Умеят ли българите да „хващат“ дезинформацията


Умеят ли българите да „хващат“ дезинформацията
08 Април 2022, Петък


Тенденцията българите да се доверяват повече на европейските институции, отколкото на собствените си политици, се запазва

Автор: Светлана Николова

За голям процент от българите дезинформацията е сериозен проблем, който дори застрашава демокрацията. В това са убедени над 70 на сто от запитаните българи в проучване на „Стандартен евробарометър“. Данните са включени в национален доклад за страната.

От запитването става ясно, че българите, както и гражданите от Европейския съюз като цало, имат известно доверие на медиите, но са силно критично настроени към определени медийни канали, които се припознават като платформи за генериране на фейк новини.

Проблемът е, че липсата на кредит на доверие към медиите е за сметка на социалните мрежи. Все повече българи се доверяват на написаното във Фесбук, например и нямат изработен рефлекс да проверяват информацията и в други източници.

Темите, които се ползват с ниско доверие сред българите, са свързани с ваксините срещу коронавирус. Това обяснява и фактът, че 56 на сто от запитаните казват, че не са ваксинирани. Докато процентът за Европейския съюз в това отношение е едва 15. 

Тенденцията българите да се доверяват повече на европейските институции, отколкото на собствените си политици, се запазва. Това обяснява и ниският рейтинг, с който се ползват пред обществото правителството, Народното събрание и съдебната власт.

Като очаквания обаче, българите са по-отпимистично настроени за бъдещето на европейските граждани. Там процентът е значително по-висок от средноевропейското ниво.


В категории: Новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
contraRGNPRESS
10.04.2022 20:59:06
0
0
A.
Повтарям: румънците не считат румъно-езичните цигани в Румъния за братя/румънци, обаче когато става дума за румъно-езичните цигани в България: "Мили братя 'рудари'! Ще ви спасим от българизация [иначе доброволна]!" и т.н., и т.н.
През времето на Втората Световна Война някои от тези румъно-езични цигани, заедно с някои от цигано-езичните цигани са били изпратени на сила от фашистка Румъния в концлагери в Приднестровие (което по онова време беше дадена от Германия на Румъния да го "администрира"), въпреки че те протестираха, подчертавайки че те не говорят цигански (тоест: не били цигани).
Това пише в том 9 на "Istoria romanilor""История на румънците", излизан от печат през 2008 г. в издателство Univers Enciclopedic, под егидата на "Румънската Академия" (ISBN 978-973-45-0565-4)
Снимка на тома тук:
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-ix

B.
Доколкото за 160 000-те румънци в България: това може да е само общия брой на румънците + власите + румъноезичните цигани.
За сравнение в Сърбия в средата на 19. век имаше (през 1846 г.) 97 215 румънци/власи, през 1866 г. - 127 402.
Това са данни от книгата Записки Императорскаго Русскаго географическаго обшчества [по отделению етнографии], том третий, 1873 г. (страница 238-239)
http://www.zajednicavlahasrbije.com/Zapiski%20imperatorskago%20Russkago%20geograficeskago%20obsestva.pdf
Тогава Войводина не беше част от Сърбия, като там живеят днес около 30 000 румънци, много по-малко от онези в Тимошка Покрайнина ("Тимочка Краина").
Според неофициални данни на представителите на румънците в Сърбия днес в този район живеят около 250-300 000 души.
Значи, от 1846 г. до 2022 г. броят на румънците в Сърбия е нараснал само от 97 215 до (около) 300 000 (тоест 3 пъти повече), докато общото население на Сърбия в същото време е нараснал от 913 160 до 7 186 862 души (> 7 пъти повече).
(Официалните сръбски данни сочат обаче (за най-новото сръбско преброяване от 2011 г.) само 35,330 власи и 29,332 румънци.)

https://rgnpress.ro/2022/04/07/noaptea-mintii-autoritatile-bulgare-vor-sa-arunce-in-strada-singura-institutie-de-cultura-si-educatie-a-celor-peste-160-000-de-romani-din-bulgaria-guvernul-de-la-bucuresti-doarme/
"La primul recensamant, efectuat in 1905, au fost recunoscuti in Bulgaria aproximativ 80.000 de romani, cifra care apare si in statisticile din 1910. Dupa fixarea frontierelor din 1920, recensamintele bulgare indica pentru romanii de limba daco-romana cifra de 57.312, iar pentru macedo-romani 1749. In anul 1926, statul bulgar recunostea, in statisticile sale, prezenta a 83.746 de romani."

Така че нищо учудващо че през 1926 г. данните на българското преброяване сочат 83 476 руъмнци, докато данните от най-новото бг. преброяване от 2011 г. сочат 819 румънци и 5523 души с майчин език румънски.
Вероятно сред онези 83 476 румънци обитавали България през 1926 г. много бяха румъно-езични цигани с румънски роден език (познати в България под имената "вретенари, копанари, коритари" и в Румъния като "рудари")
Това означава асимилация/претопяване на румънците и в Сърбия, и в България.

Защо имаше през 2011 г. само 819 румънци в България докато хората с румънски майчин език бяха 5523?
Това най-вероятно са румъно-езични цигани които знаят че говорят (архаичен/диалектен) румънски език като същевременно знаят че не са румънци и се декларират или българи, или "рудари".
Това може да се обясни и с децата от смесени българо-румънски бракове: децата говорят румънски като майчин език, са наполовина румънци, наполовина българи обаче се декларират като българи понеже живеят в България.

Освен това, през 1940 г. някои от румънците в "стара България" (без Южна Добруджа) са се преместили да живеят в Румъния, подобно на някои от българите които обитаваха Румъния, извън Добруджа които са се преместили товага в България.
(Размяна на населението между България и Румъния от 1940 г. беше задължена само за българите в Северна Добруджа (които бяха принудени да се изселват и преместят в България) и румънците в Южна Добруджа (които бяха принудени да се изселят и да се прехвърлят в останалата територия на новата, по-малка Румъния). За всички други етнически българи от Румъния и етнически румънци от България изселването и преместването в другата държава не бяха задължителни)
Така че няма как да има 160 000 румънци понастоящем в България.

Освен преувеличеното число, повечето (огромното болшинство) румъно-езични жители на България са цигани с румънски роден език, а не румънци, нито пък власи (=хора с румънски роден език обаче с българско етническо/национално самоопределение)

книга "Становнищо Народне Републике Србийе од 1834-1953", стр. 11
https://pod2.stat.gov.rs/ObjavljenePublikacije/G1953/pdf/G19534002.pdf
Демографија Србије
https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%98%D0%B5#%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%B0_2011._%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5
Еволутиа демографица а романилор дин Сербиа
https://ro.wikipedia.org/wiki/Evolu%C8%9Bia_demografic%C4%83_a_rom%C3%A2nilor_din_Serbia
Демограпхиц хисторй оф Сербиа
https://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_history_of_Serbia

Третата национална катастрофа
18.10.2010
https://kostadin.eu/2010/10/18/%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0/
star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
"Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско)."
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки