Оказа се, че съмнителната проба на детето от Бургас е следствие на прекарани преди време респираторни инфекции
Автор: Десант
„Не се касае за този случай на остър хепатит, за който следим в Европа и света“, обяви директорката на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова. Тя коментира резултатите от изследването на съмнителната проба, взета от дете от Бургас.
По думите й причината за заболяване на бургазлийчето са прекарани преди време респираторни инфекции. В момента то се чувства добре и е изписано от болница.
В началото на месеца Националният център по заразни и паразитни болести започна тестове за наличието на хепатита в страната.
Европейският Център за контрол на заболяванията изиска от всички страни от Европейския съюз и Европейската икономическа общност да засилят информираността и да докладват за всички потвърдени и възможни случаи при деца.
1. Относно Добруджа: българите имат повече права от румънците понеже най-старата топонимия там е българска, дори и пред-славянската (латинска и тракийска/гетска).
Румънските "историци" нямат обяснение защо топонимите Хыршова, Камена, Дырстор/Дристор не са наследени в румънски език от латински, а са заемки от български, ако румънците наистина са живели там отпреди заселването на славяните и прабългарите продължително, без "пауза", до наши дни.
На латински тези селищни имена звучаха: Карсиум, (Викус) Петра (превод: село Камък) и Дуросторум.
В същото време град Солун има аромунско име, пряко наследен от латински език, без българско, даже и без гръцко посредничество, Сърунъ/Съруна.
Тогава, през времето на възникването на името Съруна от Салона, румънците и аромунците живяха заедно като един народ, така че това име може да се сметне и за румънско.
Името на литературния латински език беше Тесалокика, докато на народно-латински Салона.
Румънските "историци" и "езиковеди" и днес твърдят че аромуните са румънци.
Румънските "историци" твърдят че аромуните са дошли в Солунско от днешна Румъния и нямат обяснение как аромунски скитащи пастири са наследили името от латински. докато уседнали румънци (и уж изконни) в Добруджа са заимствали старата топонимия от дошлите по-късно българи.
Просто, истината е че румънците са дошли от Солунско в Добруджа, като са се разминавали с аромуните. Те са дошли там по-късно, след като българите бяха заимствали старата топонимия от латински (и гетски/тракийски) език, а древното латинско име Викус Петра беше станало Камена. Да, там имаше романизирано (не румънизирано! различни неща са) латино-езично население при заселването на славяните и прабългарите, обаче техен късно-латински диалект не беше пра-румънски език, а различен латински диалект.
2. Що се отнася до Македония.
Древно-македонски език (истинският македонски) беше гръцки говор или език който най-много приличаше на гръцки, подобно на днешните латвиййски/литовски езици които най-много приличат на славянските езици (и двете категории са индо-европейските езици). Литовски и латвийски образуват категорията на балтийските езици.
Да предположим че днес няма повече балтийски езици, а руски език е единствения още съществуващ славянски език. Тогава руснаците биха имали исторически права не само спрямо Полша, Беларус, Украйна и т.н. а и спрямо териториите на Латвия и Литва, като най-близък народ на латвийците/литовците.
Това важи и за гърците и Егейска Македония.
3. За българските "историци":
Вие твърдите че при заселването на славяните и прабългарите в Балкански Полуостров ПОЧТИ цялото предишно население беше избито от скитащите народи, тоест ПОЧТИ цялото население на Добруджа, "Егейска Македония", днешните гръцка и турска Тракии.
Това ви давало основание/право да твърдите че тези територии били изконни български земи.
Защо тогава не примените същата логика относно (например) Добруджа на 18. век и пръвата половина на 19. век когато там ПОЧТИ не е имало българи?
Това го твърди дори и Любомир Милетич: той пише че старото българско население в североизточна България (тоест "изконното") беше ПОЧТИ изчезвал през 18-19. век с изключение на градското.
Той даже пише че цялото българско население, разположено южно от Добруджа до тогавашното село Имрихор, беше ново. Това включва целия стар български окръг Варна, както той съществуваше по времето на Милетич.
Българите се заселват в Добруджа предимно след русо-турската война от 1828-9 г. През 1940 г. българите от Северна Добруджа се изселват, ПОЧТИ всички.
А понастоящем отново ПОЧТИ няма българи в Северна Добруджа, както през 18. век и първата половина на 19.
Същото важи и за българите в турска Тракия (след "геноцида на тракийските българи").
Не можете да сте истински историци само с познания на факти обаче без елементарна логика.
Така че и вие сте историчари.
4. А за изконните гърци в южното българско черноморие?
Прочетете Иширков (статиите "Румънска Добруджа"), Романски (Народописна карта на нова румънска Добруджа) и Милетич където те признават че за разлика от северното българско черноморие (Южна Добруджа), по южното (Поморие, Несебър и т.н.) гърците през 1878 г. бяха изконното население, за разлика от бг., турците и останалите народности.
По онова време бг. "историци" имаха чувство за срам, докато после те твърдят и че Цариград е изкорен бъгларски град, и че Александър Македонски беше (пра)българин и т.н.
Нямате предели, нямате срам, обаче нямате и логика и ум, резултат: нямате Пирот, Ниш, "Егейска Македония" и много други земи (част от които наистина изконно български)
