На 12 април се навършват 150 години от рождението на един от видните политически и държавни дейци на Царство България
Автор: Атанас Коев
На 12 април се навършват 150 години от рождението на Никола Мушанов – един от видните политически и държавни дейци на Царство България, дългогодишен водач и изявен лидер на Демократическата партия, премиер на страната в периода 1931-1934 г.
Със своята дейност на отявлен антикомунист след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. той се нарежда сред борците за свобода и демокрация срещу налагащия се в страната комунистически режим.
Бъдещият политик започва земния си път в Дряново на 12 април 1872 г. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за Франция, където завършва право в Екс ан Прованс.
Когато се дипломира като юрист, се завръща в България и първоначално започва работа като съдия в Стара Загора. Впоследствие е назначен за прокурор. Продължава да работи на този пост и след като се премества да живее във Варна.
В морската столица Никола Мушанов постепенно става симпатизант на формиращата се по това време Демократическа партия. Следват единадесет години адвокатстване в Русе, където младият юрист се влива в редовете на демократите. Той бързо се налага като един от водещите дейци на партията, а през 1908 г. е избран за председател на Централното бюро на организацията.
Никола Мушанов
При първото управление на Демократическата партия в периода 1908-1911 г. Мушанов първоначално е министър на народното просвещение, а след това възглавява Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Като просветен министър видният дряновски политик успява през 1908 г. да прокара Закон за народното просвещение, в който изцяло залягат възгледите на демократите за развитието на просветното дело в България.
След като през 1911 г. Демократическата партия минава в опозиция, Никола Мушанов работи усилено за организационното укрепване на политическата формация. Той посреща с голяма радост началото на Балканската война, присъединявайки се открито към всенародния ентусиазъм и възторг. Скоро обаче е силно разочарован и потресен от последвалата първа национална катастрофа за страната ни.
Дряновският политик се обявява остро срещу въвличането на България в Първата световна война към Централните сили, начело с Германия. Когато през юни 1918 г. демократите отново идват на власт, Мушанов е включен в състава на новото правителство като министър на благоустройството и строежите, а от октомври 1918 г. е министър на железниците. Впоследствие в коалиционния кабинет на Теодор Теодоров той оглавява Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
След като земеделците идват на власт, Мушанов се обявява открито срещу тяхното управление. Той активно участва в акцията на Конституционния блок, провела се в Търново през септември 1922 г., насочена срещу БЗНС, и е сред от лидерите на блока.
След провала на акцията е арестуван и хвърлен в затвора, с намерение да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа. Излиза на свобода след Деветоюнския преврат от 1923 г. и веднага се включва в редовете на управляващия Демократически сговор. В 1924 г. подкрепя действията на Александър Малинов за възобновяване дейността на Демократическата партия.
Когато през 1931 г. се съставя правителство на спечелилия изборите Народен блок, Никола Мушанов е включен в състава му отново като министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г., след оттеглянето на Малинов от премиерския пост, цар Борис III го назначава за министър-председател на България, като едновременно е и външен министър на страната.
Превратът от 19 май 1934 г. го сваля от власт, но той продължава политическата си дейност, макар и полулегално.
След началото на Втората световна война дряновският политик се обявява против въвличането на страната ни към държавите от хитлеристката коалиция. Същевременно той е против въоръжената борба на нелегалната опозиция и отказва да влезе в редовете на Отечествения фронт.
В началото на септември 1944 г. Никола Мушанов дава съгласието си да бъде включен в кабинета на Константин Муравиев като министър без портфейл. Когато на 9 септември правителството е свалено от власт чрез преврат, той е арестуван от отечественофронтовската власт. През 1945 г. е съден от т.нар. Народен съд и е осъден на една година затвор и две години лишаване от граждански права заради участието му в правителството на Муравиев. През 1946 г. е освободен от затвора, поради изтичането на присъдата му.
След като излиза на свобода, възстановява Демократическата партия и повежда открита борба с установяващия се в страната комунистически режим. Заради тази своя дейност Мушанов многократно е арестуван от отечественофронтовската власт и пращан в затвора. След това е въдворен в провинцията – първоначално в Търново, а след това в Заград.
Непрекъснатият тормоз, упражняван от комунистите над видния наш политик, разклаща здравето му и той умира на 10 май 1951 г. в София на 79-годишна възраст. Така си отива един от големите български държавници, работили дълги години за благото на страната ни.
След демократичните промени, настъпили у нас през есента на 1989 г., изявеният дряновец е реабилитиран посмъртно на 26 август 1996 г. от Върховния съд на Република България. Така името му е изчистено от позорното петно „враг на народа“, лепнато му от комунистическия режим.
