembrie am fost in Sofia si prima intalnire pe care am avut-o aci a fost cu D-r TATARCEF HRISTU, vicepresedintele comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR care m-a invitat la el acasa, spunandu-mi ca acolo va fi o adunare interesanta.
Am doua zi la 1 Octombrie am fost acasa la dr., unde am avut intalnire cu urmatorii sefi revolutionari: V. PROTOGHEROF, presedintele comitetului, fost capitan in armata bulgara, Vasile Atanasof, Voivod din CUMANOVO, cu domiciliul la Osman-Pazar in Bulgaria; Tanea Nicolof din Melnik, Voivod; Cernopeief, Voivod vestit si Donciu, Voivod din Melnik. Cum ne-am intalnit toti acestia la Tatarcef, au sosit urmatoarele persoane din Quadrilater: 4 notabili din Balcik, 5 notabili din Dobrici, 2 notabili din Turtukaia, 3 notabili din Silistra.
преводът на останалия текст:
10/2. Дирекция "Полиция и Държавна сигурност"
17 октомври 1913 г. Тайната.
Г-н директор на полицията и Държавната сигурност
Плащайки за задачата, която бихте ми дали в България, имам честта да съобщя резултатите от моето изследване: на 28 септември бях в Русчук (Русе), където се срещнах с инженер Никола ТУФЕКЧИЕВ, инженер в Б.Д.Ж. на Русчук, изтъкнат член на Централен македоно-български революционен комитет в София.
[...]
Това Никола ТУФЕКЧИЕВ е брат с Наум ТУФЕКЧИЕВ, смесен в корабния бизнес на "Зора", разбит по румънските брегове, натоварен с оръжия и патрони, предназначени за Македоно-българския революционен комитет в София, да бъдат въведени в Добруджа и да бъдат раздадени на българското население там.
В Русчук срещнах Войводата Георги (?) Чаушов/Чаушев, който ми каза, че е с цялата група, която е поръчал в Русчук, където чака заповеди от София да отидат в Южна Добруджа, за да действа според инструкциите, които ще получи.
Той ми каза, че в Свищов все още чака за тази цел Воевода Петко Спиров с групата си, както и Войвод Иван Пашата от Битолия, който работи заедно с другите двама. Всички тези Войводи ми казаха, че до пролетта ще се занимават с въвеждането на оръжия и бомби в Южна Добруджа, с тяхното съхранение на безопасни места, намиране на домакини и след това започване на работа на бандите. На 30 септември бях в София и първата среща, която имах с д-р ТАТАРЧЕВ ХРИСТО, вицепрезидент на Централния МАКЕДО-БЪЛГАРСКИ революционен комитет, който ме покани в дома си и ми каза, че ще има интересно събиране. ,
Имах втория ден на 1 октомври, където се срещнах със следните революционни шефове: В. ПРОТОГЕРОВ, председател на комисията, бивш капитан в българската армия, Васил Атанасов, войвода от КУМАНОВО, седалище в Осман-Пазар в България ; Таню/Таньо Николов от Мелник, Войвод; ЧЕРНОПЕЕВ, известен войвода, Дончев, воевод от Мелник. Както всички се срещнахме в ТАТАРЧЕВ от Южна Добруджа пристигнаха: 4 първенци от Балчик, 5 първенци от Добрич, 2 първенци от Тутракан, 3 първенци от Силистра.
https://www.librariaonline.ro/stiinte_umaniste/istorie/tratat/cadrilaterul_politica_bulgarilor_fata_de_romania_otomanii-mehedinti_mircea_valcu-p10019487
https://www.librarultau.ro/carte/cadrilaterul-politica-bulgarilor-fata-de-romania-otomanii--i22277
