С това броят на християнските храмове на великотърновския хълм вече закръгля 20
Автор: Милен Николов
Нов, неизвестен досега средновековен храм откри екипът на доц. д.и.н. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН в северната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това е деветнадесетата църква на историческия хълм, означена по реда на откриването с № 20, и втората, на която попада същият екип, след разкриването през 2008 г. на църква № 19.
Нека припомним, че първите четири църкви на крепостта Трапезица са открити в края на ХІХ в. от търновското археологическо дружество, а останалите 14 са намерени през 1900 г. от французина Жорж Сьор. Така че последните две находки всъщност са първите открити храмове на великотърновския хълм за един период от 112 г.
Работата през изминалия археологически сезон на обект Трапезица – Север продължи повече от 3 месеца в няколко участъка. Първият от тях попада в обсега, определен за предстоящото изграждане на зъбчатата железница (лифт), в посока от гара Трапезица до крепостта. Другите участъци попадат в терена на бъдещите туристически трасета, отвеждащи към Северната порта, Дворцовия комплекс и сградата на археологическия музей.
Новият храм е открит в един от трите сондажа по трасето на лифта към музея. Църквата отстои на около 30 м, западно от църква № 19 и на 40 м от входа към музейната сбирка. Както изглежда, през годините на Второто българско царство тя е фланкирала от запад централния площад на крепостта, в южния край на който е разположена църква № 18, а от север – църква № 19.
Разкритите зидове не са запазени на голяма височина, но култовата сграда впечатлява както с размерите си, така и с начина си на градеж. Независимо че е иззидана на калова спойка, строителството й се отличава с прецизност и точност. Използвани са тънки, обработени камъни, които са изравнявани с тухлени редове. Открити са значителни количества тухли и керемиди от покрива на постройката. Архитектурният план и строителните материали подсказват, че фасадите са се отличавали с изящество и стил. Във вътрешността на притвора са открити и фрагменти стенописи, които свидетелстват за интериорната декорация.
На този етап от проучванията е установено, че храмът е eднокорабен, едноапсиден с наос и притвор. Дебелината на зидовете е между 0,55-0,60 м. Въпреки силната денивелация на терена в посока изток-запад, подовото ниво на притвора е съвсем подравнено и покрито с едри каменни плочи. Южната част от него е леко засегната при прокопаването на канала за водопроводните тръби на музея. Тогава е открит пиластров мраморен капител с украса от канелюри.
От север към наоса и притвора на църквата са регистрирани входове. Входът към наоса е обезпечен с две стъпала до подовото ниво. Подът не е изцяло разкрит, но явно и той е покрит с едри каменни плочи, каквато е настилката в притвора. Вероятно от север църквата е имала галерия, под пода на която е преминавал отводнителен канал. В нейния западен край като основа е поставена каменна колона с дължина 1,60 м. От тази страна на църквата се е развивал некропол.
Засега получените при археологическите разкопки данни за плана на новооткритата църква № 20 подсказват някои варианти за реконструиране на нейния външен вид и обем. Тънките стени, липсата на вътрешни пиластри и каловата спойка показват, че храмът не е имал купол и камбанария. Най-логично изглежда предположението църквата да е била покрита с полуцилиндричен свод и двускатен покрив над наоса и притвора. Може да се допусне, че сводът е бил допълнително укрепен с арки, стъпващи на конзоли, зазидани по-високо на надлъжните стени.
Църкви със същия или с много близък план до този на църква № 20 на Трапезица (еднокорабни, едноапсидни с притвор и полуцилиндричен свод) са открити в доста български градове от периода ХІІ-ХІV в. Така например, в столичния Търнов това са църква № 2 до храма „Св. Димитър”, църква № 18 на Царевец, както и църкви с номера 10 , 11, 16 и 19 на Трапезица, а също така и църква № 2 в подградието при Момина крепост.
Намереният керамичен материал и монети отнасят датировката на храма в рамките на ХІІІ-ХІV в. Открити са и някои интересни находки, свързани с християнския култ – части от кръстове, кадилница, накити от некропола и др.
Както е известно в столицата Търново, събирането на мощи и реликви се превръща във важна политическа доктрина при управлението на владетелите от Асеневата династия, чрез която се утвърждава репутацията на средновековната българска държава. Присъствието на мощи и реликви в църковните храмове на средновековна Европа определя сакралната топография на столиците на християнските държави и ги прави притегателни поклоннически центрове.
От друга страна пренасянето на реликви от Светите земи се активизира до голяма степен по време на кръстоносните походи. Ето защо „движението” на свещени предмети способства за разпространението, наред с обикновените поклоннически евлогии (ампули, кръстове, икони), и на по-значими реликви, какъвто е случаят с откритата преди няколко години камера с реликви, вградена в апсидата на църква № 19 на крепостта Трапезица.
Дали църква № 20 ще ни изненада в тази посока предстои до разберем през следващия сезон, когато ще бъде извършено цялостното й допроучване. Едва тогава ще могат да бъдат направени изводи за предназначението, характера и функциите на храма и окончателни заключения за неговия план и декорация. Предвижда се реставрацията му да бъде включена в проекта за изграждане на туристическата алея от станцията на лифта към археологическия музей.
