На среща в Стрелча от бранша дискутираха акценти от подготвяната национална стратегия за розата
Автор: Десант
Държавата да определи за розопроизводството статут на стратегически за страната ни сектор – за това ще настояват браншовите организации. Това стана ясно след работна среща в Стрелча, проведена в края на миналата седмица, на която присъстваха представители на Националната асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК), сдружение „Българска розова долина“, асоциация „Биопродукти“, „Професионалната асоциация на розопроизводителите в България“, Института по розата и етеричномаслените култури, както и някои от най-големите розопреработватели в страната.
„Тази среща е важна стъпка за развитието на сектора, защото показа, че имаме желание и възможност да работим заедно, да се обединим и да защитим пред държавата общите интереси на розопроизводителите и преработвателите. Това е пътят за устойчив растеж,“ това коментира инж. Веселин Ганчев от БНАЕМПК, който бе и домакин на работната група.
Сред най-дискутираните теми на срещата беше употребата на препарати и торове при отглеждането на розите, което влияе чувствително на обемите добив и на качеството на розовото масло. Христо Николов пое ангажимент от името на „Професионалната асоциация на розопроизводителите в България“, съвместно а Аграрния университет и Института по розата и етеричномаслените култури да разработят програма за обработка на насажденията.
За целта, организациите ще имат нужда от подкрепата на МЗХГ при провеждането на анализите на препаратите, както и за утвърждаване на програмата, след което ще бъде проведена информационна кампания сред розопроизводителите.
В навечерието на предстоящия розобер, браншовиците се ангажираха да участват активно в контрола на незаконните пунктове за изкупуване на розов цвят, които ощетяват изрядните български розопроизводители и преработватели, както и българската държава, като подават сигнали по време на кампанията.
От бранша ще продължат да настояват пред МЗХГ за обвързано финансиране на сектора. Според тях изплащането на стимули на база на килограм набран и реализиран розов цвят ще гарантира, че общественият ресурс се инвестира в работещите стопанства, които създават реална икономическа стойност, вместо да „потъва“ на база площта на насаждения, които често се оказват неглижирани с години.
Те ще настояват още розопреработвателите да бъдат освободени от акциз на горивата на фона на кризата, както и за възможности за сключване на многодневни трудови договори за заетите в розопроизводството.
На срещата беше взето още решение организациите да обединят усилия за изработване на механизми, които да стимулират българските производители и търговци на сувенири и козметика да ползват натурално-ароматични продукти от българска маслодайна роза, произведени в България, вместо вносна синтетика.
Приоритет на работната група в следващите няколко седмици ще бъде финализирането на текстовете на националната стратегия за розата, които да бъдат предложени на МЗХГ като обща позиция на всички в бранша.
„Обединихме се около много общи позиции, като най-важното е да извоюваме за розопроизводството статут на стратегически сектор – това ще е историческа стъпка, която ще върне българската роза там, където й е мястото – като лидер на световния пазар и изпълнен със съдържание символ на България,“ коментира след срещата Владимир Стоянов, председател на сдружение „Българска розова долина“.
1. Относно Добруджа: българите имат повече права от румънците понеже най-старата топонимия там е българска, дори и пред-славянската (латинска и тракийска/гетска).
Румънските "историци" нямат обяснение защо топонимите Хыршова, Камена, Дырстор/Дристор не са наследени в румънски език от латински, а са заемки от български, ако румънците наистина са живели там отпреди заселването на славяните и прабългарите продължително, без "пауза", до наши дни.
На латински тези селищни имена звучаха: Карсиум, (Викус) Петра (превод: село Камък) и Дуросторум.
В същото време град Солун има аромунско име, пряко наследен от латински език, без българско, даже и без гръцко посредничество, Сърунъ/Съруна.
Тогава, през времето на възникването на името Съруна от Салона, румънците и аромунците живяха заедно като един народ, така че това име може да се сметне и за румънско.
Името на литературния латински език беше Тесалокика, докато на народно-латински Салона.
Румънските "историци" и "езиковеди" и днес твърдят че аромуните са румънци.
Румънските "историци" твърдят че аромуните са дошли в Солунско от днешна Румъния и нямат обяснение как аромунски скитащи пастири са наследили името от латински. докато уседнали румънци (и уж изконни) в Добруджа са заимствали старата топонимия от дошлите по-късно българи.
Просто, истината е че румънците са дошли от Солунско в Добруджа, като са се разминавали с аромуните. Те са дошли там по-късно, след като българите бяха заимствали старата топонимия от латински (и гетски/тракийски) език, а древното латинско име Викус Петра беше станало Камена. Да, там имаше романизирано (не румънизирано! различни неща са) латино-езично население при заселването на славяните и прабългарите, обаче техен късно-латински диалект не беше пра-румънски език, а различен латински диалект.
2. Що се отнася до Македония.
Древно-македонски език (истинският македонски) беше гръцки говор или език който най-много приличаше на гръцки, подобно на днешните латвиййски/литовски езици които най-много приличат на славянските езици (и двете категории са индо-европейските езици). Литовски и латвийски образуват категорията на балтийските езици.
Да предположим че днес няма повече балтийски езици, а руски език е единствения още съществуващ славянски език. Тогава руснаците биха имали исторически права не само спрямо Полша, Беларус, Украйна и т.н. а и спрямо териториите на Латвия и Литва, като най-близък народ на латвийците/литовците.
Това важи и за гърците и Егейска Македония.
3. За българските "историци":
Вие твърдите че при заселването на славяните и прабългарите в Балкански Полуостров ПОЧТИ цялото предишно население беше избито от скитащите народи, тоест ПОЧТИ цялото население на Добруджа, "Егейска Македония", днешните гръцка и турска Тракии.
Това ви давало основание/право да твърдите че тези територии били изконни български земи.
Защо тогава не примените същата логика относно (например) Добруджа на 18. век и пръвата половина на 19. век когато там ПОЧТИ не е имало българи?
Това го твърди дори и Любомир Милетич: той пише че старото българско население в североизточна България (тоест "изконното") беше ПОЧТИ изчезвал през 18-19. век с изключение на градското.
Той даже пише че цялото българско население, разположено южно от Добруджа до тогавашното село Имрихор, беше ново. Това включва целия стар български окръг Варна, както той съществуваше по времето на Милетич.
Българите се заселват в Добруджа предимно след русо-турската война от 1828-9 г. През 1940 г. българите от Северна Добруджа се изселват, ПОЧТИ всички.
А понастоящем отново ПОЧТИ няма българи в Северна Добруджа, както през 18. век и първата половина на 19.
Същото важи и за българите в турска Тракия (след "геноцида на тракийските българи").
Не можете да сте истински историци само с познания на факти обаче без елементарна логика.
Така че и вие сте историчари.
4. А за изконните гърци в южното българско черноморие?
Прочетете Иширков (статиите "Румънска Добруджа"), Романски (Народописна карта на нова румънска Добруджа) и Милетич където те признават че за разлика от северното българско черноморие (Южна Добруджа), по южното (Поморие, Несебър и т.н.) гърците през 1878 г. бяха изконното население, за разлика от бг., турците и останалите народности.
По онова време бг. "историци" имаха чувство за срам, докато после те твърдят и че Цариград е изкорен бъгларски град, и че Александър Македонски беше (пра)българин и т.н.
Нямате предели, нямате срам, обаче нямате и логика и ум, резултат: нямате Пирот, Ниш, "Егейска Македония" и много други земи (част от които наистина изконно български)
