Кои са известните средновековни българи, които носят името на св. Димитър Солунски, покровителя на Асеневци
Култът към солунския чудотворец е един от най-силните във Второто българско царство
Книгата „Голи оток“ на Венко Марковски предизвиква неприязнени реакции не само в Белград и Скопие, но и в Москва
Според Збигнев Бжежински „… няма причини читателите да се съмняват в описаните мъчения и ужаси“
Българският цар Самуил – 1010 години безсмъртие в арогантни опити за фалшифициране на историята
На 6 октомври Македонският научен институт с председател проф. Георги Николов организира международен научен форум, посветен на годишнината
Бил ли е зает в края на XIII в. престолът на българските царе от татарски принц Чака, кръвен потомък на Чингис хан
С решителни действия и политическа воля цар Теодор Светослав (1300-1322) слага край на т.нар. татарска хегемония
Изложба в Русе отбелязва 70 години от построяването на Дунав мост
След обявяването на Руско-турската война териториите от двете страни на голямата европейска река се свързват с понтонни съоръжения
Орден „Стара планина" за лидера на българите в Западните покрайнини
Председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов получи най-високото държавно отличие за големите си заслуги за отстояване на българската кауза в Сърбия
Лекция „Славянските азбуки – между България и Византия“ в Бургас разкрива обективната истина за глаголицата
Тя ще бъде изнесена на 30 май от дин. Димо Чешмеджиев – професор в Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
Изложба за 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов
Тя е подредена в залите на Софийска градска художествена галерия и представя живописни платна на големия майстор на четката
Кои са причините, довели до това в Първи революционен окръг Априлското въстание да не избухне истински
Сбъдва се пророчеството на Стамболов: „Пропадна пак хубавото дело! Пак кръв, пак жертви без никаква полза“
Георги Живков – един от строителите на нова България
Той е автор на важния Закон за народното просвещение от 1891 г., а сред приносите му като парламентарен шеф е гласуването на Избирателния закон от 1893 г.
