Той участва в Парижката мирна конференция, където отстоява националните интереси на страната ни, опитвайки се да я спаси от тежките санкции, които победителите се стремят да и наложат
Автор: Атанас Коев
На 7 април се навършват 100 години от смъртта на изявения български книжовен деец, учен, публицист и преводач от края на XIX и началото на ХХ век Атанас Шопов.
Той е роден в Панагюрище на 18 януари 1855 г. в родолюбиво българско семейство. Първоначално учи в местното класно училище, а след това продължава образованието си във Военномедицинското училище в турската столица Цариград.
Паметна плоча на Атанас Шопов в родното му Панагюрище. Източник: Уикипедия
След поражението на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. Атанас Шопов прави обиколка на някои от пострадалите по време на бунта от турския аскер и башибозук райони в българските земи. Впечетленията си от видяното той подробно описва и публикува във вестник „Стара планина“.
След излизането на неговите материали за жестокистите, извършени от османския поробител, властите издават заповед за арестуването му. За да не бъде заловен емигрира в Русия.
Когато започва подготовката за Руско-турската война (1877-1878 г.) видният панагюрец се включва като доброволец във формиращото се Българско опълчение. След началото на войната взема дейно участие в нея. За проявените от него смелост и героизъм по време на военните действия е награден с орден „Св. Александър“.
След освобождението на България от османско владичество Шопов заминава за руската столица Санкт Петербург, за да следва право. Когато се дипломира като юрист, специализира в Сорбоната в Париж, придобивайки солидно за времето си образование.
В периода 1884-1897 г. видният панагюрски правист е назаначен за секретар на Българската екзархия в Цариград. На този пост той развива активна дейност за подпомагане на сънародниците си в останалите под турска власт Македония и Одринска Тракия.
От 1897 до 1913 г. е на дипломатическа работа, като първоначално е български търговски агент в Солун в периода 1897-1908 г., а след това е генерален консул в същия град от 1909 до 1913 г.
В 1884 г. е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Атанас Шопов при пътуването си до Света гора с група съпровождачи, 27 юли 1912 г., Зографски манастир. Източник: vreme2001.com
След края на Първата световна война Атанас Шопов продължава дейността си като дипломат. Той е включен в състава на българската делегация, която участва в Парижката мирна конференция, за да подпише мирния договор със страните победителки от Антантата. На форума последователно отстоява националните интереси на страната ни, опитвайки се да я спаси от тежките санкции, които победителите се стремят да и наложат.
В периода 1887-1891 г. като секретар на екзархията Шопов предприема дълго путуване из останалите под османска власт Одринска Тракия и Македония. В резулат на своите наблюдения и проучвания той издава два труда, които предизвикват небивал интерес в България. Те са озаглавени „Народността и езика на македонците“ (излязъл от печат през 1888 г.) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“(1893 г.).
Автор е на редица други литературни и исторически съчинения, сред които се открояват: „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 година. Дневници на един бунтовник“, „Из новата история на българите в Турция“, „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците “ и др.
Видният книжовник и дипломат умира в София на 7 април 1922 г., като е погребан по подобаващ начин за народополезната му дейност.
Понастоящем Румъния иска част от българска акватория.
Litigiu romano-bulgar pentru un perimetru strategic de 17 kilometri patrati, in dreptul Cadrilaterului
30 Aprilie 2017
http://stiri.tvr.ro/litigiu-romano-bulgar-pentru-un-perimetru-strategic-de-17-kilometri-patrati--in-dreptul-cadrilaterului_817130.html#view
(превод:) Румънско-български спор за СТРАТЕГИЧЕСКИ периметър (тоест акватория) от 17 км2 които се намират пред/отсреща "Кадрилатер-а"
(Cadrilater/Кадрилатер = Четириъгълник, румънско погрешно название на Южна Добруджа, първоначално означаващо територия между четирите османски укрепени градове: Силистра, Русе, Шумен и Варна, територия от която Румъния успя да открадне само част, в това число и гр. Силистра; когато става дума за обикновена геометрийна фигура се използва patrulater/патрулатер, като и двете означават "четириъгълник")
Marti, 02 Mai 2017
Pe langa problema minoritatii romane, litigiu romano-bulgar pentru un perimetru strategic de 17 kilometri patrati, in dreptul Cadrilaterului
http://www.rgnpress.ro/rgn_17/categorii/analize-interviuri/24643-2017-05-02-09-30-07.html?jjj=1515595901725&jjj=1535599611166
връзката е изтрита обаче може да се върне чрез сайтове на интернет архивиране:
https://web.archive.org/web/20190602081214/http://www.rgnpress.ro/rgn_17/categorii/analize-interviuri/24643-2017-05-02-09-30-07.html
Доколкото ми е известно, през 1940 г., когато Румъния беше принудена да ви върне Южна Добруджа, българските власти са направили редица малки отстъпки в полза на Румъния, например свободно пътуване на румънски граждани от новата (за 1940 г., иначе старата, преди 1913 г. съществувала) бг-румънска граница до Тутракан, нещо касаещо морския фар в Шабла и Калиакра и т.н.
Срещу тези (малки) отстъпки от страна на България от 1940 г. сега можете да изисквате от Румъния да отстъпи от намерението си да открадне част от българската акватория (като и отстъпките от 1940 г. бяха направени в дух на приятелството). Има слух (не знам дали отговаря на истината) по интернет според който, чрез придобиването на тази малка част от бг. акватория, Румъния ще граничи пряко с Турция по водния път на Черноморието.
Както и да е, ако България беше в състояние да направи отстъпки на Румъния през 1940 г., защо Р. да не може да се отървава от този си морален дълг спрямо Бг. в настоящо време?
Цитат от текста на Крайовска спогодба за отстъпка:
"Domnule Presedinte,
Am onoarea a Va comunica cele ce urmeaza:
Tinand seama de dorinta Guvernului Roman, Guvernul Bulgar este hotarit sa acorde inlesniri deosebite persoanelor ce calatoresc in automobile de turism pe soseaua Turtucaia (Toutrakan) - Silistra, in privinta trecerii si a formalitatilor vamale.
Comisiunea mixta, prevazuta la articolul VI al Tratatului incheiat la Craiova intre Romania si Bulgaria, va fi insarcinata cu elaborarea unui regulament cu privire la inlesnirile de mai sus, precum si la durata lor.
Va rog sa primiti, Domnule Presedinte, incredintarea inaltei mele consideratiuni."
По-подобрно за тази тема в книгата: "Tratatul intre Romania si Bulgaria, semnat la Craiova la 7 septembrie 1940 : Trecut si prezent", автор: Aurel Preda-Matasaru (ISBN 9735888017, 9789735888015)
и
https://lege5.ro/Gratuit/g42dknrx/tratatul-intre-romania-si-bulgaria-semnat-la-craiova-la-7-septembrie-1940-precum-si-anexele-sale&d=2017-04-28/3
