Експертите: Свлачищата вече се превръщат в социален проблеми
10 Април 2015, Петък
Експертен екип от Минно-геоложкия университет (МГУ) направи оглед на поразените от свлачищата райони край Кърджали.
Автор: Златина Стоянова
Заключението на специалистите е, че ако не се приложат спешни мерки за укрепването им, опасността да пропаднат цели села и пътища е огромна.
Първото населено място, където се срутиха къщи и семейства бяха евакуирани заради риск за живота им, е близкото до областния град село Сипей. Там пропаданията на земните маси са на площ около 14 декара. Развитието на процесите е започнало още през ноември-декември 2014 г. В южната част над 16 къщи попадат в ново свлачище, което тепърва се активизира. В нови 10 къщи в северната част вече има пукнатини, което показва, че процесът напредва и се задълбочава, коментира доц. Стефчо Стойнев.
В село Енчец обаче ситуацията е далеч по-критична – там свлачищните зони са три. Пътят към населеното място е с пропадания, необходима е аварийна техническа намеса. Вторият разлом е най-големият в района и започва от първата къща, минава през цялото село, през двора на училището и поразява друг дом, който вече е необитаем. Ако в Сипей дълбочината е 3-6 метра и е възможно процесите да бъдат овладени, то в Енчец става дума за хлъзгателна повърхнина повече от 20 метра, обяснява експертът от МГУ.
Третото свлачище в района на Енчец е на гребната база на Националната федерация по кану-каяк и е свързано с подземните води, но то е сравнително плитко и не предизвиква сериозни деформации по сградите. Изключение прави една, която се движи самостоятелно като кутийка и се е отместила с около 15 сантиметра навътре в язовир „Кърджали“. Собствеността е на Министерството на младежта и спорта, ангажиментът за укрепването е на ведомството.
Няма обаче опасност разломът в селото да удари стената на язовир „Кърджали“, тя е стабилно защитена и се намира в коренно различна геоложка среда, успокояват експертите.
Свлачище е засегнало не само района около психоболницата в Кърджали, но и оградата на здравното заведение, и напредва към сградата, както и към помпената станция. „Свлачищният натиск е много голям и има опасност да повлече станцията, която водоснабдява няколко населени места. Тя трябва да бъде сериозно укрепена, а водопроводите да бъдат преместени от рисковата зона“, препоръча доц. Стойнев.
„Свлачищата се превръщат в социален проблем, докато преди години бяха само екологичен. Причината в последните години да се наблюдават много подобни процеси е свързана с превенцията. В последните 25 г. тя е забравена като понятие и като дейност“, коментира специалистът. Той подчерта, че инвестициите на държавата се свеждат само до аварийното укрепване на проблемните зони, но превенция няма. „Преди 20-25 г. МРРБ разполагаше с близо 20 млн.лева именно за превантивни цели и свлачищните процеси не бяха масово проявени“, припомни той.
