Мястото беше добре познато: морската гара, а интересът, както винаги, бе голям
Автор: Пламен Петков
На 4 и 5 август Бургас стана за пети пореден път домакин на Spice music festival. Мястото беше добре познато: морската гара, а интересът, както винаги, бе голям.
N Trance откриха програмата с хитовете си: Set you free, Stayin’alive и Electronic pleasure. Последваха ги Paradisio. Техните най-големи хитове навремето бяха Bailando и Vamos a la discoteca. Характерно за този фестивал, е че групите изпълняват както свои, така и чужди хитове от 90-те години на миналия век.
Fun Factory са на сцената. Публиката припява хитовете им Doh Wah Diddy, I wanna be with you, Celebration, Close to you.
След тях излизат U96 за своя DJ сет. На екрана зад тях се редят един след друг хипнотизиращи образи. Големите им хитове: Love sees no colour, Love religion, Das Boot, Inside your dreams стигаха доста високо в класациите през 90-те. Тогава беше и бумът на техното, Love Parade събираше стотици хиляди по улиците на Берлин.
Ред е на D-r Alban. Той наистина е доктор, по-точно: има диплома за зъболекар. Само може да си мечтае обаче за цените, на които работят колегите му на Слънчев бряг. Започва да надъхва публиката, но май нещо не му харесва, защото казва: „This is катастрофа !“ Най-големият му хит, разбира се е „It’s my life” от 1992. Помня като излезе, че я пускаха по пет пъти на вечер в дискотеките. Аз бях малък, нямаше интернет и спорехме с другите деца дали Албан е бял или черен. За мен най-добрата му песен обаче е „Sing Hallelujah”.
Ето я и Alexia. Това е най-добрата изпълнителка на вечерта. Има и бенд с нея, пее на живо (което не може да се твърди за всички изпълнители). Хитовете й са: Uh la la la, Summer is crazy, Number one, но тя изпълнява и други песни, които са популярни от 90-те.
DJ Quicksilver закрива вечерта с DJ Set. Отново музика, позната ми от времето на Love Parade.
Но има и нещо, което ме дразни: много хора са насядали с гръб към сцената и не спират да ядат и говорят – какъв е смисълът да са тук?!
Вторият ден започва с Apache Indian и неговия голям хит Boom Shack-A-Lack. Той, разбира се, не е никакъв индианец, а индиец на име Стивън Капур. Разровете се за песните му с индийски ритми, доста са интересни.
Последван е от Culture Beat. Те не са в оригиналния си състав, както и доста от групите тук. Mr. Vain е най-големият им хит, изпяват го два пъти. За мен обаче Got to get it и Anything са по-добри песни.
Идва ред на българското участие на фестивала: Гумени глави. Те вече са в оригиналния си състав: Мишо Шамара, Вальо Кита и DJ Дидо Ди. Имат и подкрепата на Лил‘ Ша, Ева Мария и Дани Димитров от Deep Zone Pr., дори и Силвия от „Антибиотика“. Отдават почит на DJ Emotion, който беше и мой приятел, но загина нелепо в планината.
Сетът им е много добър. Може би вече не са първа младост, но се раздават все едно са на 20 години.
Следва ги Кейт Райън. От нея очаквах повече. На моменти гласът й изневерява и се губи. А иначе има хубави песни, като Voyage, voyge, Ella, Ella и Desenchantee.
Идва ред на тежката артилерия: Nana и Snap. Nana Kwame Abrokwa, както е цялото му име, казва на публиката, че е написал най-големия си хит „Let it rain” в памет на починалата си майка. Изпълненията на хедлайнерите нямат нужда от коментар, очаквано добри са.
Последен на сцената е Lucenzo с химна на всички аниматори на Слънчев бряг: Danza Kuduro. Лученцо, както биха се изразили колегите „британци“ от Диема +: „Не е моята чаша чай“.
Dian Solo закрива фестивала с очаквано добър DJ Сет.
Не мога да кажа, дали това беше най-доброто издание на фестивала. Но искам да посветя репортажа си на един човек, който щеше да идва на Spice music festival, но за съжаление няма да видим никога вече, нито ще чуем на живо хипнотизиращият му глас. Това е Maxi Jazz от любимите ми Faithless.
На всички е известен техният мегахит Insomnia и безбройните му ремикси. Но малцина знаят, че Макси Джаз страда от безсъние през целия си живот. Почивай в мир, Макси!
