Комлушки истории - (на кого му пука за „етническата карта”?)
Израснал съм в „Комлука”, която от края на 60- те години на миналия век се нарича „циганската махала на Бургас”. Роден съм точно в края на 60- те и затова живях там, чак до Олимпийската 1980- та.
Ранните 70 на миналия век
Още пазя черно-бяла снимка с приятелчетата от детската градина. Ако я погледнете, ще разберете, че там сме 50 на 50 % „черно-бели”. Българчета, Турчета и Циганчета. Там виждам Ахмед, Мелиха, Пакизе, Васви.
Синдромът на щрауса
Преклонената главичка сабя не я сече, но се получава схващане
Колегата Божидар Божков написа статия „Бургас е мърляв и неуреден град,
но със светло бъдеще”, в неговия вестник. Хареса ми, защото беше
обективно-ироничен поглед върху всичко, което се случва през последните
години в „града на художници и поети”. Дадох си труд да прочета
коментарите по въпроса. 80% от тях бяха ругатни към автора, обиди, сред
които „нихилист” беше най-възпитаната.
Волен Сидеров и медиите
Възмоно ли е човек, известен със своята хамелеонщина и безпринципност, да свърши нещо полезно за обществото
Ако наистина има нещо, което дотолкова да напомня правилата и законите в проситутцията, това безспорно е нашата политичска класа. И особено новоизлюпените „държавници” като Волен Сидеров, който, след като преметна 600 000 души, които гласуваха за него, днес им навира в очите 5-годишнината от основаването на партията си. Да, ама тази партийка вече се топи като сняг и накрая ми се струва, че ще я последва участта на НДСВ и други подобни изкуствени творения. На същия принцип между впрочем е създадена и управляващата ГЕРБ, събрала в редиците си хора от кол и въже.
Гого избра любовта пред парите
Ще ви спестя подробностите, с които национален всекидневник изпадна в моментна истерия „Какъв точно е поводът да откаже парите.” Жалко е
Когато се случи нещо подобно, изведнъж се замисляме... Колко сме смешни, жалки в кресливия ежедневен стремеж да обясняваме, анализираме, да се самоизтъкваме...
Колкото и героично да го дава някой, стигне ли се до спасение от смърт, се превръща в пълен и тотален егоист. Примери много, всеки е виждал.
Кьорфишеците на Бойко
И накрая Гръцкият сценарий може и да не ни се случи, понеже скоро ще стигнем дъното и няма да има кой да ни изтегли от него, защото кабинетът се отказа от еврозоната
Вече повече от осем месеца правителството на Бойко Борисов се учи да
управлява, но на наш гръб. И ако отмятането от политически решения е
основен метод на работа в партиите и очаквано за управляващата формация,
то икономическите стъпки на кабинета рефлектират директно върху джоба
на българина.
А трябваше с феса да падне и главата
Г-н премиер, знаете ли кой е Хаджи Иванчо Пенчович?
В деня, когато държавата честваше 150 години от обявяването на Българския Великден - паметната акция, с която българите отхвърлят духовната си зависимост от Цариградската патриаршия и се обявяват за своя независима църква, у нас се направи поредния опит за антибългарска провокацияи. На Разпети петък беше освернена националната ни памет.
България е срещу своите в Западните покрайнини
Скандално е мълчанието на нашата дипломация към издевателствата на сръбските власти
Вече 20 години българската дипломация търси формулата на българо-сръбското добросъседство, в която казусът „Западни покрайнини” е доведеното дете на външната ни политика. От 10 ноември 1989 г. до април 1995 г.(когато Жан Виденов стана премиер), МВнР възприе критичен тон към погазването на правата на българското малцинство в Западните покрайнини.
Антикризисен план „Ако може“
Синдикатите адвокатстват на кабинета, а държавата обслужва чуждия бизнес – това е България днес
България е най-екзотичната държава в Европейския съюз, в която социалните роли са тотално разменени. Докато във Франция и Гърция синдикатите са на улицата, увличайки милиони онеправдани, у нас синдикалните водачи дефилират по червените килими на властта.
Плюшените мечета на един полковник
Според вас, съвременни българи, какво е изпращал генерал Георги Вазов на жена си, докато е превземал Одрин?
Сред изпълненото ни с най-абсурдни политически събития ежедневие като махленския скандал между президента Първанов и министър Дянков, сред социалното недоволство и брожения, които се надигат сред редиците на изнемощелия и онеправдан народ, докаран до просешка тояга, сред тъпите хвалби, които си разменят взаимно кръстниците на все по-опошляващата ни и налудничава култура, за мене най-знаменателното събитие този месец беще тихият и ненатраплив подвиг на една жена под пагон, която засрами колегите си мъже и доказа, че е още жив българският дух.
Разлики между Православието и римокатолицизма
Единение на двете църкви е невъзможно, защото папата и до днес настоява да е господар на света
