Защо има основания да се притесняваме от тяхното наличие, дори когато те не надвишават европейските стандарти за безопасност
Перфлуорните химикали, скрити зад абревиатурата PFAS, са група трудни за разграждане изкуствени химикали, за които има доказателства, че вредят на човешкото здраве. Те се използват в различни индустрии през последните над осемдесет години и могат да бъдат открити в храните, в продукти за домашна употреба и дори на работното място.
През последните години обаче присъствието им най-вече в чешмяната вода води до все повече изследвания от страна на органите за безопасност на водите, храните и околната среда.
Според американската Агенция за защита на околната среда (US Environmental Protection Agency) налице са доказателства, че излагането на PFAS може да окаже сериозни негативни ефекти върху човешкото здраве. Резултатите от епидемиологични проучвания при хора показват по-високи нива на холестерол, ниско тегло при раждане, неблагоприятно влияние върху имунната система, рак и нарушение на хормоните на щитовидната жлеза.
PFAS попадат в околната среда, включително и в питейната вода, чрез въздуха или през отпадъчните води на фабрики, които използват тези вещества. Това става и при употребата например на пожарогасители, които ги съдържат.
Съществуват много видове от тези химични вещества, за ефекта от които напоследък текат все повече изследвания.
Достатъчно строги ли са европейските норми по отношение излагането на човешкия организъм на PFAS в питейната вода? Или казано с други думи, достатъчно ниски ли са праговете на тяхната концентрация, така че действително водата да отговарят на категорията „безопасна“ за ползване?
Проведено от Фламандската агенция по околна среда (VMM) проучване за наличието на PFAS в чешмяната вода в Белгия в голяма степен илюстрира потенциалния свързан с тези химикали проблем.
На пръв поглед резултатът е обнадеждаващ, а именно: европейските стандарти не са надвишени никъде. Нито една проба на питейна вода не надхвърля стандарта от 100 нанограма на литър за двадесет вида PFAS, посочени в Европейската директива за питейна вода. Въз основа на този европейски стандарт изглежда няма много причини за безпокойство.
Притесненията идват от друга норма – тази на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). В този случай прагът за четири комбинирани PFAS възлиза на 4,4 нанограма на килограм телесно тегло на седмица, което се свежда до 4 нанограма на литър питейна вода. Този стандарт е установен при 13 процента от превишените измервания.
„Има много дискусии относно тази препоръчителна граница на експозиция“, изтъква Катриен Смет от Фламандската агенция по околната среда.
По поръчка на екологичната организация Fundamental Right Свободният университет в Амстердам (VU University Amsterdam) е провел мащабно проучване за наличието на PFAS в различни риби, хранителни продукти и в чешмяната вода в Антверпен. Високите нива отново повдигат въпроса за необходимостта от по-строги стандарти.
От своя страна, Холандският здравен институт (RIVM) е установил, че седмичният общ прием на PFAS чрез храна и питейна вода в Холандия е по-висок от стойността на ЕОБХ и че това е „нежелателно“. Институтът силно препоръчва на правителството „да намали количеството PFAS в чешмяната вода“.
В тази насока фламандският министър на околната среда Зухал Демир дори уведоми, че Фландрия ще поеме водещата роля заедно с Холандия в посока намаляване на смятаните за безопасни концентрации на PFAS според стандартите на ЕОБХ.
