Трудна работа е мисленето... на фокуси Снимка Дневник
07 Септември 2012, Петък
Управляващите не изпълниха нищо от антикризисната си програма, която ще употребят и втори път
Автор: Ани Петрова
Помните ли – беше време, когато управляващите от ГЕРБ вкупом и поединично ни обясняваха, че кризата е шанс (това означавал съответният китайски или японски йероглиф)? Управляваните от повечето други партии охотно се съгласяваха – кризата е шанс. Вече купилите си еднопосочни билети за некризисни места също смятаха, че кризата е възможност за всеки гастарбайтер да вземе правилното решение.
Мърмореха единствено пенсионерите и клошарите…
Надали сте забравили всичко това – говорим за края на 2009-а и началото на 2010 година. Тогава България все още беше мъничък оазис на спокойствие сред надигащата се като тропическа буря световна криза; чуждите инвестиции у нас чупеха рекорди; строителството вървеше като на забързан каданс; безработицата беше по-ниска дори от лихвите на банките…
Кризата наистина беше шанс! За управляващите – да станат спасителите, извели страната от (потенциална) пропаст; за опозицията – да декларират гръмко и със самочувствие, че само те могат да изведат страната от пропаст; за спекулантите от всякакъв вид и калибър – да забогатеят за пореден път от улова на риба в мътни води.
Е, три години по-късно кризата остава универсално употребима. Управляващите от ГЕРБ измиват с нея ръцете си и даже виждат някаква светлина в тунела – естествено, ако на власт останат те, а не някой друг. Останалите… това вече май го казахме.
Септемврийската програма на ГЕРБ
С откриването на есенната сесия на парламента започна и новият политически сезон, което е достатъчен повод за равносметка (Пилците се броят наесен) и прогнози (Денят си личи от сутринта).
„Успяваме все по-активно да се грижим за подобряването на стандарта на живот на хората”, похвалиха се от ГЕРБ и обещаха да направят чудеса за по-нататъшното и все по-пълно задоволяване на потребностите на хората.
Всичко това напомня до болка за Декемврийската програма на БКП от далечната 1972 г., която имаше същите цели…описани със същия соцпатос. Какво да се прави – и по онова време на грижата за човека беше основна грижа на партията – поне на думи.
Днес разликата е в наличието на опозиция, чийто идеи понякога са толкова екстревагантни, сякаш са повлияни от отминалия концерт на Лейди Гага, а не от особеностите на политическия лов и риболов.
Например предложението на един някогашен сподвижник на ГЕРБ и все още лидер на минимално възможната (като численост) парламентарна група минималната заплата да стане 1000 лева, а минималната пенсия – 500. Което пък от друга страна изобщо не е в дисонанс, а изцяло кореспондира с обещанието на Цветан Цветанов ГЕРБ да направи чудеса с доходите на хората в месеците до края на мандата.
Чудеса се случват за тези, които са на власт, онтрира не без основание от парламентарната трибуна Сергей Станишев. А той има опит в това отношение, защото беше лидер на Триглавата ламя, с чийто коалиционни подвизи ГЕРБ и до ден днешен оправдават провалите си.
Чудо пожелаха и от ДСП – 41-то Народно събрание да се саморазпусне на мига и да се проведат парламентарни избори до края на годината… за да могат да се върнат във властта.
Впрочем обобщението прозвуча от същата трибуна – естествено в декларацията на ГЕРБ.
„За никого не е тайна, че новият политически сезон ще протече под знака на предстоящите парламентарни избори. Въпреки това за нас от ГЕРБ основна остава задачата ни за подобряването на живота на българските граждани, защото те помнят каква беше България по времето на тройната коалиция и виждат всекидневно как се променя страната ни при управлението на правителството на премиера Борисов”, простичко обясни Красимир Велчев.
